Пунктуацията накратко


Пунктуационната норма урежда единната употреба на пунктуационните знаци, които пък служат за графично разчленяване на писмената реч, за да бъдат адекватно възприемани изразените мисли. Използването на пунктуационните знаци в българския език най-често се определя от строежа на изречението, от интонационните му особености и др. В дадени случаи съществува възможност за избор на пунктуационни знаци със синонимна употреба (напр. между тире и запетая). С предпочитанието си към даден пунктуационен знак пишещият изразява отношение, поставя логическо ударение. Има и пунктуационни знаци, чиято функция е изцяло графична (напр. малко тире).

За тези, които знаят как да използват пунктуацията в писмената си реч, не е никак трудно да предават чувства, настроения и особено мнение по някои въпроси.

 По-важни пунктуационни правила:

1. Употреба на запетая.

Запетаята служи синтактично-интонационно да се разграничават в изречението еднородни части, вметнати думи и изрази, обособени части, както и прости изречения в състава на сложното изречение.

В рамките на простото изречение еднородните части се отделят със запетая. Петров беше за нея и колега, и приятел, и изповедник. Когато съюзът или е едникратно използван със значение на тоест, сиреч и еднородната част е приложение, тя се отделя със запетаи. Напр. Дискурсът, или речевото поведение на идивида, представя общата култура на личността.

Със запетая се отделят вметнатите и въвеждащите думи и изрази. Напр. обръщения, междуметия. Употребата на запетая при вметнати и въвеждащи думи и изрази е задължителна, ако те могат да изпълняват функцията на части в изречението. Напр. Той наистина не се изказа на заседанието. но: Той, наистина, не се изказа на заседанието. Глаголни думи и изрази, както и някои думи и изрази за противопоставяне, се отделят със запетая: разбира се, мисля, напротив, изглежда, от една страна, от друга страна, обратно. Напр. Ти си останал доволен от срещата, надявам се.

Не се пишат запетаи при употребата на следните въвеждащи думи и изрази: за съжаление, навярно, всъщност, като че ли, следователно, обаче, например, вероятно, значи (в смисъл на следователно), по мое мнение, според мене, може би. Ако между въвеждащата дума или израз и предходната дума, отделена със запетая, има смислова и синтактична свързаност, запетаята се поставя след втората въвеждаща дума. Ако такава връзка липсва, запетаята се поставя след първата въвеждаща дума. Пред думи и изрази като следователно, значи, обаче, сякаш се пише запетая, ако са в началото на просто изречение в състав на сложното. Напр. Той не се обади, значи няма да дойде.

Задължително се отделят със запетая обособените части (включитено изрази за сравнение, въведени с като). Напр. Младежите, като по-буйни и весели, бяха настанени на друга маса.

Простото изречение в състава на сложното се огражда със запетаи, ако е включено в друго просто изречение. Напр. Човекът, когото обичам, е винаги до мен в мислите ми.

Сложни съюзи не се разделят със запетая. Напр. Никак не му се искаше да отива там, макар че бе необходимо присъствието му.

Не се пише запетая пред подчинено изречение, въведено чрез съюзна дума, която се предхожда от уточняващо наречие – едва, само, чак, даже, именно. Напр. Ти ще ме разбереш само когато се поставиш на мое място. Но ако това подчинено изречение предхожда главното, тогава се отделя със запетая. Напр. Само когато се поставиш на мое място, ти ще ме разбереш.

Пред присъединителен съюз и то винаги се поставя запетая или точка. Напр. Трябва да се учи, и то не изобщо, не как да е и колкото и да е.

Ако съюзите и и или се предхождат от подчинено изречение, то се отделя със запетая. Напр. Знаех, че ще победи, и се радвах на успеха му. Мислеше си, че ще ти се размине, или какво?

Ако съюзът и се предхожда от обособена част, то тя се отделя със запетая. Напр. Дамата се ръкува с мен, но сякаш с пресилена учтивост, и започна разговора.

Подчиненото изречение се отделя със запетая, ако е въведено със съюза да и се предхожда от съществително име, придружено от показателно местоимение. Напр. Тази идея, да замине още утре, го караше да се чувства радостен. Ако съюзът да е използван със значение на ако или на сложен съюз за да, пред него се пише запетая. Напр. Обади му се още утре, да не се разсърди.

2. Употреба на точка и запетая.

Знакът служи да се отделят относително самостоятелни синтактични цялости в състава на изречението, ако вътре е използвана запетая(напр. в рамките на простото изречение между разширени еднородни части). Кавалът му не свиреше, говореше; ту се издигне нагоре и затрепти във възторг и радост, ту се огъне надолу и ниско заплаче (Й. Йовков).

3. Употреба на двоеточие.

Знакът се употребява в простото изречение пред изброяване на еднородни части, след обобщаващи думи: Кочияшът припряно свали следния багаж: два мукавени куфара, изтъркана пътна чанта и раздрънкана китара(Д. Георгиев). Двоеточие се използва в сложното изречение, за да се разграничат две безсъюзно свързани изречения, които са в подчинително отношение (едното пояснява другото). Напр. Играй си с думите като вълшебник, но се отнасяй към тях внимателно: те отмъщават, когато не си ловък майстор! (М. Кремен)

4. Употреба на многоточие.

Многоточие се пише в следните случаи:

а) в рамките на изречението, за да се отбележи т.нар. емоционална пауза – поради психологически причини; (Пък тогаз… майко, прощавай! Хр. Ботев) 

б) в края на изречението, за да се означи прекъсване на мисълта, недоизказване; (Ти наистина нищо не разбираш…)

в) за да се отбележи, че е пропусната част от цитиран текст.

5. Употреба на тире.

Тирето е пунктуационен знак за по-силно в сравнение със запетаята синтактично-интонационно обособяване. Тире се поставя на мястото на пропусната, но не подразбираща се част в изречението. (Един гледа сватба, друг – брадва.) С тире се отделя обособено пояснение, когато конкретизира предходната част. (Най-доброто решение – да се занесе документът – беше взето единодушно.) Тире се поставя между обобщаващата дума и еднородните части, които обобщава. (Книги, списания, вестници – всичко за четене може да бъде намерено в клуба.) За логическо изтъкване на вметнати изрази се поставя тире. (Мисля, че нещата имат и друга стойност – морална – и наше задължение е да помним това.) Тире се използва и когато между части от изречение или между изречения в рамките на сложното изречение се изразява неочаквано присъединяване или противопоставяне. И не за песен геният ти слеп – / за груб брътвеж те само бил орисал (Ив. Вазов).

6. Употреба на скоби.

С помощта на скобите се отделят синтактично-интонационно вметнати изрази и цели изречения. Те имат по-голяма отделителна сила от запетаята и тирето. С използването на скоби се подчертава, че ограденият израз има допълнително, уточняващо значение, а може и да се предаде лично отношение на пишещия към написаното. Отдето помина (а той помина навсякъде), по диратя си остави нови ламтежи…(Ив. Вазов) Внимание: Не се използват скоби, за да се означи, че изразът е излишен. Вместо това ненужният израз се зачертава. В документи и в научни текстове квадратни скоби, ограждащи многоточие, се използват за означаване на пропусната част от цитиран текст, както и да се огради името на цитирания автор, годината на издаване и страницата на цитирания израз. Напр. [ Янакиев, 1978,23].

7. Употреба на кавички.

Кавички се употребяват:

а) при пряка реч – прието е в художествените текстове да се използват тирета за отделяна на пряка реч. Ако пряката реч е отделна реплика и „разкъсва” авторската реч, се отделя с кавички. „Бяла лястовичка – мислеше си той. – Има ли я!”

б) при цитиране – ако цитираният израз е граматически и смислово свързан с авторския текст, кавичките означават границата между свой и чужд текст. Напр. С употребата на глагол в ед.ч. от израза „лъжа и робство на тая пуста земя царува” се постига представа за сливането на робството и лъжата. Внимание: При цитиране не бива да се допуска разрушаване на граматическата съчетаемост между своя и чужда реч: Напр. Поетът не може равнодушно да гледа „турчин да бесней над бащино ми огнище” (По-добре: Поетът не може равнодушно да гледа на османските жестокости. Лирическият човек изрича: „та сърце, майко, не трае/да гледа турчин, че бесней/над бащино ми огнище”.) Когато се цитира строфа от стихотворен текст, не се използват кавички, защото графично е обозначена границата между стихотворен и нестихотворен текст. Ако цитатът е набран с друг шрифт или е на нов ред, не е необходимо използването на кавички. Ако в цитирания израз има вътрешен цитат, не се използват кавички двукратно, а еднократно. Мото не се огражда в кавички.

в) за означаване на приложения, изразени със собствени или нарицателни имена, приети като названия на театри, кина, училища, университети, библиотеки, фондации, асоциации, дружества и пр. – напр. Софийски университет „Св. Климент Охридски”. За ограждане на названия на: вестници, списания, поредици, книги, произведения на изкуството – напр. поредица „Езикова култура”. Кавичките се запазват при заглавия, променяни граматично за нуждите на текста – напр. „Излезе от печат втори том на „Българския етимологичен речник”. Кавички не се използват при названия на общини, на улици, булеварди, квартали, жилищни комплекси в адреси на писма и други пощнски пратки: ж.к. Люлин, ул. Любен Каравелов.

г) кавички се използват със стилистична цел – за изразяване на иронично отношение или недоверие към чуждо твърдение, или за подчертаване на нео-бичайна езикова употреба. Напр. Неговите „чести” посещения бяха причина двамата съвсем да престанат да се виждат.

8. Употреба на точка.

Пунктуационният знак точка служи за отделяне на самостоятелни синтактични цялости. Тя е графичен завършек на съобщително (повествователно), както и на подбудително (повелително) изречение, изказано със спокоен тон. Точка не се пише в края на изречение, ако то е цитат, сентенция, пример за илюстрация и е включено в рамките на друго изречение. Всички добре знаем пословицата „Блага дума железни врата отваря”, но колцина от нас я прилагат в общуването. Не се поставя точка след самостоятелно употребени заглавия,имена на автори, подписи. При номериране на рубрики с арабски цифри точка се поставя след всяка цифра. Напр. 1.2.1., 1.2.3. и т.н. Точка се поставя след арабски цифри, с които се означават числителни редни: 12. клас = дванадесети клас.

9. Употреба на въпросителен знак.

Въпросителният знак e графичен завършек на самостоятелни синтактични цялости, изразяващи въпрос. Когато последната част на едно изречение със сложен строеж е оформена като въпрос, в края на изречението се пише въпросителна. Четох, че някъде се споменава за това явление, но защо никъде не е обяснена същността му? Когато въпросът е изразен с подчинено изречение, в края на сложното изречение не се поставя въпросителна, а точка. Пишете му незабавно кога ще се проведе събранието. Ако заглавието е оформено като въпрос, отправен към читателите, се поставя в края въпросителен знак. Има ли живот след смъртта? Но ако въпросът е реторичен, въпросителен знак не се поставя. Въпросителен знак (понякога съчетание от въпросителен и удивителен) се използва и след думи, когато пишещият изразява недоумение или съмнение. Той твърди, че е бил по същото време извън страната (?) и няма нищо общо със случилото се.

10. Употреба на удивителен знак.

Удивителната е графичен завършек на самостоятелни синтактични цялости, които изразяват силно чувство или категорична заповед. Ако изразеното чувство е по-слабо, пишещият може да използва точка в края на изречението. В такива случаи на заменяемост говорим за синонимия на пунктуационни знаци (и по-конкретно за синонимия между точка и удивителен знак). Удивителна се поставя след обръщения и междуметия, с които се предава силно чувство. О, Шипка! В случай, че пишещият иска да подчертае несъгласие, да изрази ироничен смисъл, породен от цитирани думи, може да постави след тях удивителна, оградена в скоби. Ти смяташ, че той е мъдър(!) човек?

Често допускани пунктуационни грешки:

Пунктуационните грешки може да се групират в три вида: пропуснат пунктуационен знак, излишен пунктуационен знак, разместен пунктуационен знак.

  1. Най-често се пропуска т.нар. ограждаща запетая след обособена част. Напр. Ирина, едно от постиженията на Д.Димов при изграждане на литературния характер( ) се откроява със своята жизненост и психологическа дълбочина.
  2. Също често се пропуска запетаята пред обособена част (пред минало деятелно причастие). Израснали в града ( ) те трудно могат да почувстват красотата на селския пейзаж.
  3. Втора по честота на допускане е грешката, при която не се поставя запетая при вметнати изрази – напр. Огнянов е свободолюбивец, Кириак Стефчов( ) напритив( ) е лоялен поданик на Османската империя. Изглежда( ) търсенията на автора са свързани най-вече със загадъчната същност на човешката душевност.
  4. Пропусната запетая в състава на сложното изречение, за да се отдели подчиненото изречение, с въвеждащи съюз да, с дали, кога – Трудно е да се даде еднозначен отговор на въпроса( ) дали образът на Бай Ганьо е само национален или само социален тип.
  5. Пропусната втората “ограждаща” запетая след подчиненото изречение, което “разкъсва” главното изречение. пример: Героят, който ме кара да се замислям за силата на човешките амбиции( ) е Борис Морев от “ Тютюн”.
  6. Пропусната запетая при еднородни части. На мен ми се иска да науча нещо за майка ѝ( ) баща ѝ( ) роднините ѝ.
  7. Пропуснати кавички при цитиране.
  8. Пропуснат знак точка и запетая при изброяване (напр. в план на текст).

а) Първенство на значенията;

б) равенство на окончанията;

в) ефективност на заимстванията. (на последното изброяване се поставя точка).
9. Пропуснато тире при изброяване. Трима са изкусните разказвачи в класическата ни художествена литература ( ) Ив. Вазов, Елин Пелин, Й. Йовков.

  1. Пропуснато малко тире при отбелязване на сравнителна степен – напр. Човекът у Елин Пелин е по( )скоро праволинеен, следващ една предначертана нишка в живота.
  2. Често пъти се поставя излишна запетая при употреба на вметнати части, които не се ограждат с този пунктуационен знак – Например(,) едно от стихотворенията на тази тема е „Спи езерото” от Пенчо Славейков.
  3. Поставя се неправилно запетая пред подчинено изречение, когато е въведено с уточняващо наречие като едва, само, чак и подчинителен съюз. Той се утвърждава като автор(,) едва когато издава три големи романови форми.
  4. Поставят се кавички при цитиране на строфа от стихотворен текст.
  5. Поставят се кавички при назоваване на приложения – названия на улици, булеварди, квартали. Аз живея в кв.(„)Люлин( “), където се намира офисът на вашата фирма.
  6. Поставят се кавички за преносна употреба на дума, използвана с пряко значение. Писателят си служи с такива(„)нетрадиционни(“) средства за поетиката като разговорни лексикални елементи, жаргонни изрази.
  7. Поставя се знак за завършена синтактична цялост( точка, въпросителна)в края на заглавие, без то да изисква това.
  8. Ограждане със скоби на нежелан израз, вместо да се зачеркне.
  9. Най-честата грешка е разместването на запетая пред втория съюз от употребени два съюза. Елин-Пелиновите герои са приземени хора, въпреки(,) че са мечтатели по душа.
  10. Запетая, разделяща съчетание от предлог и относително местоимение, използвано за връзка в сложното изречение. Мигът, в(,)който Шибил прави съдбоносния си житейски избор, е може би тъкмо срещата с любовта.

Четете още:

🔴 Днешните студенти нямаше да минат 8 кл. през 90-те

🔴 47 години от великия гол на Гунди срещу Англия (видео)

🔴 Новата визитна картичка на България





Източник: tefter21





Коментари

горе