Христо Ботев ли е това, или негов двойник


Спорната фотография е от архива на Ботевия другар Димитър Дикиджиев.

Възрожденска фотография чака да бъде разгадана

Bъзрожденска фотография скара писатели, художници и историци. Близо половин столетие те не можаха да се разберат дали на кадрото е Христо Ботев, или негов двойник. Въпросът стигна дори до Тодор Живков и днес още не е решен.

На 1 юни 1968 г. във вестник “Народна култура” излиза заглавието “Новооткрита снимка на Ботев”. На нея двама мъже са се прегърнали през кръста. Единият гледа напред в бъдещето, а другият се е вторачил в него - знак, че е знаменитост.

Откривател

на находката

е писателят

Звезделин Цонев

Преди 9. IX. 1944 г. той е автор на патриотични четива, заради които след народната победа е репресиран. Заедно с Димитър Талев е въдворен в концлагера “Св. Врач”. Затова фотографията и текстът към нея са бутнати най-долу на последната страница на вестника.

Снимката е от личния архив на Димитър Дикиджиев, ближен на Христо Ботев. Той я пазил до смъртта си през 1934 г., като повтарял на децата си: “Пазете я и вие! Това е Ботев със свой другар от четата. Фотографирал се е с дрехите на баща си - даскал Ботя, когато втори път отишъл в Румъния!”

Следвайки заръката на баща си, дъщерята Ана предава реликвата в Централния държавен исторически архив. Заедно с други документи тя се съхранява във фонд № 1058.?

Убеден, че единият мъж е Ботев, Звезделин Цонев се заема да открие кое е другото лице с карираните панталони.

“Издирванията по библиотеки и архиви продължиха близо половин година”, разказва той. С куп фотоси за сравнение Цонев обикаля България. Най-сетне следите го отвеждат към Петър Ванков. “В Русе показах снимките на родствениците му и те категорично потвърдиха, че на снимката с Ботев се е фотографирал Петър Н. Ванков от Свищов, революционер, другар на Ботев и член от щаба на четата му.”

След публикацията първи реагира Институтът за балканистика при БАН. Под заглавие “Това наистина ли е Ботев?”, ст. н. с. Стефан Великов отсича: “Веднага трябва да кажа, че в случая с новооткритата фотография на Ботев СЕ ПРАВИ ЕДНА МИСТИФИКАЦИЯ.”

Специалистът се аргументира с анатомичен анализ: “Черепът - съвършено различен! Краката са твърде големи. Погледът е мрачен, очите скрити под веждите. При това линията на веждите е съвсем различна от линията на Ботевите вежди. Ръката е плътна, месеста, широка. Ухото е широко, голямо, в никакъв случай не като това на Ботев. Челото е по-широко, не така високо както Ботевото. Брадата е широка, рядка. Долната устна е дебела, плътна, а Ботевите устни са тънко изрязани. Носът е прав и дълъг.”

След като отрича Христо Ботев, познавачът на уши и бради зачерква и Петър Ванков. “И в този случай трябва да изкажа категоричното си мнение, че това не е Петър Ванков. И най-беглият поглед и сравнение на Ванков от снимката на Зв. Цонев с автентичната снимка на П. Ванков ни уверява в това.”?

Минават десетина години, през които в полемиката се включва поетът Пламен Цонев. Той е син на Звезделин и твърдо застава зад Ботевата кауза. Склонен е обаче да направи компромис с Ванков.

Според него в карираните панталони може да е Тодор Пеев или Велико Попов.

Тодор Пеев е оня, пред когото Ботев се изповядва: “Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък ще да изляза на борба със стихиите…”

На Велико Попов пък поетът подарява портрета си с дарствен надпис: “В памят на комунистическите ни подвиги брату Вел. Попову.”

Пламен Цонев излага наблюденията си във в. “Антени” и списание “Отечество”. Това разгневява художника Жечко Попов, който цял живот е рисувал Христо Ботев.

Жечко Попов

познава Ботев,

както познава

родния си син

През 1977 г. той излиза с железни аргументи във в. “Народна младеж”. Анализирайки “лицевата маска”, пише:

“Лицевият овал на Ботев е по-продълговат, черепът е с по-голямо и широко чело, с по-тесни скули, докато при другия е обратно: скулите са по-големи и широки, релефът на очните кухини е по-плитък, както у монголоидния тип, самите очи по-дребни. А вгледаме ли се по-внимателно в очите на предполагаемия Ботев, не е трудно да доловим, че той е СВЕТЛООК”, подчертава с главни букви Жечко.

Ето как на извехтяла черно-бяла фотография може да се улови краската на човешката зеница! Но не само това…

Плакатистът

се изявява

и като познавач

на модата

“Друга е и кройката на реверите му - сочи той, - и вратовръзките на двамата в разглежданата снимка са малко с по-късна дата, по съвременни.” Това наблюдение опровергава тезата, че Ботев е бил демоде и е носил костюма на баща си, скроен през 60-те години на XIX век.?

Междувременно спорната фотография е дадена за експертиза в Научния институт по криминология и криминалистика към Дирекцията на народната милиция в София. С протокол № 30 от 25 май 1977 г. специалистите заключават, че въпросното лице не е Христо Ботев.

Звезделин и Пламен Цоневи обаче

не приемат

заключението

на криминалистите

Бащата умира през 1981 г., а през 1985 г. синът заявява в сп. “Отечество”: “Ние считаме, че фотоекспертизата е несполучлива поради същественото, предопределящо изхода обстоятелство - снимките, взети като основа на съпоставките и приети за автентични, ние твърдим и доказваме, че са ретуширани, т.е. поради извършените корекции върху тях не могат да се считат за напълно оригинални.”?

“Какви още доказателства са нужни!”, провиква се Христо Йонков пак в “Народна младеж”. Той е старши научен сътрудник в Института по история на БАН, специалист е по възрожденските фотографии.

Христо Йонков има своя версия за случая. “През пролетта на 1968 г. - пише той - у дома дойде Звезделин Цонев, с когото бяхме приятели, а и донякъде съседи тук в София. Завари ме с разхвърляна работна маса, на която имаше фотокопия, между тях беше и въпросната фотография. Бай Звезделин я забеляза и ме запита за изобразените на нея лица. Разказах за предположенията си и че съм се заел да я идентифицирам. Той ми поиска фотокопие, за да ми помогнел в издирванията. Дадох му го, като го помолих да не се полъже и прибърза да го обнародва.”

След тази среща Йонков отсъствал от столицата. “Когато се завърнах, един мой познат неприятно ме изненада с в. “Народна култура” в ръка. Звезделин Цонев бе обнародвал фотографията и “открил” неизвестен портрет на Христо Ботев."

Предполагаемият

Ботев е във връзка

с Димитров и Ленин,

твърди старши научният сътрудник. Според него в окото на обектива е попаднал Нестор Марков, автор на българо-френски речник. През 1921 г. Георги Димитров подарил на Владимир Илич Ленин това ценно помагало. Така чрез българския пролетарският вожд щял да усвоява френския!

“Приликата е съвсем очевидна - сравнява Йонков. - Макар и в различни ракурси, лицата от двата портрета си приличат. Най-голяма е тази прилика в сключените и ниско стоящи вежди, в мустаците, в горната и долната устна, косата, устните брадата.”

Какво му остава на Пламен Цонев, освен да потърси опора в друг класик на марксизма-ленинизма. “Струва ни се, че съществуват достатъчно основания и факти, изискващи един нов евристичен подход и поглед върху личността на Ботев, феномена на поета и неговата дълбока човешка същност”, отбелязва той.

“Към такъв

подход призова

напоследък другарят

Тодор Живков”,

подчертава Цонев и цитира директивата на Първия: “За нас историята - това е животът на народа и следователно всеки народ, който милее за себе си, който може да поставя и да решава нови задачи, който се стреми към едно по-щастливо бъдеще и към по-достойно място сред другите народи, той има и правото, и задължението да изучава своето минало, защото там ще открие не само своите корени, но и своя характер, и своя опит, и своите поуки, и своите възможности за съзидание…”

Спорният Христо Ботев е толкова Нестор Марков, колкото неговият другар е Петър Ванков, Тодор Пеев или Велико Попов. Истината е, че никой не знае как точно е изглеждал поетът. Преди 9. IX. 1944 г. журналистът Христо Бръзицов пита брат му ген. Кирил Ботев: “Приличат ли разните портрети и бюстове на истинския Христо Ботев?”

“Не. Нито един!”, отвръща онзи, който най-добре го е познавал. “Кой е най-верният му портрет от тия, които са известни”, любопитства вестникарят.

“Той има три вида портрети - изрежда генералът. - Един с Драсова и още едного, не мога да си го спомня, от Свищов. Там е брадясал и с по-голяма коса. Същият портрет стои в книгата на Захари Стоянов. Друг вид - с голяма брада. Третият му портрет е най-верен: с малката брада! Така си ходеше той. Има още един портрет, когато за известно време ходеше с много малка брада. Там сме снети четиримата братя.”

Захари Стоянов

избира

“автентичния Ботев”

Първият биограф на поета пише: “За портрета на героя ние употребихме най-голямо старание, щото да бъде той истински и сполучлив, доколкото това бе възможно. От три, които поръчахме на отделни живописци, предпочетохме оня, който туряме и който е изработен в Лайпциг. Той е фотография от 1875 г., в която Ботйов е снет заедно с другари: Драсов и Славков.”

Става дума за известната снимка с клетвените сабя, револвер, череп и кости, на която са Христо Ботев, Иван Драсов и Никола Славков. “Тоя портрет е най-верният от всички, които ни е той оставил, затуй го и предпочетохме. Между тоя портрет и другите разликата е такава, щото съвсем си не приличат, като да не са на един човек”, признава летописецът.?

Въпросният портрет

е ретуширан

до неузнаваемост

Поколения графици са се трудили да сътворят свръхестествено излъчване. Един зализан Ботев без дефекти, с ястребов поглед в бъдещето. Картинката влиза в учебниците и в народната памет. Всичко останало е обявено за фалшификат!

Снимките на уж автентичния Ботев и на съмнителния са дело на един и същи майстор. На Тома Хитров, наречен “фотографът на хъшовете”. Неговият печат стои върху обратната страна на фотографията, която чака да бъде разгадана.

Бъркат поета с капитана

на кораба “Радецки”

Груба грешка е, че Христо Ботев повежда четата с буйна брада. Така го е нарисувал Димитър Гюдженов в класическото платно “Ботев слиза на Козлодуйския бряг”.

Войводата е бил с така наречената наполеоновска брада по модел на френския император Наполеон III.

През 1899 г. възрожденецът Филип Симидов помества в сп. “Поборник-опълченец” последната снимка на Ботев със следната бележка:

“Предлагаемият лик на чутовния завладетел на немския параход “Радецкий” в 1876 год. е клиширан от портрета му, фотографиран в онази същата пролет и година, в която той премина с четата си Дунава на прославения от него, неизвестен дотогаз Козлодуйски бряг. Пишущият тези редове, жив свидетел на събитието с речената славна чета, има щастието да види за последен път Хр. Ботева в Гюргево, когато заминаваше с четата си, и добре помни, че Ботев замина не с цялата си брада, а тъй, както го вижда читателят в гореизложения му лик.”

Дори Захари Стоянов не е знаел как изглежда Христо Ботев. През 1888 г. първият биограф на поета иска сведения от капитана на “Радецки” Дагоберт Енглендер.

“Аз - пише той - направих всичко възможно и му дадох на драго сърце и в голямо количество всичко, каквото ми беше останало като спомен от случката с “Радецки”, за щастие от най-важните документи дадох само преписи. Как обаче се третират подобни работи, личи от илюстрованата пощенска картичка, на която бе изобразен един съвсем друг параход и аз като Ботев.”

Източник: 24 часа



Коментари



горе