Конната езда събуди за живот разложкото село Бачево
Като дете Филип Попов от разложкото село Бачево опитвал да накара дядо си и баба
си да продадат кравата и магарето и да си купят кон. Филип, чието име от гръцки
означава конелюбец, не успял да ги убеди, но години по-късно, сбъдва детската
си мечта и си купува кон. После още няколко, после ги кръстосва и след години
създава цяла
Бачево е било населено още от праисторическите хора в каменната епоха. Край селото са намерени най-старите останки на човешки живот в района от шестото и петото хилядолетие преди Христа. Смята се, че тук са живели хора от славянското племе смолени, които заедно с местното тракийско население са прародителите на днешните бачевци. В района на селото е имало тракийско, римско и средновековно селище, а местната черква не е била разрушена дори при турското робство.
Нужни са поне две седмици, за да се научиш да яздиш, казва Надя Попова от конна база „Русалиите“
Ако вземете няколко урока по езда, с кон може да стигнете до най-невероятни места в района на селото. Северно, на 6 км, е местността Перивол, чието името идва от персийски и означава „красива гледка”. На 2 км от селото е природният феномен „Гергьова скала”, откъдето се открива панорама към цялата Разложка котловина. Наречена е на името на свети Георги, за когото местните вярват, че е живял някога по тези места и е закрилял християните. Заради това е бил подложен на гонения. Яхнал коня си, препуснал през гората и когато стигнал „Гергьова скала“ пред него се открила пропастта. Тогава Бог дал крила на коня му и го спасил, а до ден-днешен върху скалата личат отпечатъци от конски копита.
На кон можете да стигнете и до двата параклиса край селото – „Свети Георги“ и „Света Богородица“, единият от които е построен с доброволен труд от местните хора върху разрушен параклис от 900-та година. По черен път от селото се стига и до минерален извор с лековита вода, която помага при екземи, рани, нервни и стомашно-чревни заболявания.
„Ездата до Рилския манастир изисква малко повече опит, защото преходът трае 7-8 часа. Можем да отидем на коне нагоре в Рила, в Пирин, има маршрути с езда по 3-4 дни, нощуваме в хижи, в палатков лагер, в Рилския манастир. Някои маршрути са по 45-50 км, други са по-кратки.
Филип Попов, конна база „Русалиите“
Качваме се до връх Русалиите, слизаме до някоя река, после пак се качваме, маршрутът е разнороден и човек трябва да може да владее коня си – да може сам да се качи, да слезе, вечерта да го разседлае, да го нахрани, да се грижи за него – като цяло да го владее, защото говорим за 700 кг мускули“, казва Филип Попов пред журналисти в рамките на обучение по проекта на „Икономедиа“ „CAP for CAP“ (Creating Amazing Publicity for Common Agricultural Policy – Популяризиране на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС”), съфинансиран от Европейската комисия. Това е един от общо 15-те медийни проекта, който ЕК одобри за популяризиране на Общата селскостопанска политика и е единственият, спечелен от България.
Пътят към сбъдването на детската му мечта е доста дълъг. Завършва инженерство и дълги години работи в агенция „Ройтерс“, после поддържа компютърните системи на друга компания, работи и във фирма за проектиране и монтаж на фотоволтаици. Първите си два коня купува през 1997 г. за лично ползване. Първият е Маломир, от англоарабската порода. „Започнаха да идват приятели на езда. Първоначално конете нямаха за цел да правя бизнес с тях, но после реших, че може да опитам. През 2003-2004 г. купих 6 дка земя в района на Бачево – тогава Банско не съществуваше в днешния си вид и земята беше по 3-4 лева на квадратен метър. Година-две по-късно поскъпна рязко.
Направих първата къщичка с алпийския покрив, а след това и конюшнята. Започнаха да идват доста групи – от фирми за тиймбилдинг, до туристи, които трябваше да се настанят някъде, но не искаха да се връщат в хотелите в Банско или Разлог. Лятото сме се събирали край барбекюто, напалим отвън голям огън, като дойде време за сън, разхвърляме слама и спални чували и сме спали под звездите. Това ме подтикна да направя нещо“, разказва Филип за началото. „Нямах големи финансови възможности и започнах да проучвам европейските програми. Исках да се занимавам със селски туризъм – да направя тук не само хотелска част, но и да има възможност за каране велосипеди, стена за катерене, езда, място, където хората да се обучават. Подадохме проект по Програма за развитие на селските райони и през 2012 г. започна изграждането“.
Конна база „Русалиите“ е създадена с проект по ПРСР
Проектът е на стойност 750 000 лв. без ДДС, голяма част покрива се поема по ПРСР. Средствата са за изграждането на хотелската част, строително-монтажните работи, част от обзавеждането в стаите. Филип обаче тегли и десетгодишен банков кредит от 400 000 лева, а като обезпечение залата конюшнята, земята, целия проект. Обслужва заема вече втора година. Филип работи във фирма за изглаждане на фотоволтаични централи у нас, в Македония и Румъния. Благодарение на заплатата си там успява да изплаща кредита. В конната база идват хора от страната и различни страни – Великобритания, Холандия, САЩ, Русия, Германия, дори от Австралия. „Вярвам, че един ден тази база ще я издържам изцяло от селски туризъм“, казва той.
Така с помощта на голям кредит и финансиране по европейска програма Филип създава конна база „Русалиите“ и се хваща сериозно със селски туризъм. Купува англоарабски и източнобългарски кон, после и жребец от породата „Пинто“, няколко кобили и сам се заема със селекцията. Развъжда коне – спокойни и красиви, подходящи за езда. „Вече имаме 20 кончета, две малки и чакаме още няколко да се родят“, разказва Попов. В „Русалиите“ спазват стара традиция при даването имена на конете – първата буква в името на кончето е от името на бащата, а някъде по средата се слага и първата буква от името на майката. Навсякъде, и в конезаводите, спазват тази традиция, но не е задължително, всеки може да си нарече коня, както желае, казва Филип.
Необходими са поне десетина урока в рамките на две седмици, за да се научиш да яздиш и да изпитваш удоволствие от това, казва Надя, дъщеря на Филип и инструктор по езда. „Колко лесно ще се научи човек, зависи от него – ако го е страх, става най-трудно, колкото и да е кадърен. Няма агресивни животни – те се отнасят с хората по същия начин, по който и хората с тях. Един добре обучен кон буквално може да чете мисли. Добре е да се държим с него така, както искаме той да се държи с нас“, разказва младата жена.
Надя, макар да е завършила компютърна анимация, е изоставила софийския живот и живее в ранчото в Бачево. Образованието й помага много, тъй като се занимава изцяло със сайта и рекламата. Но основно се грижи за животните, обучава хората да яздят и обяздва младите коне. През лятото, когато сестра й близначка Ваня се завръща от САЩ в Бачево, тя също помага в семейния бизнес. Ваня и съпругът и Джеси живеят в Аляска, но американецът се чувства в свои води в ранчото и с желание сервира на гостите и работи зад бара.
Ваня, съпругът й Джеси и близначката й Надя в конната база
В трите конни бази в Бачево ще ви предложат обучение по езда, разходки с кон, терапия с коне. Може да се учат да яздят и съвсем малки деца, дори непроходили още. „Ездата е полезна за двигателните функции, тъй като човек се учи да пази равновесие по-добре, дори ходи по-изправен. Помага много и при проблеми с психиката – когато преодолееш страха към голямото животно, ставаш по-сигурен в себе си. Когато конят е спокоен и кротък, вярва на хората и не се страхува, той те заразява с това настроение – ставаш спокоен, учиш се на търпение, енергията се предава.“ Но едно от тайнствата на конната езда е, че помага на деца с церебрална парализа.
„Веднъж дойдоха родители с дете на 5 години, което тепърва се учеше да ходи. При първия урок го държаха от двете страни, споделиха, че се буди нощем като малките бебета. Пояздиха половин час, а на другата сутрин казаха, че за пръв път е спало непробудно. На втория урок детето стоеше само на коня, спокойно, весело размахваше ръчички“, разказва Надя за чудодейните свойства на конната езда. Баща й учи туристите да стрелят с истински старинен лък. „Ездата се комбинира със стрелба – старите българи са били отлични стрелци и ездачи. Много е забавно, защото в движение няма как да се прицелваш“, казва Филип. В базата има и малък зоопарк с различни животни, а ако не ви се язди, просто може да се поразходите по дъхавите поляни с билки и гъби.
Една от другите конни бази през лятото организира лагер за деца. С това доказваме успешната практика на ученето сред животните и природата, казва Ива Попова, секретар на местното читалище и председател на сдружението за култура и изкуство „Ортосия“.
Ива Попова, секретар на местното читалище
Тя е млад човек, завършил журналистика и специализирал в Полша, но избрал да се върне в родното село и да работи за неговото възраждане. В селото има детска ясла, градини, основно училище. „При нас работят стопанства за пъдпъдъчи яйца, ферми за зайци, калифорнийски червеи, стопанства за краставици, домати и картофи. Това е начинът един млад човек хем да се върне към земеделието и към нещо което е дълбоко свързано с природата, хем и успешно да се развива в тази насока благодарение на ПРСР“, казва Ива. Тя и съмишлениците й в сдружението се занимават с театър, възстановки на фолклорни ритуали и обичаи, тяхна е и идеята за фестивал на водата в с. Бачево с различни ателиета за малки творци.
Eдин от обичаите, който ентусиастите възраждат, е традиционният за селото ритуал по топене на китки за Гергьовден. Всяка мома носи китка цвете, на която с червен конец завързва някакъв предмет: пръстен, гривна, обица, мънисто.Това са знаците за разпознаване чия е китката. После цветята се топят във вода в два кюпа, завързани с червен пояс. Кюповете стоят вързани до сутринта и символизират бъдешите новобрачни двойки. А фолклорът е белязал Бачево – официалният му празник е Тодоровден. Конският Великден за селото с конете.
Източник: AgronoviniteКоментари
Последвайте ни във facebook!
