Пещерата Съева дупка


Пещерата Съева дупка се намира на 11 км от град Ябланица и на 2 км от село Брестница - от центъра на селото има табела, която ще ви упъти накъде да поемете. След около пет минути с кола или малко повече минутки пеша по асфалтиран път ще стигнете до широк паркинг, от където по алея стигате до входа на пещерата. Тук има места за хранене и почивка, където можеш да поседнеш, да пийнеш нещо ободрително или просто да си поседиш или се разговориш с другите посетители или местни хора.
По време на нашето посещение под дърветата в гората се беше образувал истински жив килим в лилаво-розов цвят. Оказа се, че това са диви циклами - аз не бях виждала толкова циклами, които местните хора наричат ботурчета, цъфнали дружно на едно място.  

Циклами край Съева дупка
Табела на паркинга с работното време на пещерата и реклама на фермата за щрауси в селото


Място за почивка по пътя за пещерата

Пещерата Съева дупка е обявена за природна забележителност и е една от благоустроените пещери в България. Името й идва от братята близнаци Съю и Сею, които според легендата са използвали пещерата за укритие по време на османското владичество. 





При работата по благоустрояване на пещерата тук са намерени кости на животни, глинени съдове и римски монети. Съева дупка е осветена, което позволява да се види цялата й красота, стават и чудни снимки за радост на туристите, които отнасят спомена за това дивно място.

Входа към пещера Съева дупка
Пещерата отвътре
Сталактити и сталакмити в Съева дупка - все едно си в приказка
Пещерата се състои от пет зали, най-голяма от които е залата на Срутището. Първата зала, в която попадате като влезете през входа се казва Купена и е наречена така заради едно образувание приличащо на купа сено, което се намира там. Втората зала се казва Срутището - тя се е образувала при голямо земетресение, затова е обсипана с паднали каменни блокове. Следващите зали се казват Хармана, Белия замък и Космоса. Пещерата е изключително красива, има и огромни и по-малки сталактити и  сталагмити със специфични форми. Ходейки от зала в зала по металните стълби с парапети и гледайки стените и таваните, покрити с каменна украса осъзнаваш, че се намираш на уникално място, сътворено от природата преди милиони години и оцветено в чудни цветове: зелено, кафяво и бяло.

Заслужено и неслучайно пещерата Съева дупка заедно с Ягодинската пещера е считана за една от най-красивите пещери на България. Най-големият сталактит тук има обиколка от 60 метра - сами можете да сметнете за колко време се е образувал имайки впредвид, че по-малко от десет сантиметра от него се образува за хиляда години. Иначе в пещерата си е студено, средната температура е около 8°C, висока е и влажността на въздуха - вземете си топли дрехи, якета и непременно затворени обувки и чорапи, защото си е доста хладно.

Можете да оставите монета за късмет и завръщане на това приказно мястоПри разходката в пещерата екскурзоводът насочва вниманието на посетителите към различни образи в скалите – някои виждат  образа на Ботев, други откриват Балдуиновата кула, трети делфинче и много други.


Корали в пещерата

В зала Хармана може да се наблюдават уникални природни образувания, които напомнят на корали. Те се получават от въздушното течение, което отнася водната капка, течаща от тавана настрани. В тази зала има много добра акустика – в миналото тук е имало концерти, на които са пели много известни изпълнители,  детски хорове, снимани са и филми. Аз също присъствах на такъв един концерт на децата от училището в с. Черни Вит и това беше повода за моето посещение в пещерата. 


Талантливите изпълнители от ОУ"Георги Бенковски", с. Черни вит, община Тетевен Естествените обитатели на пещерата са прилепите – влизат през есента и излизат през пролетта, ние разбира се не ги видяхме. Видяхме обаче информационна табела на входа на пещерата, посветена на прилепите.

В село Брестница можете да посетите и  Ферма "Сините щрауси", а в град Ябланица - да опитате от прочутата Ябланска халва. Разходката ни е към своя край, по обратния път си мисля колко много красиви места има в България и те са част от нашето наследство. Тези места трябва да бъдат популяризирани и поддържани, защото макар и за кратко те пренасят в един друг свят. А поне за мен, това е много интересно и зареждащо.

Източник: html



Коментари



горе