ОФ властта заклеймява Иван Вазов, Йордан Йовков и Димитър Талев като шовинисти
С акад. Григор Велев разговаря Румен Леонидов
-В предишния разговор стигнахме до национализацията на всички фабрики, работилници и предприятия - общо 6100, включително и 31 частни банки. Какво следва?
-Започва колективизацията на земеделието. Това е една от фундаменталните стъпки на нашите комунисти – налагат кооперативното движение в българското село. Създадени са хиляди Трудовокооперативни земеделски стопанства, в които са включени задължително всички български селяни.
-Как се възприема тази насилствено въведена колективизация?
-Известен е фактът, че българският земеделец е силно привързан към земята. Поради това е и консервативно настроен към кооперативното движение. Една справка показва, че към 1944 г. у нас има около 127 земеделски кооперации. Новото кооперативно движение обаче се развива силово. Тези от селяните, които не пожелават да се запишат заедно с имотите си в кооперациите, са подложени на физически и психически тормоз. По този начин от 1948 г. до 1952 г. в България се извършва цялостно коопериране на земеделските земи с изграждането на хиляди Трудовокооперативни земеделски стопанства, или известни като ТКЗС-та. Освен това всички занаятчийски работилници са закрити, а занаятчиите са принудени да се съюзят в Трудовопроизводителни кооперации. В страната са създадени над 3200 кооперации. Наред с изброените преобразувания се пристъпва и към одържавяване на търговията на едро и дребно в цялата страна. Закрити са хиляди малки търговски дюкянчета, а на тяхно място са създадени Държавни търговски организации като Хоремаг и Нармаг. Търговията на едро и дребно става изключителна привилегия на държавни организации.
-А какво става с българската армия?
-Започва основно преустройство. Още на 22 септември 1944 г. със заповед на военния министър Дамян Велчев се създава институтът на помощник-командирите, на които е възложена политическата работа сред войската и „за културно-просветно превъзпитаване на войската в духа на идеите на ОФ”. За помощник-командири са назначавани само членове на БКП и РМС. До края на 1948 г. целият офицерски кадър от царската армия е подменен с нов, верен на идеите на Партията. Започва превъоръжаване на армията със съветско оръжие и материална част. По-късно България е включена във Варшавския пакт.
-Известно е, че с вземането на властта БКП налага изучаването и прилагането на марксизма и ленинизма като единствено вярна и правилна концепция за организиране и развитие на науката…
-И тук започва процес на инкриминиране на всички книги и списания, в които има следи на критика към марксистката философия и идеология. Арестувани и малтретирани са редица учени, журналисти и писатели, които са славели „българската националшовинистична държавна политика“. Едновременно с това започва и създаването на редица творчески съюзи, всички до един подчинени на ръководството или контрола на БРП (комунисти), по-късно БКП. През 1948 г. по настояване на др. Тодор Павлов и по предложение на др. Георги Димитров се закрива съществуващата Българска академия на науките и изкуствата (БАНИ), която е гражданско сдружение на българския национален елит. Тя е обвинена, че се е превърнала в средище на „буржоазни философии” и „националшовинистични идеи”. Преследват се нейните членове и са уволнени от университета, където работят като преподаватели - професори, доценти и асистенти. Двадесет и пет членове на БАНИ са предадени на Народния съд с обвинение за разпространение на „великобългарски национализъм и шовинизъм”, други са изпратени в концлагери, а трети са разселени из страната.
-И на мястото на БАНИ е създадена БАН – Българска академия на науките…
-Да, но не като гражданско сдружение, а по съветски образец, като „партийно-държавна научна институция”, на която й се вменява в дълг да развива социалистическата наука, да разпространява марксизма-ленинизма, както и да води борба с буржоазната идеология. Изборът на академици и член-кореспонденти става след одобрение от Политбюро на ЦК на БКП. Затова за академици са избрани предимно членове на БКП, сред които и редица висши партийни функционери, които нямат нищо общо с науката. С една дума – започва процес на грубо вмешателство на комунистическата партия в научноизследователския процес.
-Как се внедрява комунистическата идеология в науката, от днешна гледна точка това звучи повече от абсурдно?
-Ето как – всички философски теории, преподавани в университета, са обявени за буржоазни и е спряно тяхното изучаване. Въведени са като учебни предмети: „История на ВКП (болшевики)“, „История на БКП“, „Марксизъм–ленинизъм“, „Исторически материализъм“, „Диалектически материализъм“, а в областта на икономическите науки – „Марксическата политическа икономия“. Започва се процес на ликвидиране на вражите течения в науката. На 4-8 април 1949 г. се провежда конференция за положението на биологическите науки в България. Основната цел е силово налагане на съветското биологично учение на акад. Лисенко, според когото генетиката е „буржоазна, антинаучна и откъсната от практиката” наука. ЦК на БКП определя кои български учени трябва да бъдат „изобличени”. Сред тях е посочен световноизвестният български учен, генетикът проф. Дончо Костов.
-В кои други научни области новата власт въвежда идеологията си?
-Например в историографията – там се създава марксическа историография, която преоценява историческите процеси и събития в България през призмата на историческия материализъм. В новата история БКП е представена като основен генератор на прогресивни идеи и действия и борец срещу съществуващия капиталистически строй. Оценката за ролята на отделните исторически личности се свежда до квалификацията „прогресивен или реакционен”. Националната ни история е пренаписана и изпъстрена с исторически фалшификати и неистини, опирайки се на партийно-класовия подход при интерпретиране на историческите събития. Новата история на България се превърна в история на борбите на БКП за установяване на комунистически строй у нас. Ето ви още един пример: присъединяването на Вардарска Македония, Западните покрайнини и Беломорска Тракия към България през периода 1941-1943 г. се интерпретира като „фашистка окупация”. Нещо повече - комунистите обявиха националния ни идеал за Обединена България, превърнал се в национална кауза, за продукт на „великобългарския национализъм и шовинизъм”. Затова той е забранен и обречен на забрава. Така заради партийните интереси на комунистите са погребани българските национални интереси.
-Във Вашата книга за националните ни каузи цитирате следният факт: „На 20 октомври 1944 г. Министерският съвет приема „Наредба-закон за прочистване на учителския и преподавателския персонал в народните основни и средни училища, учителски институти и в Университета и висшите училища и академии“…
-И по този начин всички учебни заведения са прочистени от преподаватели „фашисти“. Но нещата не спират дотук. На 12 февруари 1945 г. в българското училище се въвежда правописна реформа, с която се опростява правописът, като се премахват от азбуката буквите „е“ двойно и гръдното – ъ. По този начин се прекъсва връзката между източното и западното българско наречие. На 3 септември 1948 г. Великото народно събрание приема „Закон за народната просвета”. С него се регламентира работата в българските училища за „социалистическо възпитание” на децата и младежите. Всички учебните планове и програми се променят по съветски образец. Въвежда се наклоненото писмо. Прочистват се учебниците по българска литература от изучаването на буржоазно-националистически и шовинистични поети и писатели като Иван Вазов, Йордан Йовков, Фани Попова-Мутафова, Стилиян Чилингиров, Димитър Талев и др. Всички учебници по история се пренаписват… Започва да се втълпява неувяхваща благодарност към Русия и братята освободители. Въвежда се изучаването на руски език във всички класове. Тече процес на русификация на българския народ и младеж. За целта се създават две младежки организации – Комунистически младежки съюз – Комсомол, и Детска пионерска организация „Септемврийче”, които имат за задача да обучават младежите в духа на комунизма и ценностната система на марксизма-ленинизма.
-Нека затворим темата с нововъведенията в университетските среди…
-На 22 ноември 1944 г. със заповед на министъра на просвещението от СУ са уволнени 25 професори и членове на БАНИ – Богдан Филов, Борис Йоцов, Михаил Арнаудов, Веселин Бешелиев, Александър Цанков, Любомир Владикин, Александър Станишев, Георги Генов и др. На 4 септември 1948 г. се приема нов „Закон за висшето образование”, с който висшите учебни заведения се обявяват за държавни, като се задължават „да развиват българската наука, изкуство и култура в социалистически дух”. На 11 януари 1950 г. Политбюро на ЦК на БКП взема решение за създаване на „вярна на партията и народната власт социалистическа интелигенция”. За тази цел се създава „Работнически факултет”, известен като Рабфак, за подготовка на работници, представители на „работническата класа“, които искат да следват висше образование.
Източник: Животът днесКоментари
Последвайте ни във facebook!
