Янина Кашева след "Всичко е любов"


Къде ли отиде хубавата Албена от „Всичко е любов”? Сигурно този въпрос са си задавали мнозина, но само заклетите театромани знаят, че от 30 години Янина Кашева играе в Сатирата. Неотдавна я гледахме във филма „Подслон” и тя отново ни порази с естествената си и майсторска игра. Актрисата някак изчезна от полезрението на медиите, може би защото рядко дава интервюта. А се оказа рядко благодатен събеседник – начетена, тя има мнение и много интересни разсъждения за всичко. Прави впечатление на трезвомислещ, деликатен и съвестен човек. Говорим за новия спектакъл „Танго за теб” в Сатиричния театър, в който тя играе една от главните роли – на дъщерята. За това как е решила да стане актриса и как се е стекъл животът й след „Всичко е любов”, четете сега.

.С Иван Иванов направиха едни от най-хубавите роли в БГ киното във „Всичко е любов”.

- В новия спектакъл „Танго за теб” играете дъщерята на главната героиня. Срещнахте ли някакви трудности при изграждането на образа?

- Първо ми хареса текстът. Когато текстът ми харесва или ме вълнува, няма съпротивление от моя страна и цялата енергия отива в съзиданието, в това да го направиш, да го измислиш, да го изградиш. Това е радост за мен. Работа, която ми доставя удоволствие. За първи път се срещнах с режисьора Владимир Петков и той се оказа изключително деликатен човек, много добре подготвен. Не обичам да преодолявам излишна режисьорска грубост или неподготвеност. Това винаги пречи и дава някакви спънки и допълнително натоварва процеса с дейности, които не са в посока на това, за което сме се събрали. Цялата група е много приятна. За пръв път се срещам с Йоана Попова – много деликатна жена, изключителен професионалист. Много фин човек. Другите двама колеги – Тодор Близнаков и Мартин Каров – прекрасни. Една хубава пиеса с добър режисьор и хубава компания, с хубав резултат. Темата на пиесата е дълбоко съкровена, защото застига всеки един от нас, защото е свързана главно с любовта и смъртта. Между този път е нашият живот. За всеки един е индивидуално как ще я посрещне, но нямаш друг път. По него минаваш рано или късно. Може да те е страх, може да си смел, може да си безразсъден, може да се опитваш да го изхитриш, но въпреки това няма друг изход.

- При актьорите, а и във всяка професия е много важен въпросът как да бъдеш честен, да си отстояваш нивото, но пък тогава няма да си удобен. И може и да не получаваш роли. Вие какво мислите?

- Честността в работата я разбирам като абсолютна отдаденост, докато върви спектакълът или филмът, а и по време на неговото изграждане. Абсолютно отговорно, всеотдайно, добронамерено си правиш своите неща, съобразявайки се с цялото. И когато влезе публиката, ти да й отдаваш 100 процента, а не да си ги пазиш, защото си уморен, защото си бил на 100 други места. Това е едната пътека. Може да си много голям подлец, но да спазваш тези неща на сцената. Другото е – трябва да си малко по-гъвкав. Но човекът е такъв, какъвто е. Защото талантът на артиста му дава възможност и това е големият талант - да става различен. Да усеща другия, когато играе. И да ставаш всякакъв. Но да ставаш отвътре, а не да сменяш костюма. Вътрешно да се променяш. Да си готов органично, убеждавайки без никаква сянка на колебание публиката, че нямаш друг изход освен да не убиеш противника си. Защото си докаран дотам. Защото страстта ти е толкова голяма. Емоцията ти е такава. И това е едно. Другото е - имаш право на избор в живота. Ти решаваш дали да си почтен или не. Ти решаваш кое искаш и кое не. Ти решаваш дали да бъдеш подлец, подлизурко и тогава ще получаваш роли. Или ще бъдеш достоен, но пък без роли. Тогава пък никой няма да разбере, че си артист. Малко сложно е. Нещата никога не са само черно-бели.

- На вас как ви се случи в живота?

- Имала съм всякакви моменти. Но самият ми старт беше много добър. Да не кажа – отличен. Кандидатствах – приеха ме. Като ме приеха, ме приеха отлично.

- От първия път ли ви приеха?

- Не, но първия път бях изключително неподготвена. И знам, че беше така. Когато кандидатствах, Карамитев взимаше клас. Настигна ме по стълбите, прегърна ме и ми каза: „Ти да не се откажеш. Пак да кандидатстваш!” Защото трябваше да имам подготвени по няколко материала, а аз имах само по един. Не бях се интересувала достатъчно, бях свита. Вината беше само моя. Недоразумение. Подготвих се за следващата година и влязох отлично. Три момичета ни теглиха на чоп. Два класа приеха. Мен ме изтегли Елена Баева в класа на проф. Сейкова. И Мария Каварджикова. Теглили са ни на чоп, защото ни искаше и другият преподавател – проф. Люцканов. Имах много роли, веднага започнаха да ме канят за кастинги за филми. Аз не ходех, но те ме избраха. Бинка ме избра за огромна роля в „Басейна” с едни прекрасни, много големи български артисти. Много рано се срещнах с установени и талантливи хора, и много големи личности. Бях много заета. После отидох в Пазарджишкия театър. Аз си го избрах. По интуиция. Усетих, че там ще бъда по-добре. Отидохме голяма група и това беше хубаво. И не сбърках, защото веднага дойде Леон Даниел, стана консултант на театъра и аз страшно много играх. Много хубави роли. Там ме харесаха и ме поканиха да дойда в София. В София пак така продължих да играя. С годините малко се намали капацитетът на моята ангажираност. После имах две деца. Когато си отговорен, не можеш да пренебрегнеш семейството и, общо взето, съм благодарна, защото успявах да гледам децата и семейството си. Те са били непрекъснато под мое наблюдение и професията ми. После много пътувах с различни представления - с Калата, Стоянка Мутафова, със Славка Славова, Таня Масалитинова. Слизах от колата в три часа през нощта и на сутринта пак тръгвах. Артистите работеха много, защото това бяха трудни години – между 1998 и 2005 г.

- След „Всичко е любов” как успяхте да устоите и да се справите със славата?

- Просто някаква благословия е, че нямам суетност. Не съм суетен човек. Даже не знам дали не е прекалено. Някой може да го сметне за егоцентричност. Когато смятам, че нещо е достойно, а то не се харесва масово, не съм толкова засегната. Леко се смущавам, ако аз не харесвам неща, а се харесват масово. Почвам да търся защо и какво. Това не е от някакво самомнение, че моето мнение е най-меродавно и важно, а може би заради това, че съм отговорна и винаги се съобразявам с неща, които са важни. Ако много ме харесват, не мога да се заслепя чак толкова. И да си кажа: „Лелеее...” Започвам да се съмнявам – чакай сега. Това не е възможно. Трябва да има някаква грешка. Може би си поставям по-високи цели. Гледам нататък. Гледам като на нещо, за което не съм се изложила.

- Много на ваше място биха използвали успеха, който имаше „Всичко е любов“. Да влязат в реклами, да извлекат някаква материална полза...

- Това се разви в последно време и за него си е необходим талант. Аз го нямам, даже обратното. Има специални агенти, които се грижат за тези неща. Смятам, че така е по-правилно, защото малцина са такива гении, че да могат да се съсредоточат и в двете неща - да си артист, който може да се отдаде изцяло на това нещо. В този сложен свят, с толкова много комуникации, източници на реклами, на интензивни налагания на всякакви продукти, ти не можеш да знаеш всичко. А може и да сбъркаш – да не усетиш правилното място. Има хора, които успяват. Шапка им свалям.

- Какво ви взе и какво ви донесе успехът на филма?

- Взел ми е всичко, което успях да му дам. Беше ми много приятно, че това, което направихме с толкова голямо желание, се хареса от толкова много хора. Това е голямо удовлетворение.

- Какво си спомняте от снимките, от партньорството си с Иван Иванов? С подобен взискателен партньор май не е много лесно да се работи?

- Много е лесно. Иван е много чувствителен и много събран. Той се открива трудно. Но иначе той е много уверен партньор. Много чист партньор. Не съм имала проблем, може би така сме се усещали. Знам, че каквото поискам, той ще го направи, и обратното. Той няма да се пощади, че да направи нещо по така. Няма да направи нещо в ущърб на другия. Да не ти даде възможност да се изявиш, че той да се изяви. Няма да го направи.

- Значи много коректен партньор...

- Много коректен, толерантен. Чистоплътен човек. Имам много топли чувства към него.

- Какво е необходимо за един актьор, за да успее, освен талант?

- Много характер е необходим. И голяма работоспособност. Най вече отдаденост. Да обичаш таланта си, да си пред него на колене. Да не си високомерен, а да се отдадеш и да си работиш нещата.

- Съжалявате ли за пропусната роля?

- Гледам да не съжалявам, за да не си трупам излишна тъга. Опитвам се да играя. Съжалявам, като не играя. Артистът, за разлика от други, иска да има повече работа.

Работи с най-добрите режисьори

„Имах голям късмет, защото съм работила с много добри режисьори. Освен добри режисьори те са и големи личности”, казва Янина Кашева. Сред тях са Бинка Желязкова, Борислав Шаралиев, Леон Даниел, Крикор Азарян, Младен Киселов, Юлия Огнянова, Красимир Спасов, Маргарита Младенова, Здравко Митков... Сред ролите, които особено е запомнила в своята кариeра, това са на Жулиета от „Ромео и Жулиета”, постановка на Здравко Митков, и на Ева от „Господин Пунтила и неговият слуга Мати” на Леон Даниел в Пазарджишкия театър. Тя играе в още няколко спектакъла на Леон Даниел - в „Жестоки игри”, „Наградата”. После идва Аля в „Танго” на Мрожек в Сатиричния, Хеда Габлер в Народния на Красимир Спасов, при Маргарита Младенова - „Плебей по рождение” в Сатиричния театър, на вещица от „Старчето и стрелата” на Младен Киселов, в „Шемет”. Големият й син - Виктор Танев, е на 32 години и също е актьор. Познаваме го от дублажа и някои епизодични роли в Народния. Малкият й син е завършил международни икономически отношения.

Източник: Монитор



Коментари



горе