Пирин - скъпоценният камък


С  убеденост мога да кажа, че Пирин планина  е скъпоценният камък на Балканите. Няма да се впускам в представяне на доказателства  защото кадрите, които сме подготвили във филма говорят достатъчно в полза на това твърдение. Ще обърна внимание на един друг въпрос, който трябва да намери отговор в скоро време и за правилното му решение е необходимо широко обсъждане и мобилизиране на научен и обществен потенциал – наименованията на върховете и местностите в Пирин. За всеки, който е далеч от топонимията  това няма голямо значение, но само помислете: Кое е първото нещо, което прави впечатление, когато влезете в  чужда държава? В модерните и богати държави човек се ориентира много по-лесно по отлично подредените информационни табели, указващи населени места, разстояния, препятствия и опасности. И сега ако се върнем 2000 години назад ще разберем колко огромно значение са играли наименованията на местности, върхове, населени места и др. за едно добре развито, древно общество. Една голяма група наименования служат като жалони по пътя на древните кервани и многобройните стада, мигриращи през сезоните на север и на юг през планините.

Такива наименования са Даутов връх от „Давид, Давуд, Дауд – арабизирана и тюркизирана форма на еврейското Давид – „любим, любящ” и Муратов – Мурад, Мурат – имащ воля, желание. Те бележат най-високата точка на две търговски пътеки в Пирин. Почти под самите върхове свършва трудното  изкачване и това е определило имената(любим, желан). Други наименования служат за ориентир по дългите, планински пътеки. Това обикновено са изпъкнали форми наподобяващи фигури на хора и животни, лесно запомнящи се и заучени в тяхната последователност са една чудесна древна GPS навигация. При идването си на Балкански полуостров турците запазват голяма част от имената, като просто ги превеждат. Така до нас достигат древните имена на ориентири и жалони играли важна роля в обществения живот. Други наименования са свързани с определени метеорологични явления и астрономически обекти, определящи посоките, времето и сезоните. Такива са връх Капатник ( от „капе”) указващ посоката, от която идват проливните дъждове или Мечи връх указващ посоката на Голямата мечка или посока север. Най-интересни и с огромно познавателно значение за живота на древните народи са наименованията, свързани с обичаите и религиозните вярвания. Такива например са Окаден (от „кадене”) езически ритуал пренесен в християнството или връх Пиленцето под който и до днес се прави курбан. Най-впечатляващи в това отношение са наименованията в централната и най-красива част на планината около връх Тодорка. Цитирам дословно изследването на Илия Тантилов от Музея в гр.Разлог за тези наименования. 

И. Тантилов: Предлагам на вниманието ви един свещен маршрут, няколко огромни скални идола, разположени около връх Тодорка.   Свещеното трасе започва от м. Превала, където се събират пътеки от всички посоки на Пирин. Тръгва по главното било в северна посока по хребета Типиците. Това име ми привлече вниманието от самото начало, защото Типик  означава „църковен устав”. Явно трябва да се търси предхристиянски смисъл като „богуслужебни правила” на това наименование. Целият маршрут е белязан с имена от гръцки произход в българския език. След това пътеката поема вдясно от в. Възела към в. Тодорка /Теодор – „божи дар”/. Името ме накара да го наблюдавам по-внимателно и след няколко години забелязах особеното му „поведение” около равноденствие. Когато на залез върховете на околните планини потъмнеят, пирамидата на Тодорка остава да свети над котловината последна. Ако по това време на върха са вършени свещенодействия, то вероятно са слизали после за нощувка на Василашките езера под Василашки чукар /Василеус – цар/. От скриването на слънчевия диск зад хоризонта до пълен мрак може да се слезе от върха до езерата. Дали на пирамидата не са „коронясвали” царете си. Има спомен, че Тодорка се е знаела и като Царски връх. Някъде за целта са строили пирамиди, тук са я намерили готова като „Божи дар”. Това е еднодневен маршрут и е минаван със съответните свещенодействия най-вероятно на есенното равноденствие. Целият маршрут е под непрекъсната охрана отдясно от Стражите и отляво от Дончови караули. В недалечното минало изкачването на върховете на Пирин се е смятало за „хаджилък”. Има запазени спомени, че тук са идвали на поклонение хора от различна вяра, цели семейства от различни части на Балканите. Може би е прав проф. Ал. Фол, основател на Института по тракология към БАН, като заявява в едно от последните си интервюта, че „Пирин е великата планина на Перке” /Тракия/. Казаното до тук ме кара да допускам, че онова, което ние сега делим на Рила, Пирин и Родопа, ще трябва в цялост да е било ония Царски планини на траките в Югозападните им земи, както се научаваме от гръцки източници. Това, което ги събира и дели, е Разложката котловина. Наистина това е хипотеза, наистина има още много въпросителни около древните наименования, но едно е сигурно – време е всеки връх и всяка местност да заемат мястото си като жалон, като географски и исторически ориентир защото, ако се обърнем назад и погледнем в по-близко минало можем да си зададем въпроса какъв ориентир са доскорошните имена на някои български върхове, като връх „Сталин” или връх „10ти конгрес”?


Какво четем:

🔴 Магазин в Горна Оряховица подпомага незрящи от региона

🔴 Кордупулова къща - перла в короната

🔴 28-годишна жена с отстранена шийка на матката роди момиченце в УМБАЛ "Софиямед"

Източник: balkanite



Коментари



горе