103 г. от Освобождението на Родопите
Освобождението на Родопския край от Османско владичество е най-значимото историческо събитие за Родопите през ХХ век. След Руско-турската война от 1877-78 г. заради несправедливите решения на Великите сили, продиктувани от политически интереси, част от Родопите остават в пределите на османската империя.
Подвигът на отряда на полковник Васил Делов
На 3 ноември (нов стил) се навършват 100 години от битката при днешното село Полковник Серафимово и връх Средногорец – един от най-героичните епизоди в Балканската война от 1912-13 г. и в епопеята за освобождението на Родопите от османска власт. За освобождението на региона Главния щаб на българската армия изпраща два отряда – Хасковският и Родопският. Срещу тях противникът разполага значително превъзхождащи ги по численост редовни войски и паравоенни части. Целта на българската офанзива е да бъдат разгромени османските сили, за да не бъдат изпратени на главния фронт в Източна Тракия. Хасковският отряд, командван от полковник Васил Делов, настъпва по направлението Хасково-Кърджали. На 8 октомври /21 по нов стил/ отрядът извоюва знаменателна победа в битката за Кърджали и превзема града. След това е изпратен в Източна Тракия.
Пленявянето на Явер паша
На негово място е сформиран Кърджалийският отряд, в който влизат и части от Македоно-Одринското опълчение. Командир на отряда е генерал Никола Генев. Под негово командване е спечелена решителната битка при прохода Маказа, на днешната българо-гръцка граница. Като последен шанс турското командване решава да изтегли войските си към Дарданелите, но не успява. При село Мерхамлъ, в долното течение на река Марица, корпусът на Явер паша е обкръжен и на 15 ноември е принуден да капитулира. Пленени са близо 10 хиляди войници и огромно количество оръжие, муниции, припаси. Това е най-блестящата българска победа в първия етап на Балканската война.
"Родопската шипка"
В Централните и в Западните Родопи настъпва Родопският отряд, командван от генерал Стилиян Ковачев. Най-важният епизод в неговата офанзива е битката при село Аламидере, където се сражава 21-ви Средногорски полк, командван от полковник Серафимов. Сражението започва в драматична обстановка: уведомено, че турската Кърджалийска дивизия започва контраудар с превъзхождащи сили, главното командване нарежда Средногорският полк да се оттегли. Но полковник Серафимов отказва да изпълни заповедта. Той не изоставя току-що освободените селища в днешната Смолянска област. На 3 ноември воините на Серафимов посрещат противника с твърда отбрана, която бързо преминава в решителни контраатаки. Османската дивизия е разбита и отстъпва в безпорядък. Селото Аламидере получава името на полковник Серафимов, а на Средногорския полк е назован един от върховете, където се водят сражения. Народът нарича тази битка „Родопската Шипка”, по аналогия с решителната битка в Освободителната за България Руско-турска война през 1877.
Източник: КметаКоментари
