В Чикаго почетоха загиналите на Каймакчалан през 1916 г.
Панихида за едно забравено, но значимо събитие в родната история - битката на
връх Каймакчалан - бе отслужена за първи път в Чикаго като част от християнския
празник Задушница тази година. Архангелова задушница често е наричана"мъжка" задушница.
На нея по традиция се отдава почит освен на починалите близки, и на загиналите
във войните за България. Събитието бе организирано от ентусиасти и бе посетено
от доста хора, прочели обявaта за него в интернет или в нашия вестник.
Отец Груйо Цонков, протойерей на православната църква "Света София" в чикагското
предградие Дес Плейнс,прочете заупокойна молитва в памет на повече от 2000 войници
и офицери, загинали на върха през паметните дни на септември 1916 г., Cлед товa
в кратко, но прочувствено слово той заяви, че "няма българско сърце, колкото
и кораво да е то, което да не се трогне от случилото се на oнази "българска Голгота".
На този участък от Солунския фронт нашите войници се сражават с превъзхождащ
ги противник, в чийто редици освен сърби се бият френски и руски части. Епопеята
на 3-та пехотна дивизия, чийто гръбнак съставя 11-ти пехотен сливенски полк, продължава
18 денонощия и е може би единственото сражение в световната история, водено на
надморска височина от 2521 м. За жалост, след 1944-та учебниците по история подминават
събитието поради наложения криворазбран интернационализъм. Затова и иимето на
Каймакчалан е слабо познато на съвременните българи.Тези и други факти бяха припомнени
в словото на Василен Васевски, един от инициаторите на панихидата и наследник
на загинали в битката.
Присъстващите можаха също да се сдобият с книгата на Георги Кременаров "11-ти
пехотен сливенски полк по пътя на безсмъртието", както и да сведат глави пред
забравения подвиг на каймакчаланци.
Основан бе и инициативен комитет "Каймакчалан 2016", който да популяризира битката
и да организира различни мероприятия по повод на предстоящата й 100 годишнина.
Негови членове са : Лина Кърк, издател на в. "България", Иван Тодоров, историк,
Петър Илиев, запасен офицер, Георги Миралаев, общественик, Соня Кичева, учителка
и Василен Васевски, художник и журналист. В програмата на комитет "Каймакчалан
2016" се предвиждат исторически лекции в българските училища в Чикаго, представяне
на книгата на Красимир Узунов"Каймакчалан" и на предстоящия юбилеен брой на сп.
"Отечество", както и установяване на връзка с националния комитет "Каймакчалан"
в България.
Текст и снимки:
Екип на в. "България"
ЕПОПЕЯТА НА КАЙМАКЧАЛАН ОТ 1916 Г.
Българската история е дълъг низ oт дати на величие и трагизъм. Не един и два
в нея са поводите за гордост и радост, както и онези на покруса и разочарование.
Такава е орисията на народа ни, избрал да живее на кръстопът от интереси и геополитически
стремежи на близки и по-далечни държави. Драматичното ни минало е неотменна част
от нашето съзнание, то е стожер и ориентир на живота ни, където и да се намираме.vasilen2Днес
сме се събрали, за да си спомним за една велика, но забравена страница от това
минало: Каймакчалан. Име, което звучи странно в ушите на съвременниците и не извиква
никаква емоция в сърцата им. Но преди сто години то е обозначвало едно свещено
място в Македония, от което е зависел хода на поредната ни война за национално
обединение. Не, онази война, наричана Европейска или Първа световна, не беше империалистическа
за българския народ, както ни учеха учебниците до 1989 г. И не за царската корона
или за нечии болни амбиции умираха нашите войници в нея. "Да беше то, остали бихте
живи, не бихте срещали тъй горделиви смъртта..." - ще напише за тях великия Иван
Вазов. Не, нашите герои се биха и умираха в името на една цел: да събере България
всички свои чеда под стряхата си - онези,които бяха останали извън нея - в Македония
и Добруджа - онези, които чакаха и се надяваха най-после да живеят заедно със
свободните си сънародници.
"Българската история се пише на върхове", казва в новопубликуваната си книга
за Каймакчалан Красимир Узунов. Да, връх Каймакчалан е равен по героизъм и саможертва
на Шипка, на връх Средногорец, на Калиманското плато. Осемнадесет денонощия един
полк и няколко дружини отбиват атаките на многократно по-големия си противник
с куршуми, снаряди и с голи ръце. Природата и логиката на войната са срещу тях,
но те се бият въпреки всичко. Сражават се с войските на три държави, две от които
световни империи – френската и руската. Нашите войиници знаят, че няма да имат
подкрепление, знаят, че битката е неравна, и че може би е извън силите им да я
спечелят. Но също знаят, че България ги гледа и очаква от тях да направят невъзможното.
И то става - върха е задържан, докато друга българска армия освобождава Добруджа
и разбива румънците.. Златните страници на българското величие биват дописани
с костите на най-способните и най-свидни синове на11-ти пехотен Сливенски полк.
Днес, близо сто години след битката на Каймакчалан, се питам можем ли да се доближим
малко до онези славни мъже от 1916 г. и да се наречем техни достойни потомци.
Направихме ли достатъчно, че споменът за тяхната саможертва да блести и да се
предава от поколение на поколение? И си отговарям: за жалост, не сме. В сегашна
България Каймакчалан е неизвестно понятие, дума, която само звучи екзотично. А
народ, който не помни и не знае историята си, е обречен да изчезне без бъдеще.
Това ли ще допуснем с нехайството си?
Позицията на нас, българите в чужбина е особена. От разстояние ние се вглеждаме
и виждаме по-добре сегашните и минали проблеми на родината си, както и начините
да й помогнем. И в този случай със забравената битка на Каймакчалан, отново можем
да дадем пример за работa на ползу роду. Днешната панихида за загиналите на Каймакчалан
е скромен опит в тази посока. Далеч съм от мисълта,че с нея ще се издължим на
прадедите си. Не, много, много още трябва да направим, за да запознаем сегашните
българи с историята, да им помогнем да запомнят нейните светли дати и да ги почитат.
Единствено така ще опазим спомена за Каймакчалан и ще му издигнем паметник в съзнанието
си. Паметник, който няма да е за мъртвите, а за нас, живите - да гори като пламък
и да напомня за завета и саможертвата на дедите ни.
Това е в основни линии, целта на комитета "Каймакчалан 2016", който учредяваме
днес - да припомня подвига и саможертвата, да ги популяризира и да ги извади от
дългогодишната им забрава. Едно благородно дело, което се надявам, ще привлече
съмишленици.
Днес запалихме свещи за героите на Каймакчалан и стоплихме бродещите им сенки.
Нека не ги забравяме отново и да продължим да разказваме за тях. Тогава може би
ще бъдем най-после достойни техни потомци.
Василен Васевски
за в. "България"
Коментари
Последвайте ни във facebook!
