Иво Папазов-Ибряма: Ще кандидатстваме за "Грами", мечтая този път да ударим наградата
Вече почти не излизам от вкъщи. Изляза ли - направо се разболявам от това, което виждам. Сега всеки се е свил в черупката си, хората се озлобиха един към друг
Иво Папазов-Ибряма е роден на 16 февруари 1952 г. в Кърджали, но от години живее в старозагорското с. Богомилово.
Потомствен музикант, наричат го патриарха на сватбарските оркестри в България. Първият му музикален инструмент е акордеон, после минава на прочутия си кларинет.
През 1978 г. създава оркестър “Тракия”, с който свири и до днес. Издал е над 10 албума, но предпочита да не ги брои. Върховно негово постижение е наградата на Би Би Си за световна музика в раздела за етномузика, присъдена му за албума “Панаир”, излязъл през 2003 г. Признава, че вече се цели в наградата “Грами”, която да спечели с българска музика.
- Иво, още ли сънувате музика, както изповядвате в едноименния документален филм за вас от 1985 г.?
- Още сънувам, постоянно бе, брат, от това не можеш да избягаш. Когато съм на пусия при лов, когато съм за риба - уж в една точка гледаш, ама главата ти върти, тя е другаде.
Този филм “Сънувам музика” го пуснаха скоро по БНТ в рубриката “Лачените обувки на българското кино”, ама аз забравих и не успях да го гледам. Сега ми го изпрати моят приятел и оператор на филма Андрей Чертов и ще си го пусна. Сигурно ще плача, като го гледам.
Помня, че 2 г. го снимаха този филм.
А е хубаво човек да
се връща в миналото,
но за малко, за да
не остане навеки там
Защото това, което съм направил в началото, не ме кефи вече, а хората сега тръгнаха да го слушат. Аз ли бързам, хората ли са изостанали.
- Историята е истинска, мисля, че е от 1964 г. Става дума за Кириша - беше страхотен музикант, свиреше на кларинет, учили сме се от него. Един такъв висок, красавец. Той наистина забравил за една обещана сватба в Хасково, на следващата неделя отишъл да свири на друга. Дошъл там и човекът, който бил забравен. Той уж понечил да почерпи Кириша с бутилка ракия, но
когато музикантът
надигнал шишето,
онзи му забил
нож в гърдите
И раненият умрял в каруцата на път за болницата. То и аз съм пропускал да ида на обещана сватба - тогава пишехме заявките в един тефтер. Пропуснеш ли да запишеш - край! Но правехме сватбата на следващия ден.
- По едно време мечтаехте да се възстанови надсвирването на сватбарските оркестри от Стамболово, което събираше хиляди зрители по поляните преди 1989-а?
- Уверих се, че нещо, като се счупи, не може да се залепи повече. А и да се залепи, пак ще се счупи. Нали опитаха да възстановят тези концерти в Раднево, не се получи, отказаха се. Трябваше Министерството на културата да обърне внимание на тази идея, но не стана.
Едно време не сватби, цели митинги ставаха. Няма да забравя - в радневското с. Свободен един чобанин закла 23 овце за сватбата на сина си. И бирата я докара с тексим, така викахме тогава на тировете. А ние свирехме по цяло денонощие - тези сватби ни направиха музиканти.
1000-2000 души сватбари и още толкова сеирджии наоколо. Този поръчва едно, онзи - друго, край нямаше. И сега свирим по сватби, но много по-рядко. Обикновено на баровски
сватби, където
с моя оркестър
“Тракия” сме като
екстра - други свирят
преди нас Но като загрея, трудно спирам.
- Че кой ще ме остави да не свиря. Първо това ще поискат гостите, а и колегите музиканти ще пожелаят да се включа.
- Но сега ви заварвам да гледате новините по телевизията. Пак атентат в Анкара.
- Работата там е сериозна. А ние с Йълдъз Ибрахимова след поредицата ни съвместни концерти заедно с Разградския симфоничен оркестър имаме два нови проекта. Заедно с нея и оркестър “Тракия” трябва да направим 4 концерта в Истанбул, първият е на 19 май.
- С това ли започват международните ви изяви тази година?
- О, не. В края на март сме на 20-дневно турне в Германия, като идеята е да отскачаме и до Швейцария и Холандия. Там ще свирим на различни фестивали - джазов, на балканската музика. Поканата е за Щутгарт, Кьолн, Цюрих, Амстердам.
Имаме и концерти за българи в клубове, аз обичам да свиря в клубове, защото там стават големите купони. Хората се отпускат, като стане полутъмно и имат едно питие пред себе си. Миналата година имахме подобен концерт в Базел - дойдоха и братя македонци, голямо надиграване падна, веселба.
То и на стадионите, и в големите зали на нашите концерти стават купони, ама не е същото. Виж, на мен ми е приятно да свиря в Европа. Вече отказвам дълги пътувания със самолет, а скоро имах покани и за Бразилия, и за Мексико.
- А концерти в България?
- Чакам обаждане от Нешка Робева, сигурно ще продължим юбилейното турне из страната на нейната формация, в което участваме и ние. Това е много силна програма, всяка вечер гледам записите на концертите и пак се възхищавам на моженето. Вероятно ще трябва да го допълним с нови изпълнения.
Бяхме насрочили за 19 март в зала “Арена Армеец” голям концерт под надслов “С музиката на Иво Папазов”, но се наложи да го отложим - този, който се беше заел с обработките на мелодиите, не успя да смогне, имаше проблеми и с ансамбъл “Филип Кутев”. Вероятно ще сме готови за есента.
В този концерт аз съм главният герой, поканил съм колеги и приятели - Теодосий Спасов, Георги Янев, Петър Ралчев, фолклорния оркестър на БНР - няма да издавам повече, но всички те са големи музиканти. Ще свирим българска народна музика.
- В интервю за “24 часа” преди 6 г. обявихте, че имате проект за албум с типично българска музика. “Като го пуснеш, да ти напълни душата. Нещо като най-доброто”, казахте тогава. Какво стана?
- Ами готови сме, част от него ще прозвучи и в зала “Арена Армеец”. Сега чакаме знак от продуцента ни Джо Бой и за седмица ще го запишем, имаме в Пловдив много добро студио. Щом се съберем с моите музиканти, много репетиции не ни трябват. Те са научени хора, с поглед се разбираме, а и дисциплина има. Ще го направим по наш бичим, т.е. по наш тертип и стандарт.
За мен ще е най-доброто, защото човек където и да отиде, някой ден се връща, ако ще да е бил и на майната си.
Е, ще го издадем
на Запад, там е
големият пазар,
а и издателите
ни са с големи
възможности
На тях им е интересна българската музика, те другото го имат. Но си мечтая този
път да ударим наградата “Грами”, ще кандидатстваме.
- Ако издаваш всяка година, както се опитват да правят някои, ставаш банален.
Мисля, че когато човек издаде един продукт, трябва да е направен така, че да
го изпълни отвсякъде - и душата, и очите, и ушите, и мозъка.
Сега вече съм готов за няколко такива продукта. Много материал има за записване от моя страна, но живеем в трудни времена и много съжалявам, че на българския пазар няма да влязат тези неща. Тук няма кой да ти подаде ръка, да ти даде едно рамо. Освен министерството, но то не го прави.
Което е право - по едно време Ахмед Доган ми даваше рамо - с негова помощ издадохме
албумите “Полетът на Сокола” и “Панаир”, но не съм искал повече от него.
В последните години дори не сме се чували, на 16 февруари имах рожден ден - не
ми се обади, както е правил преди време.
Той и културният министър Вежди Рашидов не ми се обади.
Чувам, че бил болен,
но все един SMS
можеше да ми пусне,
ако е искал.
Всъщност, има двама много богати турци от Кърджали - напоследък те ме натискат да правим фондация, а и са готови да спонсорират моя музика. Но каквато те харесват - кючеци, ориенталски ритми, с които са израснали.
Ако приема, ще направим, да речем, 30 000 тираж, но за Турция. В България пак няма да има нищо. А фондация не искам да правя, не ми се занимава с адвокати и други подобни.
Отказах се и от
идеята да пишат
книга за моя живот
Щеше да я прави поетът Борис Христов, той е и сценарист на документалния филм “Сънувам музика”, но аз вече не искам такава книга.
- Е, не искате дълги полети за турнета, не искате фондация на свое име, не искате и книга. Какво все пак искате на 64 г.?
- Човек трябва да се съобразява с възрастта си, вече го давам по-кротко.
Над 50 г. работих с много хора, сега повече искам спокойствие и сигурност, никой
да не ме закача. Липсват ми много добрите приятели, тях ги няма вече.
- Не става въпрос за това. Сега всеки се е свил в черупката си. Аз почти не излизам от вкъщи бе, човек. Изляза ли - направо се разболявам от това, което виждам.
Едно време често
си ходехме на гости,
срещахме се,
кафенце пиехме
заедно с приятели
Като че ли хората бяха по-щастливи, по-човечни. Днес се озлобиха един към друг.
Надявам се постепенно това да се промени. Предвестник за това е, че започнаха
да възстановяват големите селски събори, цели панаири вече стават.
Тази година на 25 юни ще свирим на един такъв събор - в пловдивското с. Дълго поле. Може би пак ще ни поканят и в с. Соколица.
- Дали пък вече не започвате да мислите за равносметка? След година ще закръглите 65, сигурно поне 55 г. от тях сте на сцената?
- Натам вървя - над половин век. Аз съм от музикантско семейство, проговорил
съм с музиката. Баща ми Мехмед Хапазов ми беше първият учител, чичовците, вуйчовците.
Татко свиреше на зурна, на кларинет - голяма антика беше този инструмент, само
с две клапи. Загуби се някъде през годините, имам само част от него.
И сега има хора, които помнят неговата музика и ме търсят и аз да им свиря, защото
музиката на моя род им носела късмет.
Това Хапаз, откъдето тръгва фамилията ми, всъщност е прякор - на турски хапаз
означава голяма буца от кал и камъни, каквито има по нивите с тютюн в Кърджалийско.
А татко е роден тъкмо на нивата, сред такива буци, хапази.
Когато по време на възродителния процес трябваше да сменя името си, избрах Папазов,
поне нещо да остане от татковото Хапазов.
От Ибрям Хапазов
по принуда станах
Иво Папазов
Но аз се отплеснах. Исках да кажа, че като талант от дете съм на сцената. Дори съм се напишквал там от притеснение. Но сега 55 години по-късно хич не ми се връща назад.
- А не се ли уморихте вече? Почти 55 г. концерти, турнета, напрежение.
- От работа не съм се уморил, умори ме славата. Аз съм такъв човек - докато почна
едно нещо, трябва дълго да ме подтикват, но почна ли го веднъж, нямам спиране.
Търся в лова спасение от славата. Миналата година точно преди Коледа - на 24
декември, в землището на старозагорското с. Пряпорец убих едно голямо прасе и
две малки - към 150-160 кила излезе прасето.
Сега съжалявам, защото се оказа, че съм гръмнал майка, но тогава не разбрах това, защото малките излязоха 10 минути след нея.
Същия ден цялата ловна дружинка убихме 4-5 прасета, но като цяло вече няма достатъчно дивеч. Според мен трябва да забранят стрелбата по зайци, аз самият никога не гърмя и по сърни.
Четете още:
🔴 Пловдивският виртуоз Николай Маринов🔴 Руският посланик Юрий Исаков: 5 века съжителство? Питайте потомците от Батак
🔴 Три титли за боксьоритеот турнира "Странджа"
Източник: 24 часа
Коментари
Харесайте ни във facebook!
