Хайде пак на разходка - по панорамната пътека над Панчаревското езеро

И този уикенд, също като предишния, се очертаваше да е дъждовен и хладен. Затова трябваше да изоставим всякакви планове, които имахме, за изкачване на планински върхове и да се поогледаме за някакъв интересен маршрут по-наблизо тук в София. Избрахме за разходка панорамната пътека над Панчаревското езеро. Проучихме подробно прогнозата за времето за тези два почивни дни и според тази прогноза избрахме по-добрия откъм метеорологични условия ден.

Панчаревското езеро

Как се стига до пътека „Панчаревско езеро“

Пътеката започва от края на село Герман, район Панчарево. Минава се по централната улица на селото (то всъщност е част от Столична община), която свършва в един паркинг, точно в началото на язовирната стена на Панчаревското езеро. Там може да оставите колата.

Паркингът до стената на Панчаревското езеро

Друг вариант като отправна точка е банята в Панчарево – това е от другата страна, спрямо Герман, на Панчаревското езеро. В този случай трябва да се премине по стената, за да се стигне до паркинга.

Самата пътека започва от паркинга. Трябва да се поеме по левия ръкав, който навлиза в горичката.

Началото на панорамната пътека

И там започва свежият въздух, хоровата песен на птичките и невероятното усещане, което дава преходът в планината. Там беше и този хубавец, който ни позира с комфорта на професионален фотомодел.

Особености на маршрута

Въпреки че е планинска, това е Лозенската планина, пътека „Панчаревско езеро“ не е трудна за ходене, защото е широка в по-голямата си част и няма големи стръмнини. Пътеката е посещавана – ние на няколко пъти се разминахме с разни хора – но все пак е по-спокойна, отколкото някои от най-известните пътеки тип алеи на Витоша.

По пътеката над Панчаревското езеро

В по-голямата си част пътеката е в горичка и няма гледка към езерото поради гъстата растителност – дървета и храсти. Ние дори се запитахме защо е наречена панорамна, като няма панорама. Единственият логичен отговор, който ни хрумна беше, че това е една от най-старите софийски туристически пътеки – прокарана е в края на 50-те години на миналия век според официалния сайт на Панчарево – и вероятно тогава, когато е прокарвана не е имало чак такава растителност.

Времетраене

Както споменах, пътеката започва вдясно от паркинга на стената. След първите 20 минути ходене, пътеката се разклонява и се тръгва по десния път.

Разклонението на пътеката

След още 20 минути се стига до едно място с чудесна видимост към езерото. Всъщност мястото е леко вдясно от пътеката, но езерото се вижда и от нея. Именно това място е подходящо за снимане.

Панорамна гледка към Панчаревското езеро

От това място се върви още 20 минути и пътеката свършва в един асфалтов път, криволичещ по протежение на Панчаревското езеро. По-точно това е пътят от ВЕЦ „Кокаляне“ до язовирната стена.

Така общо от паркинга до асфалтовия път се върви около един час по панорамната пътека. Това е само времето за ходене пеша. Ние леко се увлякохме във снимки и ни отиде повече време, докато излезем на асфалта.

От там вариантите са два – да се върнете обратно по пътеката или да продължите надясно по асфалтовия път. Ние за разнообразие продължихме по пътя. За 50 минути ходене по него, без много усилия, се върнахме на паркинга при язовирната стена. Пътят някъде до половината – при едно заведение, близо до някогашните трибуни, е проходим и разрешен за коли.

По обратния път