Караконджорови нощи


Опасно е това време; тогава най-много се правят всякакви магии и предсказания. Народът ни е създал стройна система за предпазване през страшните 12 поганови дни заедно с 11 караконджорови нощи – да не се излиза по тъмно, да не къпят пеленачетата и малките деца, да не се шие, да не се пере; в края на краищата една дузина дни може да се издържи на ограниченията. Понякога обаче изглежда, че караконджоровите дни и нощи не свършват никога, дори и през цялата година; дори и година след година; точно както през последния четвърт век у нас – караконджоровите нощи все не свършват и не свършват.

 

* * *

Успоредици

 

Правене на любовна магия; с. Вълче, Самоковско (югозападно от Скопие); зимата на 1931-1932 г. Снимка на Йозеф Обрембски

 

Средновековният балканец вярва неотменимо във всякакви чудеса, предсказания, знамения, хороскопи, сънища, демони, магии, чудовища, в тайнствени същества, чието омилостивяване е неотменима грижа. Особено много страшни тайнства крият средновековните нощи и горите, безлюдните места, но и градовете, дори най-големите. Почтеният човек, богат или най-беден, никога не напуска дома си по тъмно без много основателна причина. По това време, и особено до полунощ, навън бродят какви ли не страшилища, срещу които практически не съществува пълна закрила.

Най-често се правят любовни магии. Походите на Александър Велики донасят в Европа египетски, вавилонски и персийски методи за сексуално привличане. Появяват се магически папируси с любовни заклинания, „ерос“-ът се обгражда с все по-силен привкус на драматизъм, свързва се с отмъстителността на боговете.

През III–IV в. Римската империя изглежда като заложник на източното и северното суеверие. Силно изразената политическа нестабилност, все по-слабият политически ред и варварската заплаха раждат безброй култови системи, секти, ритуали и магии, чиито корени са в египетската и вавилонската традиция, съчетани вече с шаманизма на племената, населяващи Урал и Сибир по това време. Сексуалната страст е под пълната власт на зли демонични същества, които са практически еднакви както у неоплатониците, които са голяма част от интелектуалния елит на империята, така и у ранните християни. Тези демони се побеждават не чрез акта на отдаването, на задоволяването им, а само като се отблъскват, и според едните, и според другите посредством пост и въздържание от секс, което дава ореол на святост.

Вярата във всесилността на магиите е безгранична. Предизвикването на демоните обаче е опасно, поради което се извършва само от магове, които познават подходящите средства и заклинания за привличане на сексуален обект. В житието на мъченика Киприан (IV в.) може да се прочете една прелюбопитна и жестока история за маг, който имал клиент на име Аглаид. Понеже младежът не успявал да привлече любимата си с никакви средства, магът пратил болест на родителите й, после избил добитъка на семейството. Когато и това не помогнало, магът заплашил цялото население на Антиохия, третия по големина град в Римската империя, с изтребление, ако момичето не удовлетвори желанията на Аглаид.

Извършването на любовни магии за раздяла е сложна и високоспециализирана дейност, която започва с подготовката на мага. Обикновено той слага на главата си венец от бръшлян и дива лоза и принася жертва в добре изчистена стая, призовавайки с подходящи заклинания демона. За предизвикване на сексуално желание, както и за неговото прекратяване могат да бъдат полезни превърнати в демони души на умрели – в този случай церемонията се извършва в гробища. Според сведенията на късноантичните папируси в провинция Египет най-често за това се е използвал гущер, взет от място, където се извършват мумификации. Магът го слагал в метален съд, където го изгарял, напявайки „Гущер, гущер, нека [името на жената] да намрази мъжа си, а той – нея“. Гущерът в този случай се смята за приемник на духа на умрелия, а заклинателят се опитва да го раздразни чрез изгарянето и да насочи гнева му към жертвата.

Симптомите у жертвата, подложена на любовно заклинание, са описвани в изворите най-често като „изгаряне“. В първата фаза маговете разболявали жертвите си, причинявали им лудост, висока температура, парене в бъбреците, умора, усещане за „жега във въздуха“. Целта е да се убеди жената, че сексуалният акт със заклинателя или с клиента му е неизбежен. Едва във втората фаза на магическото въздействие се появявало мъчително и необяснимо притегляне към мага или клиента му.

Малка част от запазените магически заклинания за предизвикване на любов са от жена към жена; подобни заклинания от мъж към мъж не са известни. В едно от тях някоя си Ерес, дъщеря на Термутарин, направила всичко възможно, за да привлече вниманието и да предизвика любовно чувство към себе си у красавицата Сатрапия, дъщеря на Елена.

 

 Приготвяне на вързилци (въже с възли) за завързване и развързване на любовно чувство, при болест, за късмет или срещу вредоносни магии; с. Вълче, Самоковско (югозападно от Скопие); зимата на 1931–1932 г. Снимка на Йозеф Обрембски

 

Официалното отношение към маговете през цялото Средновековие е осъдително. Обвинените в извършване на магии, включително и любовни, или на нехристиянски жертвоприношения, както и заподозрените в привличане на демони подлежат на ослепяване. В края на ХII в. такава била съдбата и на философа Сиф Склир, който след като се влюбил силно, отчаяно се домогвал до благосклонността на девойката. Когато получил от нея каквото искал, роднините на момичето го обвинили според разказа на Никита Хониат, че й изпратил праскова, която възбудила у нея силно любовно чувство. Сиф Склир бил признат за виновен в магьосничество и ослепен с нагорещен шиш.

С магии се занимавало и християнското духовенство. Някой си инок Яков, например, приел 5 перпери от заможната Ексотрохина, за да й намери съпруг чрез любовни магии. След като дълго време не се справял със задачата си, Ексотрохина се оплакала от него. Монахът се отървал с леко наказание – изгонили го от обителта му.

Някои от магическите заклинания са запазени до днес в историческите извори:

Магически заклинания върху папирусите от сборника „Към звездата Афродита“, IV в.:

„Нека огън да я гори отдолу, да не може нито да пие, нито да яде, докато не дойде при мен“.

„Чуйте ме [духове на умрелите] и събудете [името на жената] през тази нощ, и отнемете сладкия сън от клепачите й, и причинете й тежка угриженост и страшна мъка, докато не изпълни нареденото й от мен.“

„Затова осъществи, царице, [моето желание] доведи [името на жената] при любовта ми в моето ложе, като я принудиш към това чрез причинено от теб безумие. Днес! Сега! Бързо!“

Ето и някои магически заклинания от византийската селскостопанска енциклопедия „Геопоника“, Х в.: За прогонване на мишки се написва следният текст: „Заклинам ви, мишки, намиращи се тук: не ми причинявайте вреда нито вие самите, нито позволявайте на други да го правят … Ако още веднъж ви хвана тук, кълна се в майките на боговете [мн. ч., sic!], ще ви разкъсам на седем части.“

За получаване на обилен урожай трябва при оран да се изпише върху плуга думата friil.

 


Средновековен арабски зодиак, използван във Византия и на Балканите; възстановка

 

За бъдещето най-много се гадае около новогодишната трапеза и на първия ден от новата година. Дори когато през Античността и през Средновековието началото на новата година се мени – в различно време тя започва на 1 март, на 1 януари или на 1 септември, то днес пак намираме следи от гадателски практики около „старите” нови години. Гадаенето за плодородието на нивите по мартениците, скрити под камък, след като са били свалени, е точно такъв остатък от новогодишно гадаене във времето, когато новата година е започвала на 1 март.

Във Византия значителна част от астрологичните и магическите знания са наследени от времето на единната Римска империя, но други навлизат от изток при посредничеството на арабите. Произходът на тези знания често е от Кавказ, Средна Азия или дори от Индия и Китай. Може да се забележи, че пътят на проникването им е сходен с пътищата на търговците, които доставят в Средиземноморието порцеланови и фаянсови съдове, копринени платове и благовония, както и пътищата, по които някои ястия от китайската и индийската кухня проникват до арабите, до Византия и Балканите и в крайна сметка, до Средиземноморието – на първо време до Италия. Във Византия и на Балканите никой през цялото Средновековие не прави разлика между астрономията и „доведената й сестра“ астрологията.

Особено силно е желанието да се узнае предварително бъдещето, за да може да се предотвратят неблагоприятните събития и влияния. По-бедните балкански градски и селски жители се задоволяват с обясненията на продавачите на амулети по пазарите и улични гадатели, за които знаем със сигурност, че не са подминавали и средновековния Търновград.

Но всички, които са можели да си позволят огромните разходи, се обръщали към астролози. И на Балканите, и в западните покрайнини на Европа времето на възраждането на астрологията като наука и практика се установява приблизително около края на VІІІ в. благодарение на византийските преводи от арабски и сирски език. По своя характер византийската астрология е основно елинистическа, но съдържа и други елементи, заимствани чрез посредничеството на арабската астрология.

Макар че привидно обявява война на „астрологичното учение“, към помощта на астролози често прибягва например император Алексий I Комнин (1091–1118), може би заради тежкото състояние, в което изпада империята при неговите предшественици. Към астрологията проявява засилен интерес и дъщеря му Анна Комнина, известна писателка. Император Мануил I Комнин (1143–1180) дотолкова е обсебен от астрологията, че нарежда да бъде ослепен Михаил Глика, който осъжда увлечението на василевса по религиозни съображения.

Най-важният въпрос, по който византийците се обръщат към астролози, е за продължителността на живота. Никита Хониат разказва, че на смъртния си одър император Мануил I Комнин повикал астролог и го попитал колко му остава да живее. Било му отговорено: „Четиринайсет години“. Императорът обаче не успял да се съобрази с предсказанието и умрял след няколко дни.

Задавани са и въпроси за богатството и наследството, отношенията между членовете на семейството, за смъртта, за откриването на съкровища, за децата, за успехите, за болести, загуба на пари, за брака, разбира се, за старостта, за страданията, за опасностите и за всякакви беди.

За да получат отговор на всички въпроси, византийците съставят хороскопи, някои от които са достигнали до наши дни. Запазен е например хороскопът, съставен по случай раждането на бъдещия император Константин VII Багрянородни на 3 септември 905 г. Предсказва се например, че родителите му, император Лъв VI Мъдрия и четвъртата му съпруга Зоя Карвононсина, ще имат още един син и две дъщери. За Лъв VI обаче този брак е четвърти, не е признат от Църквата и от него няма други деца. Хороскопът съдържа сведения за външността, за характера, за браковете и децата, за политическата дейност на багрянородения. Предсказват се два негови брака (първата му жена щяла скоро да почине) и три деца. В действителност Константин се жени един-единствен път, на 4 май 919 г., на 13-годишна възраст, за Елена, която надживява и него, и единствения им син Роман II. Общият брой на децата им пък е пет – един син и четири дъщери. Предсказано е също, че бъдещият император ще умре на 8 ноември 964 г., но смъртта му настъпва в действителност на 15 ноември 959 г.

Астрологията във Византия дължи много за своя разцвет на Теодор Метохит, централна фигура в политическия и духовен живот по време на управлението на император Андроник II Палеолог (1282–1322). Неговата дейност е продължена от ученика му Никифор Григора (1295–1360). Йоан Абрамий, личен астролог на император Андроник IV (1376–1379), бележи още един подем в разпространението на астрологията за периода от последната четвърт на XIV в. до средата на XVв. Той е основател на астрологична школа, която процъфтява чак до падането на Цариград през 1453 г.


Четете още:

🔴 Веляновата къща – вплетена в историята

🔴 Петър Дънов - за България и българите

🔴 Религията в много случаи се използва като меч





Източник: glasove





Коментари

горе