Българските поети и техните големи любови
Всяко стихотворение има своята муза. Най-често тя е жена, без която животът на поета би бил просто немислим. В Деня на Свети Валентин ви представяме най-големите любовни истории на български автори - истории, превърнали
се в причина за създаването на стихове, които винаги ще помним.
Пенчо Славейков и Мара Белчева
Мара Белчева е музата на българската поезия, той е един от великите ни интелектуалци на всички времена. Една майска вечер на 1903-а Славейков прекрачва прага на вдовицата на държавника Христо Белчев, за да останат заедно завинаги. Въпреки че поетът е недъгав и странен, а тя е една от най-красивите и ухажвани жени в България, любовта им е далеч по-дълбока от условностите на физиката.
Интелектуални двигатели на цялата нация, последните си дни заедно Мара Белчева и Пенчо Славейков прекарват край езерото Комо, където поетът опитва да се възстанови от многобройните болести и униженията, нанесени му в родината. На 12 май 1912-а Славейков издъхва в ръцете й. Тя ходи на гроба му до края на живота си, заявявайки, че всеки техен ден заедно се равнява на година любов.
Пейо Яворов и Мина Тодорова
Чиста, красива и трагична, любовта между Пейо Яворов и Мина Тодорова се превърна в легенда на изминалото столетие, която поколения българи приеха като несбъдната част от собствения си живот. Гениалният поет среща за пръв Мина на една от сбирките на списание „Мисъл” през 1906-а. Тя е сестра на писателя Петко Тодоров и въпреки че е само на 15 години, привличането между двамата е неустоимо.
Следват откраднати срещи, страстни писма, взаимна неувереност и обществено възмущение. За своята Мина Яворов написва някои от най-силните произведения в българската литература – стихотворенията „Две хубави очи”, „Благовещение”, както и пиесата „В полите на Витоша”. Последната им среща е през лятото на 1909-а, след което Мина заминава за Франция.
В началото на 1910-а тя се разболява от туберкулоза и на 13-и срещу 14-и юли умира, слагайки край на една невъзможна и може би точно заради това, безсмъртна любов.
Пейо Яворов и Лора Каравелова
Сякаш всичко, до което се докосне Пейо Яворов, е осъдено на разруха и връзката
му с Лора Каравелова е най-страшното доказателство за това. Запознават се на един
излет в Драгалевци през лятото на 1906-а, но взаимният им интерес няма развитие
заради любовта на Яворов към Мина. Съдбата обаче е решава да свърже бившия телеграфист
с наследницата на славен род и от края на 1910-а Лора Каравелова започва да играе
решителна роля в живота на поета.
Именно тя поема инициативата за тяхната връзка и скоро двамата се превръщат в
най-ярката двойка на софийското общество. Постепенно обаче любовта започва да
отстъпва пред ревността, домашните сцени и скандали стават техен редовен спътник
и в една фатална нощ на 1913-а Лора взема револвера на Яворов и се прострелва
в гърдите. Яворов също натиска спусъка, но оцелява.
Само година по-късно револверът отново е в ръцете му и този път поетът ще последва своята любима в смъртта.
Боян Пенев и Елисавета Багряна
Като че ли по някакво необяснимо правило голямата любов изгаря всичко по пътя
си и рядко стига до щастлива развръзка. Както се случва с Елисавета Багряна и
Боян Пенев, двойката, която успя да победи обществените предразсъдъци и личните
бариери, но не успя да победи неочакваната смърт.
Когато през 1924-а ги достига любовта и двамата са женени – литературният критик
за поетесата Дора Габе, а тя за царски офицер, от когото има пет годишен син.
Багряна напуска дома си и заживява в частна квартира и през 1926-а успява да получи
развод.
Влюбените правят планове за съвместен живот, бракоразводното дело на Боян Пенев
с Дора Габе е насрочено за 15 юли 1927-ма, но само месец преди това Боян Пенев
внезапно умира. Красивата история завършва трагично, а разцъфтялото след нея приятелство
между Елисавета Багряна и Дора Габе е допълнителен щрих към нейния митологичен
колорит.
Никола Вапцаров и Бойка Вапцарова
„Понякога ще идвам във съня ти, като нечакан и неискан гостенин…”
Така започва едно от най-разтърсващите стихотворения в историята на българската
литература, с което броени часове преди смъртта си Никола Вапцаров се прощава
със своята съпруга и любима Бойка.
В уникалното разминаване между нежната лирика и чудовищното работническо ежедневие,
Бойка Вапцарова е опората на поета в многобройните му неравни битки с реалността.
От първата им среща край фабриката в Бараково през лятото на 1932-ра, до фаталния
край, двамата се сблъскват с невероятни трудности и мизерия, губят седеммесечния
си син, но остават верни на обичта си до вечерта на 23 юли 1942-ра, когато Никола
Вапцаров е разстрелян заради подривна комунистическа дейност.
Стихотворението „Прощално”, написано в килията от Вапцаров за Бойка, е символ
на безсмъртието, което само истинската любов може да вдъхнови.
Какво четем:
🔴 Дойдох само да ти кажа, че те обичам🔴 Българин от Холандия намери майка си в Добрич след 20 г.
🔴 4 начина да спрем турската агресия
Източник: Днес.БГ
Коментари
Последвайте ни във facebook!
