Изкачване на връх Мусала - много ходене, много камъни, много хора
Изкачването на връх Мусала ми беше в ума доста отдавна, но по-скоро като добро намерение, тъй като не правех нищо конкретно по въпроса. Тази година обаче се взех в ръце, направих си един план на местата, които искам да посетя и Мусала беше един от задължителните обекти.
Към връх Мусала
Единственият по-висок връх, който бях изкачвала досега, макар и на два пъти, беше Черни връх. Дори бях горда, че съм го изкачила – нали е повече от 2000 метра. Но след похода до Мусала, качването до Черни връх ми се видя като по-дълга разходка в Северния парк.
И така. Към Мусала. Беше Илинден, в разгара на лятото. В смисъл астрономическото лято, тъй като истинското все още го чакахме – то не бяха облаци, поройни дъждове, градушки. Слънцето упорито се криеше, а дъждовете се превърнаха в ежедневие.
Подготовката за качване на върха
Подготовката за изкачване на Мусала се изразяваше в три основни аспекта:
- проучване на маршрута;
- многократни справки с прогнозите за времето и избор на ден за изкачване (всъщност вариантите за избор се свеждаха до точно две възможности – събота или неделя, но при отсъствие на други варианти и това се приема за избор);
- набавяне на липсващата, но евентуално необходима екипировка.
Информация за маршрутите до Мусала намерихме в интернет и чрез приятели-туристи, които споделиха ценен опит и впечатления. Екипировката, която ни липсваше не беше много – най-вече удобни туристически обувки и дъждобрани. Другото си го имахме.
Основният ни проблем бяха тези безкрайни дъждове, бури и гръмотевици, които биха развалили всичко. Затова през седмицата преди изкачването правехме чести справки с прогнозата за времето, а в петъка следяхме основно 24-часовата прогноза. Също така следяхме информацията от Планинската спасителна служба и уеб камери. По начало мислехме да тръгнем към Мусала в събота, но благодарение на прогнозите отложихме за неделя и не сбъркахме. Така че смело мога да заявя – прогнозите са верни!
Преходът до връх Мусала
Има няколко маршрута за изкачване на връх Мусала, но ние избрахме най-популярния – през хижа Мусала и заслона Леденото езеро.
Този маршрут се разделя обикновено на 4 етапа, започвайки от курорта Боровец:
- етап 1: изкачване с лифта от Боровец до хижа Ястребец;
- етап 2: пешеходен преход от Ястребец до хижа Мусала;
- етап 3: пешеходен преход от хижа Мусала до заслона Леденото езеро;
- етап 4: изкачване от заслона Леденото езеро до върха.
Придвижването с лифта от Боровец до Ястрбец отне приблизително 25 минути.
Разписание на лифта Боровец – Ястребец
Следваше преход до хижа Мусала по широк и сравнително равен път, който ни отне около 50 минути. Някъде прочетох, че този преход е три километра, но за съжаление не се сетих лично да го измеря.
По пътя от Ястребец до хижа Мусала
На хижа Мусала направихме 15 минутна почивка край тамошното езеро, подкрепихме се със сандвичи и продължихме нагоре към заслона.
Хижа Мусала и езерото
Етап 3 – от хижа Мусала до заслона Леденото езеро – го взехме за час и 10 минути. Пътеката минава покрай няколко езера, на доста места се върви по камъните, има и стръмни участъци. При Леденото езеро направихме още една почивка от 15 минути, след която се устремихме нагоре към върха.
Заслон Леденото езеро
Този последен етап, макар и най-кратък като разстояние, е най-труден и изморителен, тъй като пътеката е с голяма денивелация. Ние го взехме за 30 минути, като на няколко пъти спирахме за по минутка отдих и събиране на сили.
Към връх Мусала – последни метри
Така целият преход от станцията на лифта при Ястребец до най-високия връх на Балканите ни отне общо 3 часа със все почивките. Ние слязохме от лифта около 9.30, а на връх Мусала стигнахме в 12.30.
Да кажа, че пътеките, по които се движихме са много добре маркирани. Всъщност има зимен и летен маршрут, които вървят близо един до друг, на места се и пресичат. Зимният е по-труден за ходене през лятото, тъй като почти изцяло минава по камъните.
За информация лифтът лятно време работи от 8.30 до 18.00 часа.
Горе на върха
И ето ни на върха. Аз лично бях много щастлива. Още една изпълнена цел (да не казвам чак мечта). Поредната отметната точка от плана.
А там, на върха беше много приятно – широко пространство с гледки на всички страни. Наистина случихме на време – слънцето надничаше през малки рехави облачета и не прежуряше, а вятърът почти го нямаше. На моменти само лекият полъх напомняше за него.
На Мусала – гледки
На Мусала – гледка към Леденото езеро и хижа Мусала
Имаше моменти, в които по околните върхове бързо преминаваха къде по-малки, къде по-големи облаци. На места падаше мъгла, на други се вдигаше. Използвахме всяка възможност, когато и където мъглата се вдигаше да се наслаждаваме на гледката към близките върхове, гънките на планината, камъните и езерата.
На Мусала – гледка към околните върхове
Останахме цял час да се наслаждаваме на върха и на планината.
На Мусала – гледка към хижа Мусала и езерото
Тук е мястото да посоча, че връх Мусала е обект номер 80 от 100-те национални туристически обекта. Самият печат се намира в хижата, там горе на върха.
Високо-планински цветя
Обратният път
Бях убедена, че пътят надолу ще е по-лек и ще го вземем по-бързо, но някак не ни се получи. Слизането, особено по камениста и стръмна пътека се оказа приключение поради голямото натоварване на коленете и прасците. Освен това все по-силно започнахме да усещаме умората. В крайна сметка обратния ни път от връх Мусала до лифта отне точно толкова време, колкото и преходът до върха – 3 часа, включващи и почивките.
Мога да кажа, че от близо 6 часа ходене, качване и слизане по камъните, в края на прехода нямах нито една нераздвижена става. Направо бях леко разглобена от кръста надолу. Но всички бяхме много доволни.
Около 16.30 бяхме на Ястребец на станцията на лифта. Там се бяха събрали много хора за слизане и трябваше да чакаме ред, но все пак не чакахме много време – 15 минути на опашката и бяхме в кабинката.
В заключение
По време на нашето изкачване имаше много хора като нас, устремили се към върха. Голяма част от тях бяха чужденци. Направи ми впечатление, че сред групичките имаше няколко малки деца на не повече от 7-8 години. Хубаво е така децата да се възпитават от малки в любов към планината, природата и движението.
Към Мусала – много, много хора
Накрая искам горещо да препоръчам на всички едно такова приятно изживяване, каквото е изкачването до връх Мусала. Не е чак толкова сложно, но е много приятно и зареждащо. Разбира се, трябва да се направи съответната подготовка като проучване на маршрут, прогноза за времето и набавяне на екипировка, но хубавите гледки, езерата, движението, чистият въздук и положителните емоции си струват усилията!
Източник: eliivanovaКоментари
Последвайте ни във facebook!
