За "Осъдени души" Въло Радев кани Джан-Мария Волонте и Жаклин Бисе


Две унгарки - Тюнде Сабо и Едит Салай, и двама поляци -

Леон Ниемчик и Ян Енглерт, облагородяват наши филми

В три български филма играе големият съветски актьор Всеволод Сафонов. “В навечерието” (1959), “Свобода или смърт” (1969) и “Наковалня или чук” (1972).

Сафонов е роден на 9 април 1926 г. в Москва, през 1949 г. завършва театралното училище “Борис Шчукин”. Режисьорите бързо разбират, че камерата обича красивия мъж с интелигентно лице. Дебютира във филма “Далеч от Москва”, но името му не фигурира в титрите.

Следващият е през 1956 г. - “Войници”, и вече режисьорите не го оставят на мира. Има години, в които се снима в 6-7 филма. Общият им брой е около 100. И сигурно щяха да са много повече, ако ракът не беше покосил Сафонов само на 66 години през 1992 г.

Актьорът участва в такива знакови руски филми като: “Пет дни и пет нощи”, “Оптимистична трагедия”, “Хиперболоидът на инж. Гарин”, “Как сега да ви наричам”, “Див мед”, “Щит и меч”, “Белоруската гара”, “Стратегия на риска” и др. Последният негов филм - “Секретен ешалон”, в който играе ролята на летец, воювал в Испания, излиза през 1993 г. - вече след смъртта му.

Във филма “В навечерието” Всеволод Сафонов е Алексей Берсенев, приятел на богатото дворянско семейство, в което води на гости състудента си Инсаров. Инсаров е българин и иска да се върне в родината си, за да се включи във въстанието срещу турските поробители. Елена, наследницата в това семейство, се влюбва в българина и въпреки несъгласието на родителите й, двамата се женят.

По-нататък, знаете, тръгват за България, но Инсаров умира по пътя. Елена е решена да го закара и погребе в родината му и да продължи неговото дело. В ролята на Инсаров е Любомир Кабакчиев, на Елена - Ирина Милополска.

10 години по късно, през 1969-а, Всеволод Сафонов се снима във филма на Никола Корабов “Свобода или смърт”. Игре ролята на руския съветник на войводата Христо Ботев, чиято чета през пролетта на 1876 г. тръгва да освобождава поробената си родина

През 1972 г. по случай 90-годишнината от рождението на Георги Димитров Христо Христов режисира филма “Наковалня или чук”. В двусерийната лента Всеволод Сафонов е в ролята на съветския посланик в Берлин. Според сценаристите той съобщава на немския министър Нойрат, че на Димитров, Танев и Попов са издадени съветски паспорти, и настоява за освобождаването им. Нацистите имат план да инсценират автомобилна катастрофа, в която тримата българи да бъдат убити.

Една от важните теми на социалистическата кинематография е

“борбата на тихия

фронт” - за смелостта

на нашите разузнавачи

и контраразунавачи. От този сорт е и “Странен двубой” (1971) на режисьора Тодор Стоянов. В началото на филма изрично е написано: “Филмът е направен в чест на Десетия конгрес на Българската комунистическа партия”. Кой кинокритик ще дръзне да каже лоша дума срещу такъв филм?

Странният двубой е между българския офицер от ДС Павлов (Петър Слабаков) и ръководителя на Центъра Робърт Хюстън (Леон Ниемчик). Те се надлъгват по най-шпионски начин и в София, и някъде в Западна Европа. Големият план на империалистите е да обезвредят българските ракетни площадки.

В един момент обаче у Робърт Хюстън заговаря съвестта и той не изпълнява нареждането на Центъра да взриви стената на голям български язовир. Главният виновник за тази негова промяна, разбира се, е офицерът от ДС Павлов.

Режисьорът Тодор Стоянов търси за ролята на Хюстън непознато за зрителите лице и се спира на поляка Леон Ниемчик. Той вече е извоювал статута си на звезда, особено след главната роля във филма “Нож във водата” (1962) на Роман Полански. Една сложна психокриминална история, в която се преплитат любов, бунт, съперничество, престъпление и екзистенциални нервни тикове.

След полския актьор в киното ни гостува и унгарка. Тюнде Сабо е родена на 3 февруари 1945 г. в Комаром. Дебютира през 1966 г. с филма “Едни неприятности”. През същата година играе в още два, а през следващата 1968 г. - в цели 6. Така е до 1971 г., когато режисьорът Зако Хеския я избира за Илонка в “Тримата от запаса” (1971). И след това като че ли интересът към нея в родината й намалява - снима се в по един филм през 1974 и 1978 г. Участва и само в три епизода на тв сериала “Малкият град”, който върви от 1993 до 2001 г.

В “Тримата от запаса” красивата унгарка трябва да е жената в любовен триъгълник, но той бързо се разпада. Войсковото поделение, в което са и тримата западняци, е дислоцирано в унгарско село.

Най-печеният от тройката е Спиро Стоименов (Кирил Господинов) - стегнат, оперен, с мерак за служба и ефрейторска нашивка. Ерген е и това му дава право да не се изложи като мъж и българин, а “да посегне” на Илонка (Тюнде Сабо). За което не само отнася няколко шамара от момата, но и е наказан от помощник-командира Андрей (Стойчо Мазгалов) 10 дни да мие баките на полка.

Самата Илонка е влюбена в Андрей, но и най-настоятелните й женски ухажвания не сломяват волята на командира. Защото, както заявяват на Мазгалов консултантите на филма от политическото управление на БНА

българският офицер

комунист не може да

изневерява на жена си,

докато е на фронта

Никола Анастасов, запаснякът Пейо Вътов, който все бленуваше за жена си (Белла Цонева), е запазил следния спомен за Тюнде Сабо: “Унгарката освен добра актриса беше и много весела, лъчезарна и всеотдайна. Сприятелихме се бързо и вечер много се смеехме, много. Тя къде разбира, къде не разбира, ама хубаво беше... След години гостувах със Сатирата в Будапеща и видях голяма нейна снимка пред театъра, в който играеше. Но не се срещнахме.”

След “Крадецът на праскови” Въло Радев изживява нови перипетии, докато намери чуждестранни актьори за ролите на отец Ередия и Фани Хорн в “Осъдени души”. Първоначалната му идея е да покани италианската суперзвезда Джан-Мария Волонте и изключително красивата Жаклин Бисе.

Импресариото на Волонте обаче казва на Въло Радев, че програмата на италианския актьор е запълнена години напред. Българинът се спира на Омар Шариф, който се съгласява.

Съгласява се и Жаклин Бисе, която на среща с режисьора в Париж гледа филма му “Крадецът на праскови” и е силно впечатлена. Дори заявява, че ще отклони някои от предложенията, за да се снима в “Осъдени души”.

Тя е родена на 13 септември 1944 г. Уейбридж, град сателит на Лондон. Баща й Макс Фрейзър-Бисе е шотландски лекар, майка й Арлет Александер е френска юристка. На 18 години Бисе става фотомодел, на 21 дебютира в киното. Играе във филмите “Булит”, “Летище”, “Американска нощ”, “Убийство в “Ориент експрес”, “Ана Каренина”, “Дива орхидея” и др.

След срещата си с Омар Шариф обаче Въло Радев е разочарован - египтянинът не покрива представата му за отец Ередия. Макар че по онова време - средата на 70-те години на миналия век, Шариф вече е холивудска суперзвезда - особено след участието му във филмите “Лорънс Арабски” и “Доктор Живаго”. Но Въло Радев си има своите вкусове и заявява, че не го харесва дори като д-р Живаго.

Омар Шариф почина на 83 години съвсем наскоро - на 10 юли 2015 г., след боледуване от Алцхаймер.

Режисьорът предлага на Жаклин Бисе да си партнира с поляка Ян Енглерт. “Не - категорична е тя - ще се снимам само с голяма западна звезда.” Така амбициозният Въло Радев трябва пак да се задоволи пак с актьори от социалистическия отбор. Избира Ян Енглерт въпреки недобрата визитка, която прави на сънародника си известният режисьор Йежи Кавалерович. Той казва на колегата си Радев, че Енглерт няма да се справи с тази сложна роля. В родното си кино вече е с амплоа на уличен лумпен.

Но Въло Радев кани поляка в София за пробни снимки - хем иска да го усети чрез камерата, хем да пробва и няколко родни актриси за ролята на Фани Хорн. “Пробите показаха, че Ян носи такъв интелектуален и фанатичен заряд, че нямах никакво съмнение - той е! За съжаление, българските актриси (ще премълча имената им) редом с него стояха много провинциално - най-вече като финес”, признава Въло Радев.

Отделно от това той прави проби и на други актриси, но все така не намира своята Фани Хорн. Един ден в София пристига унгарски режисьор, който пък търси български актьори за свой филм. Преводачката му Лили Щейлих ги запознава и Въло Радев му споделя проблемите си с “Осъдени души” и каква актриса му трябва за главната роля.

Унгарецът се сеща за млада актриса от Будапеща, която като излъчване, душевност и чувствителност може би се покрива с Фани Хорн, но току-що е завършила актьорския институт и не се е снимала в киното.

“Ти на мен ми дай

неснимани”, казва

Въло Радев

и още на следващия ден кара преводачката Лили Щейлих да звъни от Киноцентъра на МА филм в Будапеща. Тогава телефонните връзки не бяха много бързи и качествени, но след дълга упоритост Щейлих най-после успява да се свърже.

Радостта й обаче скоро е помрачена, защото в разговора се намесва някакъв женски глас. Следва кратък спор кой на кого пречи и Лили Щейлих гневно пита: “Коя сте вие?”. “Казвам се Салай Едит”, отвръща непознатата. Преводачката не може да повярва на ушите, но успява да каже: “Моля ви се, госпожице Салай, не прекъсвайте! Ние звъним от София тъкмо заради вас, искаме да ви предложим интересна роля в български филм.” Така “Осъдени души” се превръща в първия филм на Едит Салай.

Идването на унгарката в София е уредено бързо. На летището я чакат Въло Радев и операторът Христо Тотев-Тотето. Ето неговия колоритен разказ за случая: “С Въло се подредихме най-отпред и вперихме поглед към автобуса. От него слизаха все мадами, но до една ни подминаваха. Накрая се появи височко, слабо като вейка девойче с басмена рокличка. Зяпнахме! Е, не беше втората Жаклин Бисе, но пък си стана нашата Едит...”

Тъй като Ян Енглерт бърза за представления във Варшава, още в колата дават преведен на унгарски текст от сценария и Едит Салай започва да го учи. В Киноцентъра е подготвен павилион за пробни снимки, екипът е готов да снима сцената, в която Фани Хорн моли отеца да отиде с него в лагера на болните от тифус в Пеня Ронда, но той категорично й отказва.

Докато операторът Христо Тотев снима, Въло Радев внимателно наблюдава Едит Салай. “Взирах се във финеса на лицето, в непрозрачните кафяви очи, напрягах се да уловя душевното й излъчване. Най-общото ми усещане бе: нежна, пастелна (ако може така да се каже) натура”, записва режисьорът в дневника си впечатленията от кастинга. Все пак се допитва и до мнението на екранния й партньор Ян Енглерт. “Можеш да рискуваш”, казва той. И Въло тръгва на риск.

Риск има и пред

оператора

Христо Тотев

Когато е 10-годишна, Едит пада и къса зрително влакно, затова понякога погледът й се изкривява. Операторът измисля няколко професионални хватки, с които да скрие дефекта. “И почти успяхме - изпуснал съм само четири кадъра”, признава по-късно Тотев.

Освен неопитността на младата актриса пречка при снимането на филма е и езикът. Тя учи ролята си на български, с Въло Радев и Ян Енглерт се разбират на руски. Впоследствие и двамата научават по малко от родния език на Димитър Димов.

Ян Енглерт е озвучен от Коста Цонев, който вече има богат опит в дублирането. Двамата с Виолета Донева, която озвучава Едит Салай, се справят бързо, но Въло Радев, известен с изключителната си прецизност като творец, ги връща по 2-3 пъти, за да бъде изпипано всичко.

Има един епизод, в който Ян Енглерт извършва свещенослужение и изрича на латински молитвени слова. Режисьорът, който иначе снима бързо, този път прави повечко дубли. Полякът, изглежда, се изнервя и накрая вместо божи слова започва да мърмори псувни и цинизми.

Коста Цонев се затруднява доста, докато нагажда думите от молитвата към псуващите устни на поляка. След като филмът е завършен, Енглерт специално да благодари на колегата си. “Ти ме направи истински българин”, казва той и прегръща Цонев.

От Виолета Донева, която озвучава Салай, Въло в иска да направи Фани Хорн по-емоционална, тъй като унгарката играе доста сдържано и прибрано.

По време на снимките Ян Енглерт и Салай не изпитват особена симпатия един към друг. “Едит беше с доста труден характер, а и Енглерт не беше лесен. Но актьорлъкът е велика работа и след команда “камера” двамата съвсем професионално влизаха в образите си даже и като влюбени”, разказа ми операторът Христо Тотев. Той потвърди, че Въло Радев имал идея да филмира и романа “Поручик Бенц” и за главната роля отново да покани Ян Енглерт.

След българското си приключение Едит Салай се снима в няколко филма в родината си. При всяко свое посещение в Будапеща Христо Тотев се вижда с актрисата, която не крие симпатиите си към България. 6-7 години по късно Едит се омъжва за французин и отива да живее в родината му.

Когато се снима в “Осъдени души”, Ян Енглерт е на 31 години. Роден е във Варшава, където през 1964 г. завършва висшето театрално училище. Започва в трупата на Съвременния театър в полската столица, а през 1981 г. преминава във варшавския Полски театър. От 1994 г. е в Народния театър, през 2002 г. става негов художествен ръководител.

Ян Енглерт е

и преподавател по

актьорско майсторство През 80-те е декан на факултета в Държавното висше театрално училище, след това повече от 10 години е и негов ректор.

Кинокариерата му започва с участието в “Канал” на Анджей Вайда през 1957 г. Снимал се е в над 100 филма.

След участието си в “Осъдени души” Ян Енглерт идва няколко пъти у нас. При едно от посещенията си разказва как дълго време негови колеги се шегували, че той е най-добрият полски актьор в България и най-добрият български актьор в Полша.

На 1 юли т.г. министър Вежди Рашидов награди Ян Енглерт с най-високото отличие на Министерството на културата - “Златен век” - печат на Симеон Велики. Актьорът е удостоен с престижната награда за приноса му в развитието и популяризирането на българската култура в Република Полша.

Директорът на НФЦ Павел Васев връчва на Ян Енглерт почетен плакет “Лачените обувки на българското кино”, изработен по повод 100-годишнината на седмото изкуство у нас.

Източник: 24 часа



Коментари



горе