Резово – краят на България



Не е нужно да ходите на край света, за да се скриете от света и какофонията на ежедневието. Достатъчно е да отидете в най-южния край на България, където ще се потопите в уединението, спокойствието и примитивността на село Резово и околностите му.

Резово – краят на България
Резово – краят на България

Село Резово е най-южното населено място по Българското Черноморие. То се разполага на скалистия бряг на река Резовска, чието устие бележи границата с Република Турция. Отстои на около 100 км от областния град Бургас, на около 30 км от общинския град Царево, на около 10 км след Синеморец и на около 500 км от столицата София. Пътят до него е един, така че няма как да сбъркате.

Именно статутът на гранично селище е държал туристическия поток далеч от  Резово години наред, което обяснява нехарактерната за Черноморието незастроеност и съхранена пустош. Факт, който заедно с изобилието от уединени тайни лагуни с кристално чиста вода и златист пясък, заобиколени от буйната растителност на природен парк „Странджа“, превръщат селото в любимо кътче за отдих на къмпингуващите и предпочитащи по-девствена среда летовници.

Въпреки че историческите данни сочат бурно и просперирало минало, днешното село Резово вероятно няма да ви впечатли особено. С постоянно население от около 70 души и голям брой собственици на ваканционни вили, то предлага ограничен брой хотели и квартири, няколко капанчета, два магазина и малко забележителности. Към тях се причислява и граничният пункт, откъдето се разкрива великолепна панорама към турското село Бенедиг (вляво) и към живописното крайбрежие на река Резовска (вдясно).

В обратна посока, възкачена върху пусто възвишение, гордо и емблематично се издига новата църква на Резово - „Свети Йоан Кръстител“ (кръстена на опожарената през Илинденско – Преображенското въстание първа селска църква). Построена с дарения през 2000 г., тя има семпла архитекрура, но е заобиколена от кокетна градинка с пейки и свежа зеленина. 4 камбани се полюшват на отделно дървено скеле с кръст, а гледката към морето и отсрещните брегове създава още по-омиротворяващо усещане.

Друга е обаче причината, поради, която туристите най-често посещават село Резово. В околността му се крият удивителни природни кътчета, които пазят следите на древни цивилизации и същевременно позволяват необезпокоявана почивка. Водата е кристално чиста, пясъкът фин, а тук там са построени кейове. Има няколко места за плажуване, добре прикрити от буйна растителност и защитени със стръмни скали за любителите на скоковете от височина.

Резово – краят на България

Малко по-нататък в северна посока е и може би най-красивият роден плаж - „Силистар“. Благодарение на статута си на защитена местност той си остава див и девствено красив, винаги на разположение за слънчеви бани. Тук е мястото да се оглеждате за делфини – вероятността да ги видите, подскачащи игриво във водата, не е никак малка.

Особено атрактивен е нос Нос Кастрич, на около 2 – 3 км преди Резово, върху който ви очакват предполагаемите останки на средновековната крепост „Кастрицион“. Пак там си отваряйте добре очите, защото може да видите някой екземпляр от защитения вид „тюлен монах“.

Естествено, долината на река Резовска е сред най-ценните природни обекти в района. Безкрайно живопиосна, тя е дом на няколко вида водолюбиви птици и видри. А макар и гранична зона, заради изобилието от риба е и популярен обект за риболов – както за българските туристи, така и за турските рибари. Затова не се притеснявайте, ако неволно прекрачите в съседска територия. На практика още с влизането в селото документите ви ще бъдат проверени и причината за посещението ви – изяснена. Все пак, край пункта внимавайте с фотоапарата, за да не си създадете проблеми.

Резово – краят на България

Жителите на Резово отдавна са свикнали с граничния статут на селото и вероятно ще ви запознаят с местната политика. Ще се убедите колко любезни и гостоприемни са всички. Така че изключете съзнанието си за стреса на градския живот и се потопете в райското спокойствие, което вероятно е останало само тук – на края на България. Съгласни ли сте?

 

Източник: rozali



Коментари



горе