Лов на сомове с кльонк и сонар в язовир "Ал. Стамболийски"


Пчелини с понтони и частни кейове за лодки гневят въдичарите

ЕДИН ОТ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ЯЗОВИРИ У НАС – „АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ”, Е ПРИТЕГАТЕЛНО МЯСТО ЗА РИБАРИ. Понякога тук през уикенда се събират до 1000 човека от цяла България. Мястото е удобно за къмпинг и плаж. Хората идват заради красивата природа и спокойствието, както и за да се насладят на хобито си. Ако веднъж сте били тук на излет, няма как да не ви се иска да се върнете, защото няма нищо по-хубаво от вечерите край огъня, над който апетитно цвърчат мръвки или се пече прясна риба, студената бира и сладкодумните приятелски истории края язовира.

Павликенчанинът Пенчо Христов, когото всички наричат Моряка, е хвърлял въдици почти в целия свят, но най-много му се услажда на „Стамболийски”. Тук той познава всяко ръкавче и кътче на огромния язовир, който се простира на границата на две области – Великотърновска и Габровска. Моряка е един от най-добрите специалисти в улова на сом, който се смята за висш пилотаж от въдичарите. През последните години държи национални рекорди за улов на екземпляри, дълги над 2 метра.


Сомът рекордьор, уловен от Моряка, е 252 см и 104 кг

Моряка ни посреща край язовира в близост до пчелините, които са заприщили огромна площ от север. Приготвил е и новата си лодка, за която наскоро е платил 2500 лв. на частна корабостроителничка в Царево. Съдът му спокойно побира шестима пасажери и е задвижван от мощен четиритактов двигател.

Надява се днес да не вали, за да не се мъти водата. Най-много обаче е притеснен от вятъра, който образува вълнички по повърхността и клати въдиците. Потегляме към вътрешността на язовира точно над потопеното в миналото село Бара. Сонарът в лодката отчита 42 метра дълбочина.

ТАКЪМИТЕ НА МОРЯКА, С КОИТО Е ПЪЛЕН ГАРАЖЪТ И ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ КЪЩАТА МУ В ПАВЛИКЕНИ, СА ЗА НАД 20 ХИЛ. ЛВ. Събирани си от всички части на света. Той притежава над 50 пръта с различна големина, но днес е взел само шест. Трите са с по-голяма здравина и дебело влакно и са предназначени за улов на сом. Другите въдици са стандартни. С тях ще пробваме да хванем по-масов вид риба. Докато се носим по вълните на язовира, над главите ни се събират облаци и задухва вятър. Нашият водач е притеснен, защото по повърхността има вълни, които ще пречат на кльонковете.

Кльонкът е дъговиден уред от здрав материал с дръжка и пета, която се прави от метал и е с формата на обло копче за дрехи. С него по повърхността на водата се нанасят ритмични удари, звукът се чува от километри, раздразва и привлича сомовете. Изисква се специална техника, за да се възпроизведе специфичният звук.

Едно от местата, където сомът върви най-много, е Заливът на кормораните в южната страна на огромния язовир. Той може да се различи лесно, тъй като горичката е в бяло – нацвъкана от птиците. „Не знам какво ги привлича, но идват само и единствено тук”, обяснява спътникът ни, след като сме прекосили на шир с лодката „Стамболийски”, и вади сонар, който е последна дума на техниката. Уредът показва дълбочина, температура на водата, даже има карти, които запомнят множество маршрути, и автоматична навигация.

Сонарът улавя всичко с размер до десетина сантиметра на огромна дълбочина. За предстоящия улов е програмиран да реагира със звукова сигнализация на едри риби.

В залива сонарът отчита около 25 метра и предупреждава за множество риби със средна големина. Хвърляме въдиците на различни дълбочини. Прътовете са заздравени допълнително, за да издържат на натоварването. Влакното е много дебело, за да издържа тежест от 40 – 50 килограма. Куките са огромни – шест и осем нули. Идва ред на стръвта. Христов приготвя своя „коктейл”, както самият той го нарича. Изкушението за рибите са десетина торни червея и тлъсто попово прасе, които се нанизват последователно на куката. Накрая идва ред на друга тайна – специалната американска паста на Моряка. Малко количество от веществото на фирмата „Мегастрайк”, която е специализирана за рибарски пособия и стръв, се нанася върху червеникаво парче от гъба, което е прикрепено към куката. Миризмата на пастата е ужасна и напомня за екарисаж. В случая обаче е важно, че рибите не могат да й устоят. Всички очи са вперени в екрана на сонара, а слухът очаква пиукане, което е доказателство за сомове. Рибата е много чувствителна и атакува стръвта от дъното, където обича да стои. Електрониката веднага реагира на няколко екземпляра, които се надигат от дълбините в посока „коктейлите”, изкушаващи ги на петнайсетина метра под лодката.

Междувременно облаците бързо се разсейват, слънцето се показва и с него два от прътовете отчитат удари от сомове. За лош късмет ги изтърваме…

Почти навсякъде в горите от всички страни на язовира личат фургони и самоделни рибарски хижи. Подслон в гората си е сковал и Христов. С болка обаче отбелязва, че вече язовирът е опустошен и в него няма големи екземпляри. „Причината е в бракониерите, вижте – опасан е с мрежи и контролът е лош. Затова вече рядко идвам тук“, отбелязва с болка старият морски вълк.

ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ СЕВЕРНИЯ БРЯГ НА НАЙ-ГОЛЕМИЯ ЯЗОВИР У НАС – „АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ“, Е ЗАГРАДЕН. С позволителни от горското са изградени няколко десетки пчелина, които граничат със самата водна площ и достъпът до нея е забранен за ужас на хилядите въдичари. Според тях в района има само гори и наличието на пчелите е съмнително. Частни кейове за лодки и понтони, както и площадки от бетон със съоръжения за разполагане на мрежи са изградени до пчелините в самата чашка на язовира и напук на всички правила, което още повече засилва съмненията на въдичарите, че се върши нещо нередно. „За какво са кейове на пчелините, това е легален начин да се завзема язовирът. Връзкари взимат места уж да гледат пчели, ограждат си ги и безчинстват с мрежи. Тук вече няма големи риби. Опъват километри мрежи и проверяващите няма как да ги контролират, защото са в частни имоти“, негодува Пенчо Моряка.

Пчелините, срещу които вече се надига вълна от недоволство, са позволени от ръководството на ДДС „Болярка“ напук на доста нормативни актове. Заобикалянето на наредбите обаче е обяснимо, тъй като техните притежатели са имотни хора от Сухиндол и Павликени с достатъчно сфери на влияние.

За наш лош късмет отново притъмнява и побързваме да приберем такъмите. Независимо от времето обаче по пътя за Павликени срещаме поток от прииждащи към „Ал. Стамболийски”. Те може да имат повече късмет. Според Моряка след дъжд рибата кълве като обезумяла.

Стилян НАЙДЕНОВ

Източник: Борба.БГ



Коментари



горе