Генерал Кръстю Маринов – защитникът на Видин


Повечето българи, когато чуят за Видинската крепост Баба Вида, веднага правят асоциация с героичната й отбрана през Сръбско-българската война -1885г. от малкия, но храбър гарнизон, начело с капитан Атанас Узунов. Но там се е състояла още една битка, която е не по-малко впечатляваща. Това е самоотвержената отбрана на Баба Вида  през Втората Балканска война - 1913 г., в която се проявява като отличен военачалник генерал-майор Кръстю Маринов.

Той е роден на 24 юни 1855 г. в село Голямо Конаре, Пловдивско. Завършва класното училище в Пловдив. През периода 1876-1877 г. е учител в семинарията в Пловдив и в село Аджар (дн. Свежен).
Кръстю Маринов взема участие в Руско-турската освободителна война в състава на Българското опълчение, като воюва в 10-а опълченска дружина. През войната е повишен в чин младши унтерофицер.

След Освобождението постъпва във Военното училище в София, което завършва на 10 май 1879 г. с първия му випуск и е произведен в първо офицерско звание прапоршчик. Като млад офицер е назначен във 2-ра пеша дружина на Източнорумелийската милиция. През месец ноември 1879 г. е повишен в чин подпоручик.
В периода 1880–1881 г. е адютант на генерал-губернатора на Източна Румелия Алеко Богориди. На 9 юли 1881 г. е повишен в звание поручик. Назначен е за помощник на военния прокурор в Щаба на Източнорумелийската милиция. На 2 март 1884 г. вече става капитан. През 1885 г. е ротен командир в Бургас и Казанлък.

Той подкрепя съединението на Княжество България и Източна Румелия, извършено на на 6 септември 1885 г., а на 9 септември с. г. е назначен за командир на 5-а пеша Казанлъшката дружина от Ямболския отряд.
В Сръбско-българската война от 1885 г. взема участие като командир на Шейновския отряд. В хода на бойните действия, на 4 ноември е назначен за командир на 23-ти Шипченски пехотен полк. Сражава се в боевете на Сливнишката позиция, при устието на река Луковица и при овладяването на Пирот, където е ранен от парче снаряд.

През периода 1886-1888 г. служи като командир на 4-ти пехотен Плевенски полк в Ловеч. Капитан Маринов е първият български командир на полк, който се  противопоставя на преврата на 9 август 1886 г. на офицерите русофили, довел до детронирането на младия княз Александър Батенберг. Той подкрепя политическия курс на Стефан Стамболов. Назначен е за командир на 6-и Търновски полк.  На 24 януари 1890 г. командва I-ва пехотна Софийска дивизия, със звание подполковник. На 14 февруари 1900 г. е произведен в звание генерал-майор, а на 15 декември същата година е уволнен от армията без никакво обяснение. След 21-годишна служба, на 45 години, генерал Маринов преминава в запаса.

През Балканската война 1912-1913 г. е мобилизиран и назначен за началник на 6-а дивизионна област. През Междусъюзническата война 1913 г. настъпва неговият звезден час като военачалник. След изтеглянето на I-ва българска армия от Княжевац Главното командване решава да изостави Видинската крепост. Маринов настоява пред помощник-главнокомандващия – генерал лейтенант Радко Димитриев, да бъде назначен за комендант на крепостта.

На 5 юли 1913 г. той поема командването на Видинската крепост. Сърбите настъпват по Кулското шосе, уверени в лесната си победа, защото знаят, че във Видин няма български войски. Генералът набързо събира опълченци и доброволци да защитават града. В бойния строй влизат дори ранени бойци, настанени в местна болница за лечение. Така гарнизонът на крепостта нараства на 5727 човека. Срещу тях се изправя  32-хилядна сръбска армия с артилерия!

Генерал Кръстю Маринов подготвя засада на самоуверените сърби, настъпващи към Видин. Той изпраща двадесет храбреци, които заемат една крайна къща в село Бойница и когато врагът минава през населеното място в усилен ход, те откриват бърз и точен огън. Настъпилото безредие и суматоха в сръбските части забавя похода им към Видин. След продължителен бой остава жив само един български войник, който успява като по чудо да се спаси.

Във Видин е пусната водата от Дунава в крепостния ров, обикалящ града. Тя излиза от дигите, залива видинското поле и спира врага на няколко километра от крепостта.
До края на войната противникът така и не успява да влезе в дунавския град, въпреки тоталното си надмощие в жива сила и артилерия и жестокия артилерийски обстрел, на който го подлага.

Отбраната на Видин е образец на успешно приложени тактически действия, на чийто фон изпъква патриотизмът и високият дух на генерал Маринов. Така смелият и находчив военачалник осуетява сръбските опити за присвояване на Видинския край и се превръща в достоен последовател на майор Атанас Узунов, героя от защитата на Видин от Сръбско-българската война 1885 г.

Генерал-майор Кръстю Маринов умира на 5 март 1927 г. в София. В негова чест през 1934 г. видинското село Мусумане е преименувано на Генерал Мариново.
На 7 юли 1936 г. във Видин тържествено е открит негов паметник, а самият той е провъзгласен за почетен гражданин на града.


Източник: Десант



Коментари

горе