България ще тръгне напред, когато бликне отново Свещеният кладенец в Плиска


Първостепенна задача пред специалистите, които работят по реставрацията на Голямата базилика, е възстановяването на свещения кладенец в първоначалния му вид, със специалния купол, който го е покривал.


Работата не спря дори по Нова година, а меката зима благоприятства работата на експертите. Амбицията им е реставрацията на аязмото да завърши до началото на май, когато всяка година в руините на базиликата се извършват масови кръщенета на бебета. Ритуалът се случва на 2 май и дните около тази дата, тъй като това е денят, на който почитаме цар Борис Първи Покръстител на българите.


Именно на 2 май през 2015 г., по време на тържествата за отбелязване на 1150 години от покръстването, бе взето и решението за възстановяване на Голямата базилика като действащ християнски храм, както и на манастирския комплекс около нея.


Свещеният кладенец е естествен център на целия архитектурно-духовен ансамбъл и затова разкопките през миналата година започват именно от него. Когато човек е влизал в храма, за да стигне до олтара, първо е минавал покрай кладенеца със свещената вода. По подобен начин е организирано и пространството в базиликата „Св. Петър“ в Рим- църква, чиито размери Голямата базилика е задминала при построяването си през 875 г.


След разрушаването на храма от османските завоеватели аязмото постепенно е затрупано с пръст и камъни, а отгоре обрасва с храсти и дървета, както и останките от целия манастирски комплекс.

Народната памет обаче остава. Когато чешкият историк Карел Шкорпил, откривателят на древна Плиска който поставя основите на модерната българска арехеологическа наука, пристига в края на 19-ти век по тези места, първото място, където местните хора го отвеждат, е това на вековния кладенец. Тук имаше аязмо със свещена вода, разказват те на Шкорпил.

През миналото лято екипът археолози започва да разкопава древния извор с отпуснатите първоначално от правителството 500 000 лв. Това се оказва много сложна задача. Със сериозна техника, с много пот и труд се копае и се изкарват тонове пръст и камъни. И когато специалистите започват да губят надежда, водата отново бликва пред смаяните им погледи. Това стана на 24 юли 2015 г., в парещата жега на мизийското поле.


Изнурени, експертите не обръщат много внимание на един човек, който е застанал с две големи празни пластмасови туби на входа на базиликата. Когато той помолва да сипе вода от току-що бликналия извор, изнервените работници са готови да го изгонят. Но един от най-активните участници в организацията на разкопките- Христо Христов от Шумен, се заслушва в историята на човека.


Той е дошъл от село чак на гръцката граница, в позанемарен автомобил, пътувал е часове в жегата, за да сипе вода за болен роднина, който е на легло и не може да става.


Археолозите помагат на анонимния българин да напълни тубите с още калната вода от бликналото аязмо, даже му предлагат да намерят още бутилки и туби.
Не, благодаря, това е достатъчно, отговаря той и поема обратно дългия път към родното си място.


Дали водата от аязмото наистина е лековита? Зависи от вярата ни и от силата на убедеността в духовното начало.


От водата в кладенеца са направени химически проби, което не показва някакво специално съдържание на полезни или вредни вещества, в концентрация, по-различна от питейната вода в село Плиска.


Но от векове се смята, че кладенецът лекува по две причини. Първо, защото е част от сакрално християнско пространство, където са отслужени хиляди литургии. Второ, в духа на ранната християнска традиция, в извора е вграден символичният ковчег на първия български светец – св. Енравота, син на хан Кубрат, прегърнал твърде рано християнството.

Той е бил престолонаследник, но е посечен заради вярата си. За него е построен малък параклис- мартриум, още през 845 г., тоест в езическия период. В центъра на църквицата е и свещеният кладенец, в който е вграден и ковчега на мъченика Боян-Енравота.


Така създателите на базиликата определят мястото й около този по-ранен храм с аязмото и го вписват в южния кораб на храма, тъй като в раннохристиянската традиция се е смятало, че във всеки свещен извор са символично вградени сенките на християнски светци.
Най-силният аргумент в полза на живителната сила на аязмото е предсказанието на баба Ванга: България ще се оправи и ще тръгне напред, когато се възстанови Голямата базилика и от свещения кладенец бликне отново животворна вода.

***

А ето имената и на дарителите от 22 и 23 февруари 2016 г.:

Кирил Димитров Сотиров

Цветан Иванов Йорданов

Иво Божанов Георгиев

Таня Марчева Вълкова

Румен Иванов Арнаудов

Яне Димитров Янев

Гергана Кръстева Георгиева

Банковата сметка за дарителската акция е:

СДРУЖЕНИЕ „ПЛИСКА”

„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД

Кл.София

IBAN: BG47 BPBI 7939 1087 7828 01

BIC код: BPBIBGSF


Какво четем:

🔴 Анкара изгони българската дипломатка Зорница Апостолова (обзор)

🔴 Завеждат на военен отчет всички български граждани от 18 до 32 години

🔴 Свещеник праща на Калфин надбавките за децата си

Източник: epicenter



Коментари



горе