Руската мощ - мит или реалност


По Червения площад минават новите танкове "Армата"

От 2007 г. Москва

стартира мащабна

военна реформа.

Анкара изостава

в командването

и управлението

Четирите ракетни кораба на Каспийската флотилия, които изстреляха първия залп с крилати ракети по цели на “Ислямска държава” в Сирия.

Ситуацията в Близкия изток става все по-динамична и продължава да ескалира до непредсказуеми нива. За много военни експерти отдавна е в ход Третата световна война.

За нас българите напрежението близо до националните ни граници е все по-сериозен повод за безпокойство. Първо, защото разстоянието до районите на активни бойни действия е в обсега на тактическите и оперативните оръжия. Второ, защото България като заявена страна по силата на действащи съюзни споразумения е принудена да понася не само предимствата, но и тегобите на подобни състояния.

Основната заплаха за нас е конфликтът в Сирия, който от контролируем постепенно прераства в сблъсък на интереси между тези, които се опитват да играят определяща роля в региона. В този смисъл свалянето на руския фронтови бомбардировач Су-24М е нагледен пример на подобно стълкновение. Подобно събитие едва ли има случаен характер, по-скоро е добре планирано оперативно действие, в което

турските изтребители са

изиграли ролята на

действащ от засада меч

За това чия е ръката, която го държи, и главата, взела подобни решения, е тема на обширен анализ, част от който е задължителната преценка на конвенционалните военни потенциали на двете пряко въвлечени в инцидента страни – Русия и Турция.

Турция разполага със значима за съвременните мащаби военна мощ, поддържана от военен бюджет от 2,4% от брутния вътрешен продукт на страната. Тя се концентрира в структурите на въоръжените ѝ сили, които се състоят от сухопътни войски, военноморски флот и военновъздушни сили, подчинени на военното министерство. Жандармерията, граничните войски и бреговата охрана са на подчинение на МВР. Турската армия е полупрофесионална и на военна повинност подлежат всички мъже, навършили 20-годишна възраст, доброволци от 18 г., както и жените - за нестроеви, медицински, тилови и щабни длъжности, за срок от 6 до 15 месеца според образованието.

На мобилизация подлежат

всички мъже на възраст от

16 до 60 г. и жени от

20 до 45 години

От тях в условията на съвременна война може да бъдат използвани над 1 милион души. По своята численост тази система е деветата в света и заема второ място в рамките на НАТО. Системата ѝ за командване и управление обаче, въпреки модернизацията, все още е недостатъчно реформирана.

В същото време от 2007 г. насам вруската армия стартира мащабна реформа. Структурата ѝ придоби много различен характер не без помощта на

военния бюджет,

който е 4,4% от БВП

на страната. Различността особено се отнася до сухопътните войски, които са редуцирани с 90% - от 1 890 000 на 172 000 души. Въведена е бригадна организация и на нейна база е увеличена мобилността на съединенията. Емблемата на подобни способности са четирите съединения на въздушнодесантните войски. Личният състав е подложен на мащабни тренировки, учения и преки участия във военни конфликти. Така се поддържа висока степен на готовност и способност.

Войските на Руската федерация разполагат в оперативна готовност с достатъчно въоръжение и техника, включително оперативен резерв от 12 500 танка и над 20 000 единици друга бронирана техника. Въпреки критиките на руските сухопътни генерали основният боен танк Т-90 се оценява като превъзхождащ по съвкупни бойни показатели “Леопард” 2А4 например. Предвижда се модернизация на всички налични в оперативна готовност руски танкове, като целта е да достигнат бойния потенциал на Т-90.

Планирано е да се започне поетапната им замяна с танка “Армата” Т-14 или модернизация на част от тях до неговия боен потенциал, но за по-малко средства. Подобна е ситуацията и с останалите бронирани системи в армията, като се предвижда руският военнопромишлен комплекс постепенно да усвои производството на бронетранспортьора “Бумеранг”, модулната платформа “Курганец”, многофункционални зенитно-ракетни комплекси, автомобили.

Турските сухопътни войски

разполагат с 4263 танка,

6398 бронетранспортьора,

449 хеликоптера

Като общи количества наличното въоръжение е значително, но за модерни единици може да се причислят едва 339 танка от типа на вече споменатите “Леопард” 2А4, 228 САУ Т-155, около 1000 единици бойни машини на пехотата, 100 залпови ракетни системи TR-300 и дивизион балистични ракети “Йълдъръм” с радиус на действие от 250-300 км. За непосредствена авиационна поддръжка почти липсват способности от модерни щурмови вертолети. В общи линии турските сухопътни сили, особено със своите 3900 танка М-48 и М-60, 3160 бойни машини на пехотата М-113, близо 200 вертолета Bell UH-1 напомнят по-скоро структура от края на 60-те години. Но за разлика от България, турците оръжие не хвърлят и сигурно това е добро за държавата и нейната сигурност, придавайки ѝ вид на регионална сила.

В бъдеще Анкара предвижда да продължи превъоръжаването с национална техника, включително с разработвания в момента основен боен танк “Митюб” и бойния хеликоптер Agusta T-129 – проекти, поглъщащи до момента огромни средства без видим реален резултат. За да попълнят отчасти липсата на щурмови вертолети, се предвижда доставката на 10 AH-64 Apache. Така че турската армия в това направление остава силно зависима от външни фактори, а

военнопромишленият ѝ

комплекс е несъизмеримо

по-малък от руския

Към този потенциал може да бъде добавен и този на жандармерията (вътрешни войски към турското МВР) с 59 100 души специализиран персонал, 1524 бойни машини, 57 вертолета и брегови сили (брегова охрана към турското МВР) със 13 782 души със 124 кораба и 24 вертолета.

Руският военноморски флот премина през реформи, довели до неговото преполовяване в личен състав, за да достигне до 123 000 души. В състава му в оперативна готовност са 256 кораба и над 240 летателни апарата с различно назначение, сведени в четири флота. Освен самолетоносача “Адмирал Кузнецов”, основната мощ на флота се формира от 44 атомни подводници (24 в оперативна готовност), 19 конвенционални подводници, 56 бойни надводни кораба в оперативна готовност, сред които изпъкват 4-те атомни ракетни крайцера.

Голяма част от ударните единици на флота, благодарение на ракетното си въоръжение, може да действат по цели в Близкия и Средния изток, без да навлизат в зоната на турските оръжия. Допълнително в резерв на надводния руски флот са почти същото количество бойни кораби.

Москва възлага големи надежди на стратегическия бомбардировач Ту-160. Готов е проект за модернизираната версия Ту-160-М2. На горната снимка се виждат крилатите ракети Х-101, скрити под корпуса на самолета, които летят на 4500-5000 км.

Видът въоръжени сили е осигурен с достатъчно спомагателни и десантни кораби за действия в стратегическа и оперативна дълбочина. Перспективата за Руския военноморски флот е очертана с план за строителството на

51 модерни надводни бойни

кораба и 24 подводници (16

атомни),

като голяма част от тях трябва да напуснат стапелите до 2020 г.

Военноморският флот на Турция разполага с 48 600 души, 215 военноморски съда, включващи 13 подводници, 16 фрегати, 8 корвети, 23 ракетни катера, осигурявани от 14 самолета и 37 вертолета. Тези сили имат значителни способности за региона, базирани на модернизация на основните бойни единици.

Анкара полага особени усилия за развитието на своите военновъздушни сили. Те биха ѝ придали вида на модерна система с визия в бъдещето. Съставът им е малко над 60 000 души. Основният боен потенциал се представлява от 218 тактически изтребителя F-16. Те основно са F-16Block 40, а едва 30 са модернизирани до F-16Block 50. Тези сили се допълват от 50 модернизирани F-4 и два отряда бойни безпилотни дистанционно управляеми летателни системи - общо 14 летателни апарата MQ-9 Reaper и Heron. В перспектива на базата на участието на страната в съвместната програма се предвижда доставката на 116 многофункционални изтребителя пето поколение F-35.

Похарчени са и $10 млрд.

за разработката на свой

основен боен самолет,

което за много от експертите е проява на свръхамбиция, лишена от икономически смисъл. Останалите над 700 налични самолети и вертолети има спомагателни и поддържащи функции, най-важната от които е способността на 6 собствени системи AWACS за наблюдение и управление на силите във въздушното пространство, което даде възможност и за автономни действия на авиацията в гръцкото, сирийското и иракското въздушно пространство. Резултат от тези действия е и сваленият Су-24М.

Този Су е един от 12-те подобни самолета от военновъздушния компонент на Руската федерация в Сирия от общо 56 летателни апарата, развърнати там. Тези самолети основно са предназначени да изолират зоните на операцията, нанасяйки удари по комуникациите на противника, негови резерви, складове и командни центрове.

А иначе Въздушнокосмическите сили (те са нови и като наименование) на Руската федерация са може би най трансформираният вид въоръжени сили в света през последните 5 години. Те са сведени в 180 000 души (48% съкращения на състава от 2007 г. насам).

Това, което го няма

другаде, са щурмовите

вертолети Ка-50/52

От тях в оперативна готовност са 30 машини и това количество нараства. В допълнение са 48 Ми-28Н и над 350 Ми-24/35. Това е огнева мощ на бойното поле без еквивалент в друга държава или военен съюз. Многоцелевите Ми-8/17/171 са близо 300, с добавените 30 тежки транспортни Ми-26 оформят способности на вертолетната авиация на Русия да стовари оперативен въздушен десант с мащаба на няколко бригади. Ако към тях добавим и посоченото количество транспортни самолети, въздушни цистерни и командни пунктове (26 са за ДРЛО) – способностите за превоз на войски и бойна техника, както и за тяхното управление, достигат до нивата на армейска групировка. Тя може да бъде поддържана от 14 ескадрили щурмови самолети Су-25 (до 170 самолета), до 500 Су-24М (270 в оперативна готовност), 48 Су-34, над 400 изтребителя Су-27 и неговите модификации до Су-30, също толкова МиГ-29 и МиГ-31.

Ако към казаното добавим потенциала на стратегическата авиация, разполагаща с 93 Ту-22М3, 64 Ту-95 и 20 Ту-160, пусковите установки на ЗРК С-200/300/400 от системите за ПВО на страната – способността за сравняване на военните потенциали на Република Турция и Руската федерация се самоизключва, дори без намесата в сметките на стратегическия ракетен потенциал на последната с радиус над 1000 км. Понякога обаче военната логика трудно обосновава достигнатите крайни състояния, следствие от военните конфликти. Руско-турските войни са типичното историческо доказателство за подобна теза. Сега иде реч и за много разпознаваеми непреки участници. Остава да се надяваме да не сме поредните свидетели на поредния военен сблъсък в близост до българските граници, с преки последствия за нас.


Какво четем:

🔴 Сливенският драматичен театър с бронз в Москва

🔴 Обичаят "Сурва" получава сертификат на ЮНЕСКО на 29 януари

🔴 Майсторите на художествените занаяти в Пловдив празнуват

Източник: 24 часа



Коментари



горе