Могила Голяма Косматка - древно наследство от траките


Пътуването по пътищата, пронизващи като стрели широката и равна Розова долина, носи за човешките сетива различни преживявания и богата палитра от емоции през различните сезони. Като се започне от наситения с аромат на рози пролетен май, бухналите в зеленина през лятото южни скатове на Стара планина, богатите на есенни багри и узрели плодове полета до заснежените баири и хълмове на зимата. И ако сезонните картини и ухания тук са различни, насред гледките из равнината има и такива, които си остават постоянна величина.

Това са многобройните могили, наследство от древните времена, когато по тези земи са живяли траките. Само изпъкналият релеф на един или друг дом във вечността за знатните тракийци, смело нарушава и разчупва географските понятия за равнина и долина. Сред наземните купчини - в близост или по-далеч от погледа  край подбалканския път, до историческото градче Шипка, се откроява една от всичките могили, наречена Голяма Косматка. С диаметъра си от около 90 метра и височина – 20 метра, това е една от най-големите могили не само у нас, но и на целия Балкански полуостров. Доста си прилича с други две могили край град Шипка – Оструша и Шушманец.

Наименованието й, както и при Малка Косматка, идва от обраслата им с огромни дъбови дървета повърхност. В резултат на задълбочените археологически проучвания, е установено, че тук се намира един от най-богатите по отношение на находките тракийски гробове. Счита се, че първо е била изградена могилата, а след това е построен храмът вътре в нея, който по-късно се е превърнал в мавзолей на тракийския владетел. Фасадата на храма е представителна и в средата й е оформен вход, зад който обаче няма помещение. От него започва необикновено дълъг 13-метров коридор, изграден от обработени камъни, настлан и покрит с дървени греди. Той е неочаквано широк - 1,6 м и учудва с изключителната си височина - между 2,10 и 2,45 м. В северния си край коридорът опира втора представителна фасада. Тя, както и другите две помещения са изградени от отлично обработени големи каменни блокове, споени със залети с олово железни скоби.

Същинското проучване на трите помещения продължава без прекъсване от 4-ти до 5 октомври 2004 г. В първата камера, правоъгълна, със заоблен свод, е намерен скелет на кон, принесен в жертва.

Втората камера е кръгла, с куполен покрив, извисяващ се на височина от 4,5 м. На входа й е открита мраморна врата, украсена с човешки изображения, част от които са женски глави, имитации на железни гвоздеи, както и с пластични орнаменти, украсени в синьо и червено.

Входът към третата камера е преграден с каменни зидове. Това помещение е вдълбано в гранитен блок, с тегло повече от 60 тона, и е покрито с монолитен каменен блок с триъгълно сечение, така че цялата камера да наподобява саркофаг. Вътре е моделирано ритуално легло на тракийски владетел. Извършеното в тази камера символично погребение е направено с богати дарове. Намерени са около 20 златни предмета, сред които: конски апликации, начелник, златни украшения по меча и златна сбруя с човешки и животински изображения, както и с растителна украса. Сред най-интересните предмети, открити при Голяма Косматка, е златен венец с дъбови листа и жълъди. Венецът е с много голям диаметър - около 45 см и едва ли е било възможно поставянето му и на най-голяма човешка глава. У нас има открити не повече от три или четири подобни украшения.

Сред другите по-големи златни предмети са още глава на елен с изключително реалистично изображение и глава на богиня.
Сред намерените уникални открития на древното изкуство попада и бронзова глава в естествени размери на брадат мъж, с очи от полускъпоценни камъни. Находката е открита при разкопки на дълбочина над 4 м на 21 септември 2004 г. Главата е била погребана  заедно с дъното на голяма делва.Уникалното откритие датира от втората половина на V в. пр. Хр.

Днес, разкопаването и проучването на могила Голяма Косматка, се приема от родната наука за своеобразен връх в изследователската дейност на археолозите в търсенето на следи от присъствието на траките по нашите земи.


Източник: nasamnatam



Коментари



горе