15 години здраво ходене из България
Ако кравата е мокра - вали.
Ако кравата е твърда - студено е.
Ако кравата е заснежена - вали сняг.
Ако не я виждаш - мъгла.
Ако я няма - ураган.
Логиката е желязна на "кравешката метеология", чете любопитният читател в разказа
"Около Яворова поляна в сезона на ягодите" на Оля Стоянова и Живко Джаков. И макар
сега да е зима и ягоди няма, табелата наистина съществува. На старата хижа "Мальовица"!
Но който не е ходил там, ще свери думите в новия "Пътеводител на дивите места".
В него Оля и Живко разказват малко познати и съвсем непознати истории за България
по начина, по който говорят с приятели - непринудено, с много емоции, със затаения
дъх на родители, забравили може би последния важен инвентар за децата си.
"Ако е събота, ходим на театър, в неделя - задължително извън София", обяснява
на премиерата на книгата снощи щастливият баща на 14-годишния Виктор, 6-годишната
Сани и 3-годишния Хари.
Усмихнатата майка Оля не забравя да допълни, че заедно от поне 15 години ходят
навсякъде, не само из планините, но и то там, където няма алеи и няма екскурзовод.
Те нямат нужда от никакъв екскурзовод, не се и борят някой от тях да заеме мястото
му.
Маршрутите не са и тайна. Те са най-малко 47 и описани в общия им пътеводител.
Не липсва и хуморът в него, притчите, легендите, разказите на "малкия" човек.
Някои места могат да се изминат с ръце в джобовете, като при пещерата Проходна
край Перник, тръгналият на път "да вика "ах" и "ох" от възхищение, разбира се,
обяснява авторката. Но други пътища са мъчни и не са за всеки. Даже не винаги
има някакъв път.
Именно обаче в "измъчването" е скрита тайната в идеята за ходенето при Оля и
Живко с децата им. Родителите ги надушват от разстояние, докато са на работа или
вкъщи и с трепет чакат уикенда. Чертаят си маршрути наум, после споделят на глас.
Проправят си истински пътеки из шуми, сняг, баири, кози пътечки.. И пред нищо
не ги е страх. Най-малко пред трудностите.
И макар да е трудна организацията на 5-членното семейство и стягането на отговорния
багаж, Оля се шегува, че са като "тежка хималайска експедиция". Това крие огромно
очарование в ежедневието им и по-лесно преодоляване на монотонността му.
За някои дивите места, описани в книгата "Пътеводител на дивите места", са "едно
няма нищо", роптаене от рода "защо ни водите тук" и после тези недоволни хора
не повтарят похода. Няма опасност обаче подобни места да станат популярни и да
тръгне цялото цивилизовано нашествие, за да ги замърси или опорочи, успокоява
Оля Стоянова.
Няма шанс да намерите и пътеводителя в някой лъскав офис на тур оператор. Защото:
изданието няма претенцията да измести луксозните каталози за организирана почивка.
Защото: самите маршрути са надъхани с истинския живот, за който не са нужни комерсиални
реклами - измъчени фотоси на доволни фамилии в огромен басейн на Канарите, например.
До сарказъм се стига понякога в пътеводителя. Оля често порицава иманярските
набези в Байлово, където "с флекс са изрязвали част от рисунките" на пещерата.
Според легенди през окната на Деветашката пещера пък са влизали самолети, които
да разтоварват гориво. Хора с инат могат да стигнат до манастира "Свети Глигор"
в Карлуково, разказват авторите на новата книга. В част от фреските му личи постмодернизъм,
тоест надписите "Само Левки" и "Да живее ЦСКА", както и доста подробен списък
на имената на запалянковците, обяснява авторката.
В църква от 1350 година в село Пчелинци, която има врата само 1 метър и 20 сантиметра,
през която минават децата спокойно, но възрастните извършват дълбок поклон, Живко
Джаков и жена му са намерили избодени очите на Богородица..., вандалски надписи
- „Пешо", „Гошо", „Вечна неразделна любов".
Много са примерите. Всяка дума рисува картина.
Няколко типажа се интересуват от подобни гледки - чужденците, които се прехласват
от романтиката, хора, които колекционират хубави гледки и такива, които идват
да преспят за вечер-два в някой манастир за изцеление.
Останалите не знаят, че съществуват подобни места.
За Оля и Живко разговорите с местните хора са повече от задължителни, за да разбереш
психилогията на едно място. За него никой още не е писал.
Именно тук Оля критикува туристите и се надява пътеводителят на дивите места
да разшири мирогледа им и формира "екология на духа". Екологична е и цялата книга,
издадена от "Жанет 45" - от рециклирана хартия. Обяснението на авторката: „Не
може да пишем за диви места и да отсечеш една гора". Ето защо и темите са еко,
и страниците също.
Подборът на обектите в разказите е съвсем личен, субективен, разбъркан или нарочно
неподреден по географски признак, район или азбучен ред. Просто се ходи здраво,
където ти хареса - това е мотото на книгата.
"Носили сме децата на гръб (плюс проходилки, тежки раници, пълни с памперси и
детски пюрета), лаптоп, (преди сто години носехме на гръб даже и пишеща машина),
фотоапарат, въже и задължително мръсни дрехи за пещерите", споделя писателката.
Съмнения има - да включат ли "Пияната гора", пещера на живо изгорените или скалните
манастири в Осмар. Списъкът им все се пълни с места, които трябва непременно да
обходят.
"Защото дивите места се колекционират цял живот. А самият живот създава подобни
книги."
В момента Оля и Живко дописват продължението на дивите места в нов пътеводител.
А тиражът на първия ли? Вече се изчерпва... Побързайте!
Коментари
Последвайте ни във facebook!
