Международен Ден на учителя


По инициатива на ЮНЕСКО от 1994 г. Международният ден на учителя се чества на 5 октомври. Към настоящия момент тази дата се приема от над 100 държави, между които е и България.

Идеята за това идва от състоялата се през 1966 г. в Париж Специална междуправителствена конференция за статута на учителите, в резултат на която е подписан документът „Препоръки, касаещи статуса на учителя”. По повод 40-годишнината от приемането на препоръките, ЮНЕСКО предприема инициативата да наложи 5-ти октомври като международен ден на учителя и това става факт през 1994 г., когато Световният ден на учителя се отбелязва за първи път.

Днес, на този ден, Организацията на обединените нации апелира към всеки гражданин по света да отдели минута и да си спомни, с любов и признателност, как учителят е променил за добро неговия живот.

Факти от календара

Събития

    610 г. — Състои се коронацията на византийският император Ираклий.
    869 г. — В Константинопол е открит Всехристиянски църковен събор, който продължава до 28 февруари 870 г.
    1502 г. — Христофор Колумб открива Коста Рика.
    1582 г. — Поради въвеждането на Григорианския календар този ден от тази година не съществува в Италия, Полша, Португалия и Испания.
    1793 г. — Конвентът във Франция въвежда Френския революционен календар.
    1823 г. — В Англия започва издаването първото медицинско списание Ланцет.
    1858 г. — Иларион Макариополски е ръкоположен за епископ без епархия.
    1864 г. — Тропически циклон разрушава почти напълно индийския град Калкута, загиват над 60 хил. души.
    1878 г. — Избухва Кресненско-Разложкото въстание.
    1879 г. — Генерал-губернаторът на Източна Румелия княз Александър Богориди прави първа копка за възстановяването на Стара Загора.
    1910 г. — Португалия отхвърля монархията и се обявява за република.
    1912 г. — Балканската война: Балканският съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) обявява война на Османската империя, като отговор на навлизането на турски войски в Черна гора в края на септември. (стар стил)
    1921 г. — В Лондон е основан Международният ПЕН клуб.
    1930 г. — В Атина започва Първата балканска конференция за сътрудничество.
    1930 г. — Британският дирижабъл R101 катастрофира във Франция по пътя си към Индия и убива 48 пътници.
    1931 г. — Американците Клайд Пенкбърн и Хю Хърндън извършват първия полет над Тихия океан, прелитайки 8 000 км от Япония до Америка за 41 часа и 31 минути.
    1944 г. — България във Втората световна война: В Крайова е сключено споразумение между България и представители на съпротивата от окупирана Югославия за участие на български войски във военни действия срещу Германия на югославска територия.
    1962 г. — Във Великобритания Бийтълс издават първия си сингъл Love Me Do.
    1962 г. — Състои се премиерата на Доктор Но - първият филм от шпионската поредица за британския таен агент Джеймс Бонд.
    1970 г. — Ануар Садат е избран за президент на Египет.
    1983 г. — Състои се премиерата на българския игрален филм Йо-хо-хо.
    1983 г. — Полският дисидент Лех Валенса е удостоен с Нобелова награда за мир.
    1985 г. — В София е открита Национална галерия за чуждестранно изкуство.
    2000 г. — Масови демонстрации в Белград и другите големи градове довеждат до оставката на сръбския ръководител Слободан Милошевич, който отказва да признае поражението си от Воислав Кощуница на президентските избори .
    2007 г. — Сергей Станишев открива новопостроения участък от Автомагистрала Тракия между Чирпан и Стара Загора.

Родени

    1609 г. — Паул Флеминг, германски поет († 1640 г.)
    1713 г. — Дени Дидро, ­ френски философ и енциклопедист († 1784 г.)
    1717 г. — Мари-Ан дьо Шатору, френска благородничка († 1744 г.)
    1781 г. — Бернард Болцано, чешки математик († 1848 г.)
    1829 г. — Честър Артър, 21-и президент на САЩ († 1886 г.)
    1853 г. — Константин Стоилов, министър-председател на България († 1901 г.)
    1858 г. — Хайнрих фон Батенберг, германски принц († 1896 г.)
    1864 г. — Луи Люмиер, френски изобретател († 1948 г.)
    1878 г. — Герасим Михайлов, български комунистически деец († 1925 г.)
    1882 г. — Робърт Годард, американски изобретател († 1945 г.)
    1887 г. — Рене Касен, френски дипломат, Нобелов лауреат († 1976 г.)
    1900 г. — Стефан Мокрев, български писател, дипломат († 1982 г.)
    1902 г. — Рей Крок, основател на веригата „Макдоналдс“ († 1984 г.)
    1920 г. — Мелитон Кантария, съветски военен († 1993 г.)
    1922 г. — Румен Цанев, български биохимик — академик (* 2007 г.)
    1922 г. — Хосе Фройлан Гонзалез, аржентински пилот от Формула 1
    1926 г. — Илия Джаджев, поет от Социалистическа Република Македония († 1991 г.)
    1930 г. — Райнхард Зелтен, германски икономист, Нобелов лауреат през 1994 г.
    1930 г. — Юрий Яковлев, български драматичен актьор († 2002 г.)
    1930 г. — Павел Попович, съветски космонавт († 2009 г.)
    1936 г. — Вацлав Хавел, първи президент на Чехия († 2011 г.)
    1947 г. — Брайън Джонсън, британски музикант
    1950 г. — Джеф Конауей, американски актьор († 2011 г.)
    1952 г. — Емомали Рахмон, президент на Таджикистан
    1952 г. — Клайв Баркър, британски писател
    1957 г. — Георги Велинов, български футболист
    1958 г. — Брент Джет, американски астронавт
    1958 г. — Йордан Цонев, български политик
    1960 г. — Даниъл Болдуин, американски актьор
    1975 г. — Кейт Уинслет, британска актриса
    1976 г. — Рамзан Кадиров, чеченски президент
    1978 г. — Джеймс Валънтайн, американски музикант
    1983 г. — Ники Хилтън, една от наследниците на семейство Хилтън, актриса и фотомодел
    1986 г. — Валери Домовчийски, български футболист
    1987 г. — Александра Жекова, българска сноубордистка

Починали

    1285 г. — Филип III, крал на Франция (* 1245 г.)
    1743 г. — Хенри Кери, английски композитор (* 1687 г.)
    1763 г. — Август III, крал на Полша (* 1696 г.)
    1791 г. — Григорий Потьомкин, руски княз (* 1739 г.)
    1849 г. — Агапий Врачански, православен духовник (* 1790 г.)
    1864 г. — Имре Мадач, унгарски писател (* 1823 г.)
    1880 г. — Жак Офенбах, френски композитор (* 1819 г.)
    1911 г. — Орчо войвода, български революционер (* 1829 г.)
    1918 г. — Ролан Гарос, френски пилот (* 1888 г.)
    1926 г. — Беньо Цонев, български езиковед (* 1863 г.)
    1926 г. — Мари Ясаи, унгарска артистка (* 1850 г.)
    1927 г. — Сам Уорнър, американски продуцент (* 1887 г.)
    1933 г. — Николай Юденич, руски военачалник (* 1862 г.)
    1934 г. — Жан Виго, френски режисьор (* 1905 г.)
    1938 г. — Георги Стрезов, български учен († 1864 г.)
    1938 г. — Фаустина Ковалска, полска монахиня (* 1905 г.)
    1940 г. — Павел, старозагорски митрополит (* 1882 г.)
    1954 г. — Флор Алпертс, белгийски композитор (* 1876 г.)
    1955 г. — Елена Рьорих, руски философ (* 1879 г.)
    1972 г. — Иван Ефремов, руски писател (* 1907 г.)
    2004 г. — Морис Уилкинс, английски биофизик, Нобелов лауреат (* 1916 г.)
    2009 г. — Иван Славов, български драматург (* 1951 г.)
    2011 г. — Стив Джобс, американски предприемач и изобретател (* 1955 г.)

Празници

    Официален празник на град Стара Загора
    Вануату — Ден на конституцията
    Португалия — Ден на републиката (чества се отхвърлянето на монархията през 1910 г.)
    Русия, Пакистан, Филипини — Национален ден на учителя

Източник: Обекти



Коментари



горе