И преписват пак Паисий


Не е за вярване, че разлистваме книги с таблет, лаптоп и пр., а пак преписват на ръка „История славянобългарска”, както през 1765 г. Софроний Врачански. Но е истина. И показателна - освен десетките преписи от българското Възраждане, които сега са музейни светини, такива се правят до ден днешен и ще останат традиция. С припомняне, че първият препис на Историята е поставен в храма на св. св. ап. Петър и Павел в Котел, за да бъде четен...

В Лесичово: Ненадейното ваканционно занимание

Община Лесичово, Пазарджишко, е пресен пример, идеята е на зам.-кмета на общината Веселина Милкова. Била породена от сегашния спор какво да има в учебните програми. Милкова признава: и вкъщи има тийнейджърка със слушалки в ушите и телефон в ръка... През ваканцията в читалище „Отец Паисий 1890” предложили децата да преписват Паисиевата история, Чинтулови и Каравелови стихове, произведения на Ботев и Вазов. Откликът поразява. Местните деца и гостенчетата, цели семейства се хванали на работа. По-вълнуващ факт: малчугани, дето не могат да пишат още, рисуват. Една баба не ще популярност, но споделя: внукът й даже не знае цялата азбука, ама пише!... Листове, моливи и писалки, книги със знакови творби чакали в читалищата в общината, хлапетата от градината дошли с учителката си, други довели родители. Включили се и децата от тукашните центрове за настаняване от семеен тип. Веселина Милкова смята: хората милеят за родния край и не могат да преболедуват, че преди години в две от селата са закрити училища. А да видите какво става за Сирни заговезни, казва тя, един от най-обичаните и чакани празници. Цялата община се оглася от звъна на дервишите, по Великден хората излизат с носии и се хващат на хоро. С преписите от ваканцията ще правят изложби, а после ще ги сложат в залата, където заседава общинският съвет. Най-добрите ще вземат награда - у всички ще остане нещо от преписаните съкровени слова.

Във Велико Търново: Дар от боляри пиари

Това е по-стара история. Първокурсници от специалност „Връзки с обществеността” във ВТУ ”Св. св. Кирил и Методий” решават за 250-годишнината на „История славянобългарска” и 290 години от рождението на нейния автор да организират колективен препис на книгата... за един ден. Включили се стотици граждани и гости на Велико Търново, а като стигнали до дипломиране, абсолвентите подарили томчето с преписа за музейната сбирка на своя университет. Уредникът доц. д-р Анка Игнатова казва, че след като то временно е било изложено в музейната експозиция, сега се пази във фондохранилището, но предстои дигитализация и скоро в близки и далечни краища ще могат да видят тази съвременна ръкописна книга онлайн. Според нея малцина вече обръщат внимание на реликвите, а идеята да се препише Историята провокира интерес към миналото, родолюбие.

В Сатовча: Начало в Деня на будителите

И в Сатовча, Благоевградско, Денят на будителите (2015) остави ярък спомен. Две сестри, които преподават в начален курс на СОУ „Св. св. Кирил и Методий” - Сузана и Аксиния Влайкови, предложили колективно да се препише Паисиевата история. Сузана получила като подарък ново издание на книгата и обсъдила с децата как да стане, измислили начало да сложи 80-годишната Василка Самарджиева, бивша учителка в селото. В работата се включват почти всички колеги, децата, техните семейства. В класа на Сузана и Аксиния има 15 малчугани – до един участват, родителите също, а до края на начинанието остават още 40 страници от Паисиевата творба.

За 3 март преписът ще бъде подвързан и тържествено предаден в читалищната библиотека. Там ще го разлисти всеки, който пожелае! За копистите остава гордостта, че са направили нещо за родното село. Сестрите се радват, че ги подкрепят и малки, и големи. Цял ден са свързани с професионални задължения, живеят заедно, споделят обща библиотека. Аксиния казва, че понякога заедно четат и преживяват, така било с "История славянобългарска". Те мечтаят преписът за читалището в Сатовча да обединява съвременниците както някога.

Във Враца: По дирите на Софроний

Във врачанското начално училище ” Св. Софроний Врачански” имат по-богат опит. През 2008 г. правят копие на Паисиевата история, през учебната 2013/14 г. – на „Житие и страдание грешнаго Софрония”. Начинанията са посветени на светли годишнини. Още по-важно е, че трудът на четвъртокласниците е видян и оценен от обществото, преписът на Паисиевата история 2 пъти е излаган в Регионалния исторически музей в града, пътувал е до Брюксел. Сега тези ръкописи се пазят в музейния кът на училището. Директорката Антоанета Сиракова напомня за красивия меден обков на единия, другия е подвързан с кожа и сребърни орнаменти. Тя подчертава: дарение на бивш възпитаник на училището, завършил националната гимназия за приложни изкуства. За житието друго дете прерисувало автопортрета на Софроний, учениците искали да е „вярно с оригинала”, от работата са научили много. И пак ще се докоснат до преписите на 11 март – деня на св. Софроний, еп. Врачански, патронния празник на училището.
Географията и списъкът на днешните колективни преписи на Паисиевата история и други творби от Възраждането не се изчерпват с 4 примера. Но те отговарят на поетичен въпрос от по-ново време: Какво ще ни дадеш, историо?... Ами каквото и колкото вземем, за да го дарим на идещите след нас.


Четете още:

🔴 Чиста и свята република - четвърт век илюзия

🔴 Българка е сред финалистите на международен конкурс за изкуства в Орландо, Флорида

🔴 Васил Левски е единственият български политик, който реализира идеите си на 100%





Източник: Новинар





Коментари

горе