Васил Михайлов на 77: Беден, но млад – да. Стар, но богат – да. Но стар и беден – не-ееее!


Филмовият образ на Капитан Петко войвода почти митологизира актьора сред хората от по-старото поколение. “Войводата” е роден на 6 април 1938 г. в Стара Загора. Характерният му бас, както казва самият той, се разпознава безпогрешно и затова “струва скъпо”. Актьорът имал мераци да става оперен певец, но животът му тръгнал в друга посока. В театъра и киното Васил Михайлов създаде култови роли, които го превърнаха във всенароден любимец.

Поради болезненото си чувство за справедливост и барутлийския си характер актьорът често си създавал врагове – както сред шефовете, пред които директно изразявал недоволствата на колегите си, така и сред режисьорите, с които е работил. Като типичен представител на зодията Овен Михайлов винаги настоявал да наложи мнението си по категоричен начин: “По природа съм лидер! Роден съм такъв” – “скромно” признава той. Въпреки лидерската си природа не счита, че става за управленец.

Краткотрайният набег в политиката

Като депутат във Великото народно събрание се среща отблизо с политиката, но тя бързо го отблъсква и категорично му показва, че мястото му не е там. Партийната му принадлежност – БКП, изглежда донякъде “антибиографична”, защото актьорът произхожда от буржоазен род – “13 братя и сестри, 60 братовчеди в Гърция, от които шестима убити в партизанското движение”, както казва той. Въпреки това си минало Михайлов е приет за член на БКП още на 19 години като самодеец в школа за младши офицери.

Актьорът в едно интервю шокира с признанието си: “Аз съм с леви убеждения, но не съм партиец. Станах член на БКП на 19 години. За мен това беше удостояване. А не, както – да не споменавам имена, мои колеги през 1987 г. се натискаха да влязат в БКП, а след това се чудеха какво да правят. Аз съм за идеята, а не за партийността. Отвращават ме партийците. На БКП съм бил член, но на БСП не станах”. За мнозина от колегите му обаче историята с членството в Партията било добре пресметнат шанс. Някои дори го обявяват за “политически хулиган”, защото подозират, че в основата на това решение прозира чиста проба кариеризъм.

За чест на Михайлов, той остава лоялен към левите и се държи достойно като депутат – той е един от четиримата (Нешка Робева, Светлин Русев, владиката Панкратий и Васил Михайлов – б.а.), които се отказват от високите си депутатски заплати с мотива, че продължават да работят в професионалната си сфера. По онова време актьорът се издържа със заплатата си от театъра и взима от парламента само пътните, които му се полагат за срещи с избиратели от провинцията.

Никакви свалки на работното място

Воеводският му характер обаче, който прави толкова силно впечатление на колегите и приятелите му и бързо му печели врагове, се стопява пред любовта към децата му и към жените. От 1988 г. насам актьорът е и дядо. Когато големият му син Александър залита в крайното дясно на седесарската еуфория, Михайлов проявява пълна толерантност. Изобщо, бунтарският му характер очевадно омеква в отношението му към близките и в интимния му живот.

Критерият му към жените следва класическите стандарти – младост и послушание. Самият той често псува, но мрази жените, които се държат по този начин – харесва нежността и деликатността у жените и не иска те да остаряват. Вероятно заради това изборът му винаги е бивал в посока на младостта, където очевидно се надявал да открие и невинност, но съдбата и характерът му често му изигравали номер – Войводата е страдал заради жени. Признава, че люби, но не обича актрисите – няма високо мнение за тях.

В едно интервю разказва как, като млад директор на театъра в Хасково – само 26-годишен, имал осем млади актриси в трупата. И осемте се гласели за среща с него, но той не обичал лесните победи - това засягало мъжкарското в него: “Не е сладко така!..” – философски заключил актьорът и още тогава се зарекъл никога да не сваля мадами “като началник”. Още от годините на социализма той е в постоянното жури на конкурси за красота и други такива, в компанията на плейбои като Батето. Става така, че двамата журират конкурса, в който победителка излиза Соня Васи. Тогава влезли в конфликт със Славков относно критериите си за красота, но надделяло мнението на Зетя: „Тя ще пробие бе!”- казал му той за Васи и излязъл прав.

“Бях водещ актьор, сега вече съм носещ”

Девизът на актьора е перифраза на Тенеси Уилямс: “Беден, но млад – да. Стар, но богат – да. Но стар и беден – не-е-е-е!”. Войводата трудно понася старостта и спада в кариерата си: ”Бях водещ актьор, сега вече съм “носещ”!... Въпреки това продължава да ненавижда компромисите, да обича работата си, чашата и жените. В недалечното минало Михайлов имаше неприятности заради актриса колежка – 30 години по-младата от него Диляна Хаджиянкова, с която изживя близо 5-годишна любовна агония. Заради младата си колежка, с която влиза не само в любовен, но и в професионален “дует”, актьорът напуска семейството си и заживява на квартира с нея.

Колегите му от театъра на Армията не могли да повярват, че Войводата е залитнал дотолкова, че да се изнесе от вкъщи, защото въпреки забежките си винаги спазвал благоприличие и имал хармоничен брак с журналистката Гергана Михайлова. Приблизително по същото време започнали неприятности и около големия му син Александър – режисьор по образование, който бил уволнен първо от националното радио, а после и от Радио “Веселина” заради афинитета си към чашката.

Жълти вестници публикували и партенката, че малкият син на актьора съди баща си за издръжка. Това било удар под пояса, защото на всички било известно, че малкият му е слабост. Именно тогава Михайлов намразил жълтата преса и се зарекъл да не дава интервюта.

Слага разумен край на този черен период за семейството, като се прибира вкъщи веднага след като жена му подава официална молба за развод. И до днес актьорът е обект на клюки по тънката част. Какво да се прави, това е просто стил – стилът на българския Шон Конъри, или още по-българския Петко войвода.

Замалко щял да се размине с ролята на Капитан Петко войвода

Що се отнася до емблематичната роля, донесла му толкова слава и имидж на мъжественост, най-парадоксалното е, че е можело да се размине с нея. Тогава за ролята се пробват все мастити актьори, като Стефан Гецов и Антон Горчев. При това Гецов е братовчед на режисьора. Самият Михайлов първоначално не бил запленен от сценария на класика Хайтов и не се натискал за ролята – Капитан Петко не бил замислен като супермен, а като семпъл народен човек. Е, принос на Михайлов е, че го превърна в мъжкар.

Актьорът е работохолик с енергията на Тигър (източната му зодия – б. р.) и помни думите на баща си, че когато нямаш работа, “можеш да забиеш пирон, за да си закачиш шапката на него”. Видно, че при такъв темперамент се иска от всичко по много – много работа, много слава и много жени. Да е жив и здрав!

Източник: Блиц



Коментари



горе