15 години от смъртта на Володя Смирнов
Отиде си в съня си, само на 58. От погребението му през август 2000 г. днес малцина
се сещат за него. Никой не написа ред, нито пък някоя медия се сети да излъчи
„Сбогом, приятели“ – първият му филм, „Най-добрият човек, когото познавам“ или
епизод от „Децата на капитан Грант“ – все филми, за които си спомняме с умиление.
Красавецът на Младежкия театър напусна този свят тъжен и много самотен.
Началото на края
През 1990 г. великолепният Д’Артанян от постановката „Тримата мускетари“ е уволнен като неперспективен от театралния храм, на чиято сцена се раздава от 1969 г., привличайки всяка вечер стотици почитатели, но най-вече почитателки, пленени от харизмата му.
Володя е принуден да се реди на опашка за социални помощи. Като го разпознават, той се шегува, че дошъл да даде автографи на касиерките. Актьорът се завръща по съдебен път. Последните постановки, в които играе, са „Паника в хотела“ и „Хладнокръвно в Уестсайд“, но твърди, че „не е същото“.
Володя претърпява инсулт през 1997 г., от който не успява да се възстанови въпреки положените усилия от него, от наетите рехабилитатори от приятелката му, която е с него до края - художничката Богдана. Тя е силно изненадана, че на осемнайсетия ден след удара го изписват уж като здрав. Така рехабилитацията пада на негов гръб. Вторият удар всъщност е финансов – актьорът почти няма доходи...
„Баща ми, съветски летец, загива в Сталинградския бой през 1942 г., но още преди аз да се родя. За него има написана книга. Но майка ми е едва на 21 години и ме подхвърля от ръка на ръка – разказва приживе Смирнов. – Тогава ме приютяват в детския дом, който е и мой дом, докато постъпя в Суворовското училище, после във военно училище, за да стигна до Института за театър, музика и кино в Ленинград. В Ленинградския младежки театър започва и кариерата ми. Но една любов ме доведе в България”, споделя той приживе...
Тя е Силвия Спасова, дъщеря на адвокат и оперната ни певица Виргиния Попова
Единственото му богатство, с което идва в България, е седемструнна китара. С нея
той разкрива непозната страна на своя талант и душевност, като самият става душа
на артистични компании. Той е личен приятел на Висоцки и пее с баритонов тембър
песните му. Както и на Окуджава, Есенин, Вертински… На рождения си ден - 22 юни,
винаги ритуално запявал „Вставай, страна огромная“.
Двамата се запознават при романтични обстоятелства и това завинаги оставя отпечатък
върху брачния им живот. Владимир зарязва кариерата си в Русия и след три месеца
каца на летище "София".
Пристигането им в просторния апартамент на Силвия предизвикало фурор в махалата и известно объркване у бъдещия му тъст. В чест на сгледата Смирнов е с първия костюм в живота си, доста зле скроен. Панталоните му го стягали безумно и той подскачал от крак на крак пред родителите на годеницата си.
След като изиграва главната роля в култовия филм "Сбогом, приятели", звездата
на красивия руснак изгрява и в българското кино
Но сблъсъкът с непознатия език засяда завинаги като тежък комплекс в душата му.
Силвия му помага предано, на всяка репетиция записва в бележник как произнася
звуците. "Той искаше да научи до съвършенство езика ни, да се потопи в нашата
история. Не му беше лесно. Много моля да не ме вземате за чужденец“, казва той
често. Изчита българската класика. Усилията му да усвои българския език като матерен
са огромни. През годините толкова напредва, че превежда руски класици от ранга
на Пушкин, но преводите му така и не виждат бял свят.
Когато гостуващи у нас руснаци го обвиняваха, че едва ли не е изменил на родината си, направо се поболяваше. Българите също не бяха справедливи към него. Казваха: Откъде накъде този руснак трябва да ни взима ролите? Нямаме ли си наши актьори?
Пречеха му, преследваха го, даже един известен режисьор, вече покойник, отсичаше: "Ами като е такъв талант, да си седи в Ленинград!"
А Володя се чувстваше български артист. Казваше, че е българин", спомня си с тъга Силвия Спасова. Може би за да удави мъката, започва да пие. Отначало само "за настроение", после увеличава дозите. Още в средата на 70-те неговите комшии в квартала около столичната църква "Свети Георги" разказват какви огромни мрежи с бира е тъпчел в близката кебапчийница красивият руснак. Заради страстта му към водка "Смирнов" зевзеците даже пуснали слуха, че Владимир е "незаконна издънка на потомък на прочутия алкохолен клан".
Освен в алкохола Володя откривал спасение в професията си. Той е яростен работохолик. И човек на крайностите.
Беше много ангажиран и отговорен към всичко, което прави, играеше на всяко представление като за последно, сякаш ще умре
Станеше ли дума за работа, сливаха се ден и нощ. Не ядеше, не спеше..., разказва съпругата му. Естествено, нашенките лудват по обаятелния руснак. Засипват го с по 20-ина любовни писма на ден. Преследват го след спектакъл, звънят му денонощно по телефона. Без да подозират, че Володя е безумно влюбен за втори път - в дъщеря си Виржиния (Джина). Той беше на седмото небе, когато тя се роди, разказва за отминалата семейна идилия актрисата Силвия Спасова. Джина беше неговата принцеса. Къпеше я, хранеше я, обличаше я. Украси люлката й с балдахин, направи я като театрална сцена... Когато звездата от "Сбогом, приятели" излиза на разходка в квартала с бебето на ръце, неговите фенки кълнат люто съпругата му. Въпреки всичко приказката свършва, когато дъщеря му става на 18. Тогава той напуска семейството си и се преселва при приятелката си Богдана.
Смирнов свири блестящо на пиано и китара, пее, танцува като бог... Шушука се,
че вдовицата на руския бард Марина Влади, с която
се снимал в Гърция, била омаяна от чара му.
И руснаци, и българи са категорични, че той е прероденият Висоцки...
Първият инсулт го покосява по време на спектакъл в Младежкия театър.
Скоро, много скоро ще говориш, опитва се да му дава кураж Богдана, която става и втората му и последна българска съпруга.
Въпреки че е обречен да е получовек, скоро след инсулта той не иска да разваля сватбеното тържество на дъщеря си, родена от първия му брак, и отива на церемонията в "Александър Невски"...
Страшна за актьора става забравата – телефонът му спира да звъни. От гилдията не се обажда никой, с изключение на Иван Налбантов, Вихър Стойчев, Мая Бабурска, Явор Спасов.
Последните години от живота си се прехранва от дребни халтури. Но дори и те не му се удават лесно, защото говорът му е засегнат. До края твърди, че не съжалява, че е дошъл и останал в България. Не се отказва обаче от любимия си коктейл "водка с бира" и това се оказва фатално...
Източник: БлицКоментари
Последвайте ни във facebook!
