Само ти, сърце, си ми приятел


 Тъй, де, обикновено сърцето никога не ти изневерява. Макар че доста можем да поспорим. По същество. Когато чисто физиологически я някоя екстрасистула подкочи, я предсърдно мъждене ти спре дъха, какво си викаш, слагайки ръка в ляво на гърдите? „Ей, не ми изневерявай баш сега!” или нещо от този род, но винаги в този смисъл. И сърцето стиска зъби. Всъщност ти самият стискаш зъби, но много ти се ще сърцето ти да те подкрепя, да ти е опора, да бие в съгласие с теб и с всичките ти глупости. Тъй, де. По колко пъти на ден ни се случва да вкараме този анатомичен орган в словесна употреба като доказателство за собствените си достойнства и действията, породени от тях. Сърцето така ми подсказва, аз срещу сърцето си не тръгвам, не ми е по сърце тази работа, сърце не ми дава, къса ми се сърцето, сърцето има свои закони, сърцето, та сърцето. Един мускул за всичко. И като стимул, и като извинение. Не стига, че изпомпва денонощно тонове кръв, та да си жив, ами и ту слиза в петите, ту засяда на гърлото, ту замира, ту играе. Шантава работа.

Какво ли не прави човешкото сърце, когато чрез него илюстрираш чувствата, които изпитваш или не изпитваш. Баш пък на днешния ден, дето помпозно е маркиран с най-различни по големина, дизайн и материя сърчица и сърчища, кое от кое по-червено, кое от кое по-лъскаво, с дантелки, стъкълца и брокатчета, просто ум да ти зайде от изобретателност, привличаща погледа, за да възкликнеш „Уау, колко е сладинко” или отвръщащ глава с потреса „Гаси кича”. Въпрос на гледна точка, на светоусещане, на възпитание, ако щете. Всеки има право да си харесва, каквото го акъл учи. Затова хората са различни. Всеки има право да си празнува, каквото реши, че е за празнуване. Всеки има право да прави подаръци според възможностите си и собствените си потребности. Винаги съм казвала, че ние правим всичко заради самите себе си, не заради другите. Ще скочите, че не е вярно? Дайте да видим – когато правиш добро някому, ти го правиш, защото: обичаш този човек, съпричастен си към страданието му, подкрепяш идеите му, смяташ действията му за правилни, слагайте си всички аргументи, изводът е един – изхождаш от собствените си чувства и собствената ценностна система. ТИ, не другият или другите. Значи правиш всичко това, защото не можеш да не го направиш, защото си такъв, а не онакъв. Точка.

Сърцето така решава, за да сме в крак с темата. Според мен е и разумът, и моралът, ама много купешки думи и то точно днес, дето отвсякъде сърца, сърца, сърца на хората в ума и в устата. Като сме си нарочили, че Св. Валентин е всенароден празник, да си се празнува. С вечеря на свещи за двама или с напоителен купон погрупово, няма значение. Както винаги съм смятала, че Осми март е малко измислен празник, защото не можеш да отбиеш номера с три карамфила и един чорапогащник, пък 364 дни да лежиш самодоволно, че си зачел жена си. По същия начин не става и с плюшено сърчице и пет тъмночервени рози да декларираш любовта си и 364 дни да хойкаш по нервичките на избраницата си. Ама в крайна сметка – колкото повече празник, толкова по-добре. Няма лошо. Посвикнахме с Хелуин, прегърнахме Св. Валентин, посрещаме и китайската нова година, светът е едно голямо село, като удари тъпана в единия край, скачат да се хванат на хорото и в другия. Празник да има. Младата ми приятелка няма имен ден, та решила да си го нарочи на националния празник на Гърция, щото името й – от митологията. За зла врага се оказало, че той съвпада с датата на рождения й ден. Сърце да е широко, празник винаги ще се намери. Така че, дайте да не спорим какво е повече редно да се празнува днес.

Погледнах една анкета в един национален всекидневник. Допреди един час Трифон Зарезан беше събрал 47, 7%, „не ми е до празник – 18%, „и двата празника” – около 8%, горкият Св. Валентин не се беше докопал и до 1%. Вероятно предпочитащите го или са го отпочнали от снощи, или не им е до анкети. Любовта в анкети не влиза. Тя си е самодостатъчна в пространството между първия поглед и обятията. Най-огромното, най-щастливото пространство. От опит го казвам, не от четене на стихчета и мъдри мисли. Преди два дни в Плевен получих скъп подарък от художника Любен Ангелов – една негова картина, изобразяваща целувка. Много хубаво рисува той точно целувки – с подтекст и метафора. Хем ви се хваля с подаръка, хем защитавам тезата си, че нищо случайно не идва само. На платното перлената огърлица на жената сякаш е политнала, за да притегли още по-силно мъжа към устните й. Преди 15 минути по куриер получих 39 бели лалета и кадифена кутийка, в която лежеше скромно наниз перли. Старият ми приятел довечера ще отвори бутилка шампанско, а свещите ще са предварително запалени от мен. Не защото е Св. Валентин, а защото така правим от 39 години точно една седмица преди рождения ми ден. Защото не обичаме фиксираните дати.

Просто съвпадение, както с именния ден на Младата ми приятелка. Важното е да има празници. Не в плюшените купешки сърца, а в тези, нашите си, дето неспирно си вършат работата, пък ние им вменяване поезии и прози, защото не можем да приемем, че са само анатомичен орган. Макар да пеем след няколко чаши вино „Бъди от камък, ти бедно сърце!” Нито плюшени, нито каменни са ни сърцата. Наздраве за това!

Маргарита Петкова


Какво четем:

🔴 Бабини лекове при болки в ушите

🔴 Непоносимост към народността си

🔴 Още малко и ни чакат студ и сняг! Живакът пада на минус 7 в …

Източник: big5



Коментари



горе