Въстанието на Петър и Асен


След неуспехите на въстанията на Петър Делян и Георги Войтех, ситуацията за българското население в поробените от Византия (Източната Римска империя)  земи продължила да се влошава. Династията на Комнините съумяла да стабилизира цялостния упадък в империята, но нещата не изглеждали никак розови. Взаимоотношенията на Константинопол със западните сили постепенно изместили равновесието в тяхна полза. Венеция заедно с Норманското кралство в Южна Италия и Сицилия били сериозни конкуренти за надмощие в региона, а и допълнително Маджарското кралство (Унгария) от северозапад представлявало заплаха.

Нашествията на маджарите дали възможност на сърбите да отхвърлят властта на Византия и да възстановят своето кралство. От североизток пък налитали куманите чак до Дунав и отсам реката в Мизия (по това време името на провинцията било възстановено). През 1180 година Мануил I Комнин починал, а престолът бил узурпиран от Адроник Комнин, който отхвърлил регентския съвет на младия Алексий II Комнин. Новият император бил амбициозен, но управлявал с терор и не бил обичан от поданниците на империята.

Първата сериозна загуба, която Адроник претърпял, била твърдината Средец превзета и плячкосана от маджарите (угри, унгарци), които дори пленили мощите на св. Иван Рилски. Още по-голяма беда сполетяла императора, когато норманските рицари (рицари условно заради броните иначе са викинги и разбойници)  превзели земите на днешна Албания, Македония та чак в Северна Гърция до Солун, а флотилиите им достигнали Дарданелите. Въстания и метежи пък обхванали Мала Азия и макар те да били смазани, метежът в столица изненадал и сварил неподготвен Адроник Комнин. На престолът се възкачил Исак II Ангел.

Новият венценосец изпратил умелият стратег Алексий Врана срещу норманите.  Той, след поредица от успешни за него сблъсъци в Тракия, им дал решително сражение при Долна Струма, където ги разбил и мнозина от рицарите били попленени. Въпросът с Унгария бил уреден с династичен брак между Исак II Ангел и дъщерята на маджарския крал.

Въстанието на Петър и Асен

Създалата се военно-политическа обстановка благоприятствала амбициите на двама братя със смесен българо-руско-кумански произход – Теодор (Петър) и Асен. Дългите години на живот на семейството им сред българите, изградило трайно българско самосъзнание у тях, направило ги съпричастни със страданието на местното население, а също така им дало права идентични с тези на всеки друг българин.

През есента на 1185 година, докато императорът се намирал в Кипсела, двамата братя се уредили с аудиенция при него, с искане да получат като прония някое „малко доходно място“. Какви точно са били истинските им намерения не е напълно ясно, но реакцията на императорския двор била крайно обидна за тях и те били пропъдени.

Още на следващата пролет било поставено началото на въстанието на Петър и Асен в църквата св. Димитър в Търновград (Велико Търново).  След пламенна реч, те използвали свои подставени хора в тълпата, които въодушевлено започнали да призовават на въоръжена борба и простолюдието ги последвало. Крепостта в Търново станала отправна точка за действие, а Теодор бил коронован за цар на България под името Петър IV. Провъзгласена била и независимата българска църква начело с архиепископ Василий.

Въстанието на Асен и Петър

Въстанието на Асен и Петър, художник: Васил Горанов

Военните действия на въстанниците се разпрострели почти из цяла Мизия, като стигнали до Черно Море и овладяли старопланинските проходи. Това им позволило да започнат настъпление на юг в Тракия. В началото били отблъснати, но след като начело на ромейските тагми бил поставен Йоан Кантакузин, българските дружини си възвърнали инициативата. Въстанието на Петър и Асен трябвало да бъде спряно и затова василевсът отново се доверил на опитния стратег  Алексий Врана. Той обаче вместо срещу бунтовниците се запътил към столицата Константинопол, където паднал убит.

През лятото на същата година, Исак II Ангел оглавил огромна войска и прекосил проходите на Хемус (Стара планина). Пред невъзможната битка, двамата братя разпуснали въстанническата армия и начело на малък отред преминали Дунав в териториите на куманите. Императорът приел това за окончателна победа и след малко плячкосване свърнал на юг.

Още същата есен Асен и Петър пак се завърнали отсам Дунава, но този път водели със себе си големи кумански дружини. Отново свикали въстанническата армия, поели пак контрола върху Мизия и се отправили към Тракия и Македония (тогава наричана провинция България).  В хрониките си, византийският историк Никита Акоминат споменава и участието на власи редом с българите, което кара съвременните румънски историци да вярват, че тогавашното румънско население е участвало в буната. Това е объркване произтичащо от смесването на няколко исторически понятия или обикновени названия. В действителност единствено куманите измежду другите народи, са били значима част от ударните отряди на двамата братя.

Освобождение и укрепване на Втората българска държава

Новата офанзива се провела в двете вече споменати направления – Тракия и Македония, като за втората провинция бил изпратен Добромир Хръс начело на отряд от 500 души да вдигне местното население. Цяла есен българските дружини безрезултатно се сблъсквали с армията на Исак II Ангел и през пролетта на 1187 година, той начело на 40 000 войска преминал отново хемските проходи и обсадил крепостта Ловеч. Три месеца защитниците давали отпор, а куманските отреди връхлитали тила на врага. Безплодната обсада принудила императора да търси временен мир. При договарянето му, в Константинопол бил взет като заложник най-малкия брат Йоан (Калоян), който до тогава нямал историческо участие в събитията.

Царевец

Царевец – крепостта

През лятото на същата година пряко византийските земи минал кръстоносният поход на германския император Фридрих Барбароса с разрешението на василевса. Но походът не протекъл гладко и Петър и Асен се опитали да се възползват безрезултатно от търканията между двата имперски двора. След заминаването на Барбароса, Петър решил да преотстъпи короната на Асен и  като запазил титлата си, той се оттеглил в Североизточна България (1190г.). Асен бил коронован за цар Иван Асен I и на свой ред пуснал куманите да „вършеят“ из Тракия, а това дало повод на Исак II Ангел за трети път да мине север от Стара Планина, но там ситуацията вече се била изменила.

Българските крепости били подсилени, а гарнизоните им попълнени, което принудило василевса да не губи време, а да атакува директно Търновград. Докато обмислял как да обсади непристъпната крепост, един уж дезертьор му донел, че огромни пълчища кумани са прехвърлили Дунав и идват да го обградят. Притеснен от този факт, византийският император веднага се отправил обратно на юг с войската си, към проходите в Тревненския или Габровския Балкан. Там обаче го очаквал Асен със засадници и след като пропуснал византийския авангард да мине, нападнал и разгромил основната военна колона. Исак II Ангел успял да се спаси с отчаяно бягство.

Търновград

Търновград днес

През 1193 година византийците трябвало да настъпят от юг, а маджарите от северозапад в съвместни военни действия срещу българите, но преврат свалил Исак II Ангел от трона и на него се възкачил брат му Алексий III Ангел. Опитите му да договори мир с българите се оказали безуспешни и през 1196 година след разгром на ромеите бил пленен императорският зет. При завръщането си в Търново Асен обаче, също станал жертва на преврат, като паднал убит от своя братовчед Иванко. При новината Петър веднага се отправил с войска към столицата. Узурпаторът два пъти искал от ромеите помощ и на два пъти му били изпращани армии, които все се отказвали да навлязат в Стара Планина. Иванко се принудил да бяга в Константинопол, а Петър отново оглавил българската държава. Една година по-късно (1197г.) той също паднал жертва на покушение, чиито извършители останали неизвестни.

За да се венчае за престола в Търновград се завърнал третия от братята – Калоян.

Източник: abritvs



Коментари



горе