Разменям изневяра за любов


Преди много лета Господни взех, че се влюбих в мъжа на живота си. След 3 години пък намерих сърце за друг господин. За кратко, но се давих в негата на очите му. Тази моя забежка не остана незабелязана от обичния ми, който разпозна влюбения блясък в очите ми, предназначен не за него. Да не говорим, че и аз си признах прилежно прелюбодейството. Реших, че така е най-честно. Тъпото беше, че в момента, в който се кълнях във вечна любов към другия, осъзнах факта, че в действителност съм категорично и безвъзвратно влюбена в Моя си любим.
Ужасно се ядосах на моята опърничава интимна любознателност, която не се беше уморила да търси отговори на емоционалните дела, тропайки на чужди порти.

Макар споделянето ми с другиго, моят мъж не се отрече от мен, неверната.

През усърдното лечение на връзката ми, нито веднъж не вързах изречението, че съм направила грешка. Защо да е грешка, че мога да обичам. Че съм ненаситна във вземането на грешни решения, когато искам да раздавам молекули, неотрони, протони от себе си. И ако любовта е грешка, нека тази грешка е една от малкото, които си струват да получат опрощение.
Получих прошка. Получих любов. Толкова любов, че на моменти се пръсках от щастие като балон с вода, хвърлен от осмия етаж на панелка. Получих любов от този, когото бях сдобила с добре отгледан чифт рога. Беше намерил в себе си желание и сила да припознае изневярата ми като подарък за нас. Когато започвах да се тюхкам каква овца съм била, той нежно ми напомняше мъдростта на Махатма Ганди: „Ако имаш вяра, че нещо може да се направи, то със сигурност ще намериш начин да го направиш, дори и в началото да ти се е струвало невъзможно.”
Аз го заобичах ненаситно, лудо, истерично, той отново ме заобожава.
Нито веднъж не се почувствах жертва на глупостта си, защото той не ме направи победител. Не ме накичи с ритуала да се червя и крия в ъгъла, щом третият пристъпваше от време на време между спомените ни.
Той нито веднъж не изрази страха си, че това може да се случи отново. Аз пък не си позволих да му говоря нелепости, че той не е виновен за това. Беше виновен в моите очи, беше невинен в неговите. Нямахме единомислие по този казус, но и двамата бяхме доволни от присъдата.

1 месец изневяра понякога са равни на 12 години любов.
Когато на него му се случи да се влюби другаде, аз търпеливо подкрепих емоцията му. Отглеждах я като моя. Завивах я с крехкото си нетърпение в очакване на нейния край. Той още не е дошъл. Дано да не дойде!
Ако сега ме четеш, знай, че в името на любовта, по този начин, ти прощавам и ти желая покой. Сигурно знаеш, че те обичам!


Четете още:

🔴 Коварен трик: Подпукаха ни с sms игри за пари

🔴 Родното: Думи на велики българи: Алеко Константинов

🔴 Най-голямото съкровище на тези любящи татковци са техните дъщери





Източник: mila





Коментари

горе