Йорданка Христова: Сигурно в минал живот съм била пилот, обожавам да летя със самолети
„Трябва да има все повече българска музика по радиостанциите, защото като идват
тук чужденците и си мислят, че са в някоя англосаксонска държава. Това не е нормално!
Не става въпрос за диктат, това е въпрос на национално достойнство!“ Но преди
всичко неповторимата Йорданка Христова разказа за полетите си у нас и до Куба.
Насладете им се и Вие
Г-жо Христова кога, с какъв самолет и до къде беше първият Ви полет?
– Със сигурност първият полет ми беше по вътрешна дестинация. Тогава полети имаше до всички големи градове на страната. Освен до Бургас и Варна имаше и до Русе, Горна Оряховица, Пловдив, Велико Търново… Имаше изключително много полети – това бяха улеснения, особено за нас артистите, защото тогава нямаше магистрали и така пътувахме бързо за концерти. Иначе в чужбина първият ми полет беше до Румъния по дестинацията София – Букурещ – София през 1964 година.
Изпитвали ли сте първоначален страх от това, че ще се качите на въздухоплавателна машина?
– Никога не съм имала притеснения, сигурно в минал живот съм била пилот, но едва ли – тогава надали е имало авиация (смее се), но никога не съм се притеснявала от полети, абсолютно никога! Летяла съм много често при пилотите, познавах почти всички международни кабинни екипажи. Единствено не се качвах при пилотите в ТУ 134, защото кабината беше прозрачна и аз не можех да преодолея тоя страх да стъпя в прозрачната кабина на 8 или 10 хиляди метра над земята, просто това единствено ме е спирало. Но винаги пътувах или в първа класа или при пилотите. По време на целия полет си говорихме какво ли не, може и да съм изтананиквала нещо (смее се), но знаете ли, изключителни са ни пилотите, невероятни! По-добри пилоти от българските нямаше! Изключителни приземявания, блестящи приземявания – няма друсане или кацане на един колесник! Чудесни бяха пилотите на БГА Балкан!
Кога беше първият Ви полет до Куба?
– От 1967 година започнаха моите прословути полети до Куба. Нямаше директни полети и пътувахме от София до Прага. От там се качвахме на самолетите на „Кубана Дивиасион“, които бяха четиривитлови, производство от преди кубинската революция през 1958 година. Пътувахме по 20 часа в посока. От Прага кацахме на Шанън, Великобритания или на Гандер, Гренландия, за да зареди самолетът – кацала съм и в Сейнт Джон, в зависимост от атмосферните условия и от там – Хавана!
Йорданка Христова, гост в предаването „Дневен ред“, TV7 на Велики Четвъртък 2014 г.
Всичките ли полети са минавали гладко, имало ли е инциденти със самолета или турбуленции, които няма да забравите?
– О, да, доста често. Качваме се на борда, но след малко ни казват: „Слизайте, защото има повреда в единия мотор!“ Връщаме се в чакалнята или преспиваме и на следващия ден пак тръгваме със същия самолет, който е оправен някакси. (смее се)
Но никога не сте изпитвали страх, никога не сте се притеснявали, така ли?
– Аз – не! Но от Гандер до Куба, минавайки покрай района на Бермудския триъгълник имаше някаква много интересна турбуленция. Не мога да Ви опиша странното трептене на самолета и светкавиците, като че ли ни обстрелва някой! За 30 секунди, не повече да беше цялото преживяване. Случката е от втория ми полет до Хавана, пак през същата 1967. Тогава пътувах с музикантите от оркестър София. Всички ме слушаха какво им казвам, защото имах опит – един полет до там! (смее се) Изплаших се тогава от турбуленцията, но си продължи полета и след това царски си кацнахме със самолета, но беше интересна, наистина странна турбуленция.
Не спирате да пътувате и сега, повече от 50 години по-късно след първия Ви полет – и до Куба, и при сестра Ви в САЩ…
– Да, непрекъснато! За мен един 12,13-часов полет нищо не е!
Каква е разликата между сегашните и тогавашните самолети?
– Не може никакво сравнение да става – сега си имаш персонален компютър, удобни седалки, всички глезотии, които тогава не съм си и представяла, даже!
Как са минавали полетите тогава? Само в разговори?
– Не, имаше един единствен екран пред пътниците в салона, дали прожектираха филм – не се сещам, но в разговори и спане основно минаваха полетите или в четене на книга. Аз дремех, репетирах си песни на испански и си заспивах. Това ми беше тактиката, вместо да се тюхкам колко остава до Куба, просто се отпускам и се унасям.
Четете още:
🔴 Христина Вучева: Не може само магистрали, трябва и образование🔴 11 причини да посетите Варна
🔴 Батето – усмивка на лицето и спорт в сърцето
Източник: delo.bg
Коментари
Харесайте ни във facebook!
