Никола Вапцаров - "Борбата е безмилостно жестока..."


Материал на "Българска история" - www.bulgarianhistory.org

Стихотворението е последната творба на Вапцаров. Написано е  на стената на килията няколко часа преди да бъде изпълнена смъртната присъда на автора в девет часа на 23 юли 1942г. Произведението е личното прощаване с живота, но надхвърлящо рамките на интимното и достигащо до общочовешкото и исторически значимото. Едновременно толкова просто и дълбоко философско, стихотворението засяга темите за борбата, подвига и смъртта, обмислени в своята взаимносвързаност. На границата между живота и смъртта човекът приема с мъдро примирение своята преходност. Той е готов да посрещне смъртта. Творбата е диалог на Аза със себе си и другите, размисъл е за приемствеността в борбата, за стойността и преходността на човешкия живот, за смисъла на саможертвата, за бъдещето.

 

Борбата е безмилостно жестока…

 

 Борбата е безмилостно жестока.

Борбата както казват, е епична.

Аз паднах. Друг ще ме смени и…

                                                      толкоз.

Какво тук значи някаква си личност?!

Разстрел, и след разстрела – червеи.

Това е толкоз просто и логично.

Но в бурята ще бъдем пак със тебе,

народе мой, защото те обичахме!

Източник: Bulgarian History



Коментари



горе