Гунди спасява брака на Надя Топалова
Тези дни актрисата Надя Топалова усилено търси крушка от осемдесет свещи. Толкова
имаше на тортата за рождения й ден. Някога момчетата от махалата й викаха... Петьо.
На името на героя й в пиесата „Великото преселение на децата” от Катя Воденичарова.
А беше редно да се обръщат „с леля Надя”, защото вече беше минала петдесет.
Човек обаче трудно остарява, след като е играл: петле, кокошка, зайче, мече,
таралеж, котка, котарак, ученичка, Лили с късата поличка, изгората на Буратино
- Малвина, на Том Сойер – Беки Татчер, и какво ли не още.
Била е и Жулиета, но... на ум. Още дете, с риск да я накажат, бяга от училище
и не пропуска нито едно от представленията на Народния театър, където с възхита
гледа Мила Павлова, Маргарита Дупаринова, Ирина Тасева - и трите в ролята на влюбената
от Верона.
Когато обаче Вили Цанков решава да постави Шекспировата класика в Младежкия,
късметът не е на нейна страна. Ако се беше се предложила сама, може би изходът
щеше да бъде друг, но никога досега не го била правила. В крайна сметка ексцентричният
талант възлага главната роля на други две актриси.
Надя присъства тайно на всички репетиции, записва забележките, режисьорските
изисквания, мизансцена, а вечерта вкъщи става изгората на Ромео. „Ако някоя от
колежките се разболее, ще поискам да я заместя, готова съм”, надява се. Това обаче
не се случва. Жулиета остава в биографията й като една от най-хубавите й неизиграни
роли. А след години Вили Цанков с усмивка поставя точка на терзанията: „ Да беше
ми се обадила тогава!...”.
Надя Топалова се качва на сцената на 11 години. Играе катеричка в пиесата „Червената
шапчица”. Бащата е против артистичните й забежки, но не успява да я спре. Завършва
тригодишна театрална школа, заминава в Станке Димитров /днес Дупница/, после в
Плевен. Ролята й на Веселка от пиесата „Седемнадесетгодишните” от Боян Болгар
печели и публика, и критика, и най-вече директорът на Народния театър на младежка
Кръстьо Мирски. „Имаме нужда от такива актьори”, казва той.
Такова е мнението и на художествения съвет, и на 15 август 1959 година Надя Топалова
става част от една от най-престижните столични трупи.
Първата й роля в нея е на Светльо от пиесата „Прощавай, майко” от Вера Дамянова.
Критиците я хвалят. Не е зле за начало. С годините Народният театър за младежта
става нейният храм. На сцената му ще премине почти целият й живот: ще я аплодират,
ще се смее, ще плаче, ще си чупи крака, ще я затрупват с цветя, ще се срещне с
таланти, поклонници и... поредния жених.
Той е Бобо - петгодишен, внук на актрисата Милка Янакиева. Дошъл е да иска ръката
на Надя, по-точно - на Червената шапчица. „Ама тя си има мъж!”, разубеждава го баба му. Това не отчайва упорития кандидат-годеник:
„Ще го заколя и ще се оженя за нея!”
казва той и вади сабята си.
През 1992 година, след 33 неповторими сезона, завесата на Младежкия пада завинаги
не само пред Надя, но и пред още няколко други актьори: Николай Узунов, Владимир
Смирнов, Георги Джубрилов. На 55, в разцвета на силите, я пенсионират, а талантливите
й, вече доказани колеги, обявяват за... непригодни. В театъра се вихри злокобният
член 328, известен като „закона Капудалиев”.
„Синята метла” чисти „червените боклуци”
Щом я видят някои от любимите й до вчера колежки, сочат с пръста надолу. Смърт.
Кариерата на Николай Узунов секва веднага след като е изваден от трупата. Бардът
Владимир Смирнов, когото сравняват с Висоцки, отива на борсата, но не издържа
унижението и получава инсулт. Опитва се да играе, но говорът му е засегнат. Водката
с бира е единственото му утешение. Отлита от този свят на 58 години. След години
борба съдът връща Георги Джубрилов в театъра. Правдата тържествува, но той се
отказва от нея.
Въпреки че е реабилитиран, веднага сам подава молба за напускане: „Искам да спестя
неудобството на колегите си да ме погледнат в очите, след като никой от тях, когато
ни уволниха, не попита: „Защо?”. Как да общувам с тях в живота и на сцената?!
Ще се правим, че нищо не се е случило?
Че не са сочили с палец, като влизам в театъра ли? Но аз не им се сърдя, защото
зная, че всеки си пази хляба. Жестоко време”, казва Джубрилов. Същото с болка
споделя и големият композитор Димитър Вълчев. Надя го вижда месец преди да почине.
Казва й, че със заповед на директора му е забранено да влиза в Сатиричния театър.
Там, където е минал животът му...
Небето се срути над мен
„Четвърти юли 2004 г. Шест часа сутринта. Небето се срути над мен. Жоро ме напусна”.
С тези кратки изречения започва втората част на автобиографичната книга на Надя
Топалова „SOS”. Това е краят на една велика любов. Началото е точно 35 години
преди това, в онзи ден, когато голямата актриса Лора Керанова й казва: „Един колега
от театър „Сълза и смях”, Георги Джубрилов, се интересува от теб. Аз обаче го
отрязах: Не си за нея...”.
Дни след това Надя чува: „Много скоро, колежке, вие ще станете моя съпруга”.
Мъжът, който произнася тези думи, е висок, строен, красив, усмихнат - истински
холивудски разбивач на сърца. И ако това е предимство - две години по-млад от
нея. И двамата са разведени, имат по едно дете /Жоро скоро ще загуби своето!/.
Въпреки че пророчицата Ванга вече е казала на майка й: „Кажи на Надя да не се
плаши, да се мъжи втори път, нема да сбърка” щерката бяга от брачно обвързване
като дявол от тамян. Но...
Десет месеца по-късно, на 9 март 1969 година, пред столичния Райсъвет е пренаселено.
Няколко бъдещи семейства нетърпеливо пристъпват пред парадния вход. Надя и Георги
закъсняват с половин час. Служителката ги гледа строго: „Изпуснали сте реда си.
Ще чакате!”.
Кумовете - футболистът от „Левски” Иван Вуцов и съпругата му Нина, мигат безпомощно.
И тогава се намесва третият мъж в компанията. Георги Аспарухов. Тълпата го гледа
с възторг и му прави път. Останалите го следват в партизанска колона. Гунди спасява
сватбата.
На 30 юни 1971 година, в 11 часа, на 52-рия километър след последния завой на
„Витиня”, загиват големите български футболисти Георги Аспарухов и Никола Котков.
Бежовото „Алфа Ромео-Джулия ГТ” номер СГ 9999 се блъска в камион с ремарке и избухва
в пламъци. Надя научава ужасяващата новина в Белград, където театърът е на турне.
Спомня си думите, които Ванга е казала за Гунди: „Ти ще изгориш в славата си!”
Третият пътник в колата не е идентифициран. Сърцето й бие до пръсване. Дали това
не е нейният Жоро? Той се готвеше да пътува с тях. Не е. Съобщават, че съпругът
й е в Берлин за снимките на сериала „На всеки километър”. През главата на Надя
като на лента минават незабравимите часове с приятеля Георги Аспарухов. Усмихва
се, спомняйки си шегите му. Чува гласа му: „Шофирам аз моя „Фолксваген” по моста
„Чавдар” и виждам пред мен една „Шкода”, която се движи без шофьор. Бре, викам
си, тези чехи са изобретили някакво чудо на техниката - самоходна кола! Изравнявам
се с „шкодето” и що да видя - зад волана Надя!
Не се вижда от облегалката. После стаята се оглася от звънливия му смях... Голямата
популярност на Гунди понякога му идваше в повече. Левскарите, а и не само, бяха
луди по него. Веднъж реши да отиде на бар с жена си, но искал никой да не го познае.
Гримьорът на театър „Сълза и смях” му слага перука, очила и му залепя „професорска”
брада. В първия миг и самата Лита - съпругата му, не го познава. После обаче категорично
отказала да излезе с него. „Теб наистина няма да те познаят - казала му - но вестниците
ще пишат, че жената на Гунди е била с чужд мъж”.
Надя Топалова с Георги Джубрилов
И още една случка. На една театрална премиера Аспарухов закъснява и за да не
безпокои зрителите остава да гледа прав до антракта. По този повод критичката
Северина Гьорова казва: „Когато Джубрилов играе, и Гунди стои прав”.
„Не знам къде са те сега, но съм сигурна, че са заедно”, мисли си днес Надя Топалова
и се взира в пожълтяла вече сватбена снимка. Тогава ритуалът минава по съкратената
процедура. „Попът” - бившият лекоатлет петобоец Грую Юруков, прескача главата
за:
„семейството, най-малката клетка на обществото”. Това обаче не пречи да преживеят
една дълга любовна приказка. Да се държат
здраво ръка за ръка, така че и най-тежките градоносни облаци да не ги сломят.
Борят се. Уволняват ги. Създават свой театър.
Играят. Наричаха ги „соц боклуци”. Анатемосваха Георги Джубрилов, че се е продал
на червеното. И само малцина знаят, че той всъщност е далтонист и никога не е
виждал червеното.
Легендарната актриса: Не бих играла сега - искам да ме запомнят такава, каквато съм била
- Г-жо Топалова, коя е последната роля, която изиграхте?
- Майката на Йоан Кукузел от пиесата „Певецът с белег в окото”. Изумителен текст на Васил Мирчовски! Оттогава минаха 15 години.
- Ако сега ви предложат да се качите на сцената?
- Не бих се съгласила. За нищо! Има периоди в живота, когато човек е разпознаваем. С годините физиката и психиката се променят.
Искам да ме запомнят такава, каквато съм била.
- Помнят ли ви още?
- Скоро чаках на една опашка на пазара. Гледам обаче, една жена се опитва да мине пред мен. Пристъпвам и не й давам. Готова съм да вдигна скандал. И изведнъж тя ме попита: „Вие не сте ли актрисата Надя Топалова?”. Идеше ми да потъна в земята от срам.
А тя: „Още ви помня като Том Сойер и в „Принцът и просякът”. След това водих и дъщеря ми, внучето”. Излиза, че са ме гледали три поколения!
- Кога за последно сте ходили на театър?
- Доста отдавна. Някога актьорите бяхме уважавани. Имах карта, с която влизах на всички представления. Тези дни си купих билет за спектакъла „Лунатици” с Виолета Гиндева. Платих двадесет лева - непосилна сума за една пенсионирана артистка.
Източник: Блиц
Коментари
Последвайте ни във facebook!
