Папагал казва "Аз съм българче" (видео)


Те са щастливи и галени. Когато имат нужда от обич я получават, когато им се танцува – танцуват, а когато ревнуват  - истински страдат. Имат си крал и кралица, на които се подчиняват и дневен режим, който спазват. Цветовете им са различни, характерите също. В две неща обаче си приличат – невероятната потребност  да бъдат харесвани и когато се влюбят, то е за цял живот.

„Когато хората ги посещават  те  много се радват. Папагалите са животни, които искат внимание. Без него се скубят и  самонараняват.“ – разказва Борислав Вакавлиев, едно от петте момчета, които се грижат за близо петдесетината папагали от Macaw Garden Show. Янко, Пламен, Краси, Калин и Боби познават характера и предпочитанията на всеки един пернат любимец.

 

Интересното обаче е че не те, а папагалите си избират на кое от момчетата да подарят своята безусловна любов.„Привързва се много към един от нас и другите ги държи на разстояние.“ – споделя управителят на изложбата Калин Влаев.

Какадуто Жорко например се е научило да казва името си и стихотворението „Аз съм българче“ от Янко. Говори и други неща, но само пред него, защото се срамува. Ако обаче Янко му се разсърди,Жорко е готов да му изговори  целия си репертоар само и само да отвоюва миг  внимание от своя любимец.

 

„Папагалите много обичат да танцуват. Когато чуе рок Лукас си вдига качулката. Синьо–жълтата ара Роби пък предпочита рапа. Когато правя нещо на компютъра, тя идва при мен, качва се на рамото ми и започва да танцува. Всички папагали харесват испанската музика, а един от тях беше фен на детската песничка „Бански на лалета“.

Боби разказва с обич не само за любимката си Роби, но и за всеки един от папагалите. Много от тях долитат при него докато разговаряме или също като малките деца беладжийстват, за да привлекат вниманието му или от ревност. Туканът Фифи, който е само на годинка, е любопитен и лаком. Вместо на стойката си той предпочита с подскоци да се разхожда из залата, да си играе с химикалка или да ни подслушва.

 

Към него настоятелно на няколко пъти се присъединява и царствената мастиленосиня Джулс, а когато при нас сяда и Калин - нейният избраник, тя се кротва като малко бебе в ръцете му, вирва крачета нагоре и с удоволствие приема да я гали.

Джулс е кръстена на главната героиня от филмчето „Рио“ и е на 10 месеца. Тя обича все още да прави пакости, като това да развали с клюна си един лаптоп, но вече „заявява“ пред останалите ари в изложбата, че скоро ще стане кралица на мястото на сегашната Ема.

„Въпреки че е бебе Джулс всява респект сред другите с вида и полета, който прави над всички папагали.Ако образуваме една голяма торта – Джулс е черешката на тортата. Най-хубавият и най-големият папагал  в света - хиацинтова ара.“ – обяснява Калин. От темата за йерархията, преминаваме към дресировката.

 

С нея се занимават Калин и Боби, но единственото което споделят е че според характера на папагала работят от два дена до месец с него преди да стане участник в изложбата. За да приучат любимците си на дисциплина те използват ядки, жълъди и най-обикновени бисквитки. „Най-трудно е да разбереш какво иска птицата, а това е много важно защото всичко при тях е на психологическа основа.“

Всяко от момчетата е стигнало по свой път до дресировката – Боби е научил тайните й от хора, с които е работил преди. Отнело му е близо година, преди да започне да обучава птиците, а за Калин умението да дресираш „или го имаш, или го нямаш.“  Двамата обаче са единодушни за това, че „птиците в изложбата са по-добре възпитани от някои клиенти“ и че папагалите са по-верни от кучето. „Ако оставиш папагала за два месеца на друг човек да го гледа, той толкова много ще страда, че даже може и да умре.“  

Психологията на пернатите Калин изучавал от съвсем малък покрай хобито на родителите си, които повече от двадесет години отглеждали различни птици. Макар че участвал в семейното занимание, той искал да бъде не ветеринарен лекар, а полицай. Когато пораснал обаче започнал да се занимава с борба и станал национален състезател.

 

Днес спортът е само за свободното му време, а голямата му мечта е един ден да има собствена джунгла тук в България и в нея да събере още екзотични представители на птичия свят.

„Като ученик учих програмиране, но разбрах че това не е моята страст. Преди три години започнах да правя снимки на морето с тях. Щом влязох в стаята с папагалите – веднага се влюбих. Те са най-умните животни, по- умни са даже от маймуните.“ Така започва голямото приключение на Боби в света на папагалите, което по всичко личи, че ще продължи дълго.

 

„Справяме се с лекота, но ни коства много.“ – лаконичен е той, а Калин го допълва: „Това не е бизнес. Той идва впоследствие, защото интересът към тях е уникален. Почти всички средства, които изкараме се инвестират. Идеята ни е да направим най-голямата изложба на папагали в Европа.“

Със сигурност това ще се случи, защото всяко едно от петте момчета е подчинило изцяло ежедневието си на красивите птици и не пести любовта си към тях, за да бъдат те истински щастливи.


Какво четем:

🔴 Къде са децата на България?

🔴 Сбъдва ли се злокобно пророчество на Ванга?: Кожух вулкан до Рупите се пробужда

🔴 Турски студент плаща 2000 лв. на полицай за "гяури" в Русе

Източник: epicenter



Коментари



горе