Крум Страшни


В самото начало на IX век могъщият аварски хаганат бил в своя упадък. Скоро аварите били понесли тежко поражение от Карл Велики и възстановяването на силите им изглеждало невъзможно. Но смъртният удар не нанесла Франкската империя, а българската държава, която била оглавявана в момента от хан Крум. Хаганатът престанал да съществува, а територията му била присъединена към тази на тогавашна България. Това било голямо разширение на север и запад, което спомогнало в държавните граници да се включат още славянски и български племена. Тия последните се смята, че преди това са били част от аварския хаганат. На запад, на мястото на стария келтски град Сингидунум бил издигнат Аlba Bulgarica известен днес като Белград.

По това време в Константинопол  властвал император Никифор I Генник. Той направил сравнително успешни опити да покори на своята власт славяните в Тесалия и Македония. След това отправил поглед и на север от Хемус (Стара планина). По стечение на обстоятелствата военните му приготовления са временно прекъснати, което се оказало добра възможност за Крум да поеме инициативата. Той също взел решението да постави под своя власт славянските племена в Македония, но на пътя му застанала силната крепост Средец (София). През 809 година българската войска се появила пред портите и. Въпреки, че крепостта се дала без бой, гарнизонът бил избит, а стените са разрушени. Тази византийска твърдина вече нямало да бъде опора на василевсите, а македонските земи щели да бъдат отворени за българските владетели. Всички опити на Никифор да поправи станалото се оказвали напразни и безплодни. Затова той взел решението веднъж и завинаги да се справи с българската държава.

Начело на огромна войска, лично императорът на Източната римска империя (Византия) заедно със своя син Ставракий потеглил към българската столица Плиска. Огромните сили на ромеите сварват хан Крум неподготвен. За да избегне поражението, той изпраил пратеници да молят за мир Никифор, който вече бил пристигнал в крепостта Маркели. Уверен в победата си императорът отказал. По лъкатушещи пътеки през Хемус, ромеите успели да влязат в Мизия. Скоро столицата на българите щяла да бъде пред тях. Ханът с главните сили напуснал на време престолния град. Малък гарнизон останал да отбранява от бойниците защитните валове и каменните стени на Плиска. Градът паднал. Византийската войска подложила на палеж и грабеж всичко по пътя си. Богатствата на ханския дворец станали плячка на победителя. Още едно пратеничество пристигнало от Крум, за да моли василевса да вземе туй, що е заграбил и да си върви в мир. Вместо това императорът продължил около две седмици да плячкосва българските земи. Най-сетне нашествениците си тръгнали водени от тревожни слухове…

На 26 юли 811 година основните сили на византийската военна колона и императорът осъмнали във Върбишкия проход. В утринния сумрак  ромеите се събуждат единствено да разберат, че слуховете са верни и българите са завардили проходите. В смъртоносен капан, те били обградени от български ратници и опълчение. Пред предстоящата гибел и под дъжд от стрели и камъни, летописецът пише, че Никифор изрекъл следното: „Дори и криле да имахме, никой от нас не ще избегне гибелта“. Византийската войска в състояние на паника и хаос се превърналаа в безредна тълпа. Това, което последвало е не битка, а безмилостна сеч, в която пада и самият Никифор I Генник. В един ден е заличена „цялата християнска красота“. Престолонаследникът Ставракий успял да избяга в Константинопол тежко ранен и скоро след това бил детрониран. Главата на Никифор е отсечена и побита на кол. След време Крум заповядал черепа да се изчисти и обкове със сребро така, че да служи като чаша за наздравици на приемите в ханския дворец. Това бил доста разпространен обичай в някои езически народи. Смятало се, че така победителят, пиейки от черепа, взема силата на победения.

Ужасяващата репутация на българският владетел завладяла сърцата на византийците. Още с навлизането му с войската в Тракия и цели градове били изоставяни от ромейското население. Въпреки последвалите военни успехи, Крум потърсил мир и предложил на новия василевс да подновят договора от времето на Тервел и Теодосий III. Неочаквано обаче императорът отказъл този щедър жест. Последва обсадата на най-силната за времето си византийска крепост в Черно море-Месембрия (Несебър). Благодарение на един арабски инженер, българите разполагали с обсадни машини. Градът паднал във владение на хан Крум, а заедно с това и намиращият се в него „гръцки огън“. Последвало настъпление на юг и второ мирно предложение към византийският император, което отново било отхвърлено.

Император Михаил искал най-сетне да накаже варварите и с малоазийски войски пресрещнал Крум при Версиникия. Но репутацията на българският хан го изпреварва и още при първия кървав сблъсък ромеите се разбягали. При завръщането си в Цариград, Михаил се принудил да абдикира и да надене монашеското расо. Горещият императорски скиптър тъкмо преминал в ръката на пълководеца Лъв и пред портите на града му пристигнал самият Крум. Последният осъзнава, че няма достатъчно сила и подготовка да превземе града на царете и пак предлага мир. Най-после предложението е прието и е нарочена среща на Златния рог. Едва започнали преговорите и е направен опит за покушение срещу българския владетел, който според уговорката бил придружен от малка и невъоръжена свита. Само късметът и бързият кон спасяват хана на българите. Половината негови съратници и близки са убити или пленени. Отмъщението било жестоко. В пепелище превръщала всичко българската войска, което и се изправело на пътя. На юг от Хемус и навсякъде около Константинопол земите били тъй опустошени, сякаш хуните на Атила са минали през тях. Дори и Адрианопол бил превзет и изпепелен. Но всичко това било прелюдия към крайната цел на страховития Крум, а именно самия Константинопол.

В Плиска кипяла трескава подготовка за война и се строяли страховити обсадни машини. Готвела се мащабна военна операция. В градът на Босфора също се подготвяли ужасени за предстоящата обсада. Укрепленията били подсилвани, гарнизонът бил удвоен, а дипломати са разпратени да търсят съюзници срещу българите. В един от тези мигове на тревожно очакване пристигнала и добрата новина за ромеите. На 13 април 814 година един от най-големите врагове на Византия си бил отишъл. Българският хан бил покосен от смъртта в разгара на подготовката. Човекът, който превърнал България в трета военна и политическа сила след Източната римска империя и Франкската империя, вече нямало да заплашва василевсите.

Но освен велик пълководец, хан Крум бил  законодател и строител. Все още прословутите му закони се оспорват в научните среди, но е факт, че за десетилетие той успява да стабилизира държавата и да я превърне в колос на картата на Европа. Същото важи и за опожарената Плиска. Градът е възстановен от пепелищата в почти целия си блясък и е украсен със статуи и артефакти донесени от превзетите градове, за да напомнят на поколенията за победите и величието на Крум Страшни.

Източник: abritvs



Коментари



горе