Вижте съкровищата на 2015-а



Каменни амулети свастики от раннонеолитните селища Мурсалево и Слатина; керамична „дрънкалка" от халколитното селище Аврен; погребален венец с позлатени листа от некропола на Аполония Понтика; съкровище от близо 3000 сребърни римски монети от Сердика; фрагмент от римска военна диплома от вилата при Драговищица; богата колекция от накити, пръстени, обеци, висулки) от късносредновековния некропол на западната дъга на Софийския околовръстен път...

Това са само малка част от изключително интересните експонати в деветата национална археологическа изложба, организирана от Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ), на която са представени най-интересните находки от изминалия археологически сезон. Експозицията ще бъде открита официално утре (11 февруари) в 18 часа и ще приема посетители до 10 април в залата за временни изложби на НАИМ на ул. „Съборна" 2 в София (срещу президентството).  

Представени са находки от 24 обекта и постери от още 50 – различни като вид и хронология, от ранната праистория до средновековието. Сред тях са материали от продължаващите проучвания на пещерата Козарника, праисторическите селищни могили Провадия-Солницата и Козарева, къснобронзовия некропол Балей (Видинско), античните градове Аполония, Деултум и Августа Траяна, „скалния град" Перперикон. Впечатляващи са находките и от неолитните селища при Мурсалево  (още за него в Списание 8, бр. 8/2014) и Извор.

„През 2015 г.  направихме 401 археологически проучвания, това е впечатляващо число", отбеляза директорът на НАИМ доц. Людмил Вагалински. А Камен Бояджиев допълни, че експозицията представя не само находките, а и разказа за обектите и епохите, който те носят, защото са поставени в контекст.

Тази година съорганизатори на изложбата са 15 исторически и археологически музея от страната, които участват с находки от своите фондове.  

Изложбата се организира всяка година през последното десетилетие по повод деня на археолога - 14 февруари.  


Свастика от серпентинит. Мурсалево. Ранен неолит. 


Керамичен съд с тъмнорисувана украса. Мурсалево. Ранен неолит.


Керамична антропоморфна фигура. Мурсалево. Ранен неолит.


Фалосоподобна фигура. Мурсалево. Ранен неолит. 


Керамична култова масичка със зооморфни белези. Ранен неолит. Слатина.


 Свастиковиден каменен амулет. Ранен неолит. Слатина.


Култова масичка. Неолитно селище Извор. Финал на късния неолит
(начало на 5-ото хил. пр.Хр.)


Триъгълна култова масичка. Финал на късния неолит 

(начало на 5-ото хил. пр.Хр.) Неолитно селище Извор. 


Златен пандантив. Провадия-Солницата. Късен халколит.


 Глава на керамична антропоморфна фигурка. Късен халколит. 

Провадия-Солницата.


Голяма паница – урна, съхраняваща останки от кремация. 

Къснобронзов некропол, с. Балей, Видинско.


Бронзов сърп от селище от късната бронзова епоха при Чепинско шосе 

(северна скоростна тангента на София).


Погребален венец. Оловна лента, позлатени бронзови листа, 

позлатени керамични плодчета. 

Първа половина на III век пр.Хр. Аполония Понтика.


Фрагмент от питос с монограм на майстора. Аполония Понтика. 


Колективна находка от римски монети и съдът, в който е открита. 

Форумът на Сердика – площад „Св. Неделя", София


Фрагмент от римска военна диплома. 

Антична вила до с. Драговищица, Костинбродско


Бронзова статуетка на Аполон,  III век.  Перперикон


Златна монета на император Василий Втори (976-1025 г.) 

с Константин Осми. Перперикон


Лични украшения. Горе вляво – пандантив от зъб на големорог елен.

Пещера Козарника. Начало на късния палеолит. 37-26 000 г. пр.Хр. 

 


Четете още:

🔴 Мартеници от тикви майстори шуменка

🔴 Щъркелите дойдоха преди Баба Марта

🔴 Велико Търново, Преображенски манастир, Боженци – пътуване със сърцето





Източник: spisanie8





Коментари

горе