Анестезиологът - чешит


Потомъкът на преселници от Кукуш, Македония, проф. Милан Миланов, получи орден Стара планина за своята отдаденост и заслуги към хората и обществото. Въпреки че името му е едно от най-популярните в българското здравеопазване, решихме да ви разкажем повече за човека, който седи зад него.

Високото отличие професорът получи за 70-годишния си юбилей миналата година по предложение на колегите си от лекарската гилдия в София. По това време двамата с неговия брат близнак били на романтична ваканция със съпругите си в Париж, и министър Петър Москов му се обадил. За него професорът през смях казва, че никога е нямало да го назначи като начинаещ лекар в Пирогов преди години, ако е знаел, че е такъв „чорбар". По ирония на съдбата и двамата известни медици са анестезиолози, професорът обаче в тази гилдия е по-старши не само по възраст, но и по опит. През ръцете му са минали не един и двама бъдещи анестезиолози, на които е помогнал да вземат хляба в ръцете си. Един от тях е бил и Петър Москов.

 

Разказът за дългия си професионален път, преплетен от кривите пътеки на политиката, започва с уточнението, че винаги говори в множествено число, заради своя брат. Равносметката показва, че целият им живот е преминал под знака на всякакви Реформи.

Завършили са 19-та гимназия в столицата. После той записал да учи медицина, тъй като според него това е занаят, за който не се изисква „Божа искра". Изборът направил въпреки че бил приет в 20 специалности, включтелно българска и турска филология. В рода си нямали лекари, но винаги са се отнасяли с респект към тях. Дори се шегува, че когато детската им лекарка влизала в дома им, оздравявали преди да ги прегледа. Пък и послушали баща си, който мъдро ги съветвал, че при „тия", демек комунистите, е най-добре човек да има занаят.

След завършването получава разпределение в Сливен, в Бърза помощ. Като председател на студентския кръжок по хирургия 9 месеца по-късно искал да получи и такава специализация, но шефът на болницата в Града на стоте воеводи категорично отказал, защото смятал, че младият Миланов ще го напусне веднага, след това. Тогава разкривали реанимационните отделения - ОАРИЛ, и го пратили точно в такова. Взел специалност там и след пет години се върнал в Пирогов. Майка му разказвала, че когато били деца и ги разхождала в квартала им „Красно село", малкият Милан посочил най-спешното лечебно заведение в държавата и казал: „Когато порасна, аз ще работя там". Днес той не си спомня това, но пък веднага след специализацията си наистина започнал работа в Пирогов и до днес е там, минавайки през всички стъпала на кариерата. Благодарение на опита си там той има огромен принос за изграждането на системата на донорство и трансплантации у нас.

Казва, че Пирогов е диагноза, която те държи цял живот. Лек за нея няма нито в чужбина, нито в други здравни заведения - това е религията на мнозина от неговото поколение. И тя ги прави щастливи, въпреки че половината от професионалния си път Миланов е преживял в онова време, което сам нарича „концлагер". Публична тайна е било, че за да станеш доцент, трябва да имаш благословията на Градския комитет на партията, а за професор на Централния комитет. Той не се срамува да признае, че на 41 години по онова време е защитил и получил титлата си доцент. Обяснението му е простичко – нищо не може да спре кадърния човек да се развива. И той тръгва по стълбата на успешната кариера – шеф на отделението, на болницата. През става зам.-министър, защото, по собствените му думи, се „полакомил". Бил е два пъти зам.-председател на Българския лекарски съюз, има над 200 научни публикации. Член е на Европейската асоциация по координация на трансплантацията, на Световната и Европейската асоциации за спешна медицина. Също така е член на Европейските асоциации по анестезиология, по ентерално и парентерално хранене и е Национален координатор по донорство. Носител е и на орден „Св.св. Кирил и Методий".

Има активна и дълга дейност и в политика. Той е един от инициаторите и активистите на СДС. Сега с горчивина признава: „ Човек от моето съсловие никога не ме е предавал. Виж, политическите ми партньори много пъти са го правили". Казва, че се захваща с политиката, защото сам е преценил, че е стигнал върха на кариерата си в медицината. През 2007-2008 година сам напуска политиката. „Това е съблазнителна територия за човек с идеи и мислене за общото. Никога не съм изневерявал на партиите и политиката, те на мен са ми изневерявали".

Въпреки това и днес си остава убеден демократ, без да е бил партиен член в нито една друга партия, освен ССД. „Не ми се говори за това, хората дори не си представят, че в политиката не се прави нищо друго, освен да се въртят едни големи пари", затваря тази глава от живота си с рязък тон.

И се връща там, където винаги е бил сред свои и никога не е напускал – медицината.

Като повечето консервативни мъже и той има огромна почит към дома, майката и бащата. Говори с искрена обич за жената, която е до него над 45 години. „Една жена може да направи от мъжа си Наполеон, но може да го превърне и в Бонапарт". Признава, че едва ли щеше да е това, което е днес без подкрепата на своята съпруга. Дъщерята избира друг път, извън лекарските среди, и става държавен служител.

Проф. Милан Миланов се самоопределя като чешит и признава, че не всички го приемат еднозначно, защото обича да казва истината право в очите на своите събеседници. Но пък това не винаги съвпада с тяхната истина и боде.

Твърди също, че е щастлив мъж, който е постигнал всичките мечти и цели, които е имал и се надява да доживее да види реализирани внуците си. Дотогава обещава, че ще продължава да се грижи за хората – за своите и чуждите, както го е правил винаги. С вярата, че истинският мъж няма непостигнати мечти.


Какво четем:

🔴 Доброволен отряд помага на нуждаещи се в София и околностите

🔴 Обетът на кучето

🔴 Шейхове ще почиват на плажовете в Приморско

Източник: clinica



Коментари



горе