Солунски чудотворец спаси наш рейнджър
Когато в неделния мартенски ден на 2011 г. рейнджърът Димитър Димитров мръзнел
по улиците на Солун, едва ли си е мислел, че само след месец пак ще се върне тук.
Навил се на екскурзията, организирана от базата на КФОР в Косово, главно заради
скуката и еднообразието в почивните дни. Но явно не случил на време.
Вечерта, като се прибрал в Прищина, писал на съпругата си: Солун не ми хареса
и мисля повече да не идвам тук. Само след месец обаче отново се озовал в Солун,
но на борда на военен хеликоптер линейка.
Сутринта на 4 април рейнджърът, който служел в щаба на миротворческата мисия
в косовската столица, станал както обикновено рано. В момента, когато пуснал душа,
усетил пронизваща болка в главата. Помислил, че е от горещата вода и я разредил
със студена, но болката не минавала. Бързо се облякъл и звъннал на свой колега
да извика лекар. Спешен консилиум решил, че нещата не са добре и веднага го пратил
на скенер в Призрен. Как и за колко време линейката стигнала дотам, Димитър не
помни. Ужасната болка блокирала всичките му сетива. Скенерът бил категоричен -
мозъчна аневризма, налага се спешна операция. Докторите му го обяснили доста образно:
когато пренапомпаш велосипедна гума, тя се издува в най-слабото място и накрая
се пръска. Така кръвоносният съд в мозъка му не издържал на напора и гръмнал
За полета до Солун го приспали. В местната университетска болница работел известният
неврохирург Константинос Полизоидис. Шефовете на мисията в Прищина го избрали
най-вече заради високия професионализъм и солидната специализация в американски
болници.
Димитър обаче видял проф. Полизоидис 2 седмици по-късно - когато за първи път
отворил очи. 14 дни бил в кома. През това време хирургът отворил черепа му 2 пъти:
първо, за да изтегли част от насъбралата се течност, и след това, за да закърпи
пръсналия се кръвоносен съд.
“Състоянието на 40-годишния военнослужещ е тежко, с опасност за живота", гласи
лаконичното съобщение, което на 5 април м.г. разпространи пресцентърът на МО.
Същия ден в Солун пристигнала съпругата на Димитров. Предната вечер лично командирът
на поделението й съобщил тревожната вест. Буквално за часове колеги събрали пари,
а един от тях се качил на колата и поел със съпругата на Димитър към Гърция. Тя
не успяла тогава да го зърне, но поне я успокоили, че е жив. След това, докато
бил в кома, идвала още веднъж. А когато се събудил, дошла отново и останала, докато
го изписали. Гръцкият професор навестявал Димитър всеки ден. Разговорите превеждал
българският консул в Солун Харизан Харизанов. Специално искам да благодаря на
консула, който успяваше да реши всеки възникнал проблем, каза рейнджърът. По това
време при именития неврохирург стажувал българският лекар Георги Георгиев, който
също помагал при възстановяването.
Полизоидис давал умерени шансове за успех, изчаквал да види как ще тръгнат нещата
след двете операции. Но и той се втрещил от изненада, когато още на третия ден
след комата Димитър се вдигнал и направил няколко крачки. По принцип лекуващият
екип разчитал, че ще е добре, ако се изправи на 20-ия ден. Много го окуражил фактът,
че движел свободно крайниците си, че сетивата му били наред, нямал амнезия, познал
жена си, нищо не му се губело като спомени.
След Солун го преместили във Военномедицинската академия в София. В продължение
на седмица му направили пълни изследвания и след като останали доволни от резултатите,
го пратили в санаториум в Банкя. До Нова година продължил възстановяването си
вкъщи в Стара Загора. Всеки месец обаче пътувал до София за контролен преглед.
Преди Коледа изненадващо се явил на медицинска комисия и заявил:
Искам да се върна на работа! Някои лекари се поколебали, но общото му състояние
било добро и в крайна сметка разрешили. От януари тази година старшина Димитров
отново надянал униформата.
А за първи път я облякъл преди 20 г. в родния Ямбол. Тъкмо се бил върнал от казармата,
която изкарал в поделение на Гранични войски в Любимец. Някои приятели се учудили,
но Димитър бил категоричен - армейската професия му харесва. Тогава в града било
пълно с войска. Намерили му място в мотострелковия полк. Там преминал обучение
и получил квалификация "разузнавач". Заради тази рядка специалност обаче се наложило
да обиколи половин България.
След като закрили полка в Ямбол, се оказало, че местата за разузнавачи са кът.
Намерили щат чак в прославената 9-а танкова бригада в Горна баня. И в София не
се задържал дълго - изкарал само 1 г. През 2003 г. обаче резнали и разузнавателния
батальон на бригадата и го прехвърлили в сродното поделение в Казанлък. Там поне
било по-близо до Ямбол. След 4 г. се оказал в Плевен, защото там предислоцирали
цялата казанлъшка бригада. Разстоянието до Ямбол обаче било много голямо и ето
че през 2007 г. удовлетворили рапорта му за преместване в Стара Загора. Ей къде
го Ямбол.
За тези 20 г. и смяната на 5 гарнизона Димитров успял да участва в 4 задгранични
мисии - 2 пъти в Косово, и по веднъж в Ирак и в Босна. Едва неотдавна обаче успял
да си купи жилище, и то с 20 000 евро банков кредит.
Как да събера толкова пари, като първата мисия получавахме по 30 лв. на ден,
а имам и двама сина, казва старшина Димитров. Думите му не звучат като оплакване.
Характерът му не е такъв - да се жалва за щяло и нещяло. Гледа философски на нещата,
като особено залага на 2 принципа: “Каквото има да става, ще става”, и “Никога
не казвай никога”. Последната сентенция винаги свързва със солунското премеждие.
Въпреки че се бе зарекъл никога да не се връща в гръцкия град, Димитров май ще
промени мнението си и може да отиде с жена си на екскурзия при по-хубаво време.
Тогава най-сетне ще може да се види спокойно със своя спасител и ще му изкаже
дълбоката си благодарност. Когато миналата година го изписвали от болницата, не
успял да се прости с проф. Полизоидис. Този ден докторът бил извикан по спешност
извън града.
Коментари
Последвайте ни във facebook!
