Изневяра
Преди
година две, не помня точно, се натопих в доста противоречива ситуация. Нора
беше на работа, а аз изживявах пълноценен следобед с бира в ръка, гледайки мач.
Звъни се. Отварям вратата – комшийката студентка Габриела. Можело ли било да и
отпуша канала в банята. Като съвестен съсед се отзовавам. Взимам си проволката
и тръгвам след двайсет годишното и същество до третия. Влизаме. Пита дали съм
искал кафе с бисквити – доста аматьорско... все едно да черпиш вълк с
мандарини. Викам и да даде нещо за пиене. Вади водка, лед и домашен доматен
сок. Наздраве. Отпивам, гледайки отлично сглобеното и от Бог тяло. Заела е
неморална поза – разбирам идеята и чудейки се какво толкова ми харесват жените.
Нито съм много висок, нито красавец, нямам очертани мускули, главата и брадата
ми са като уцелен от гюле кошер, воня на цигари, говоря простотии, на нашата
улица в село съм четвъртият най-умен човек(ако включим животните съм шести).
Момичето цепи направо – искала да преживее сношение с мен, но понеже и било
дошло да съм се изтегнел удобно на дивана, тя щяла да работи за мен. Отклонявам
офертата, псувайки през всяка пора на кожата си. Отивам при канала и почвам да
го чистя(жените си мислят, че космите там се появяват от само себе си и е
напълно невъзможно да са от тяхната коса). Готово. Пускам водата от душа –
всичко е отпушено. Тя стои гола на прага... има тънка лъстива усмивка на
устните... младото и тяло ме чака, носейки огън от напалм. Изпитвам искрено
отвращение към себе си, че не изневерявам. Пръчката под корема ми е настръхнала
и нервно изпъва гащите. Изглежда съм тъпанар, но просто не мога да го направя.
Габриела тръгва към мен, а аз отстъпвам към ъгъла на банята. Тогава... се
подхлъзна на мокрите плочки. Опитах се да я хвана, от което двамата
затанцувахме психично болен казачок. Пързаляме се, събаряйки момичешките мазила
от етажерките, а тоалетната хартия(незнайно как) се увива на главата ми в нещо
като чалма – приличам на състезател тежка категория по художествена гимнастика
в съчетание с два шампоана и клозетна лента. Тъкмо почти да се стабилизираме и
тя настъпва някакъв гол сапун. Така ме подсича(без да иска), че всичките ми
крака сочат нагоре към бойлера, а девойчето прави нещо като салто с превъртане
през въздуха. Падам тежко по корем, тя тупва по задник връз гърба ми. Всичко
това се случва за половината на три секунди в изключително тясно помещение.
Изпълзяваме на четири крака – тя е пред мен, а аз с умиление разглеждам тайните
и места. Неловко си тръгвам. В асансьора чувствам огромно огорчение от
личността си – трябваше ли да правя секс с нея... естествено, че трябваше...
но... по-добре да съм глупак, отколкото лъжец. Вкъщи си отварям една бира –
малко се самосъжалявам. Котката Ивелина ме души упорито, но не открива нищо и
заминава по своите си работи. Ключалката превърта, Нора се прибира по-рано.
„Кольо, защо куцаш?” „Прекъснах си гръбнака.” „ И как стана това?” „ Амиииии...
докато четях книга... просто се счупи.” „Я ела тука. Обърни се. Какво е това
червено петно на гърба ти?” Събличам си тениската – вярно има червено петно...
колкото монета от старите десет лева. Загрявам, от къде е. Няма как – разказвам
всичко, а любимата крещи с малките си дробчета: „Абе, малоумник, не разбра ли
още в началото, че е искала да я опънеш – ще те очистя... и какво си ми
домъкнал тука хорския мензис?! Сега ще те науча аз, копеле.” Започва да си
сваля дрехите, като ме замеря с тях(хапвам сандал). Затегли ме към спалнята със
своите 45 кила. Наказва ме с дивашки секс. Дяволът слага туба с пресен бензин
в
чуждата жена, аз пък си искам моята... дори когато във вените и остане само
стара локомотивна нафта.
Коментари
