С Обич! За Джоко Росич


Той е вдъхновител. Той ни припомни, че “България се пука по шевовете от добри хора. Кофти е това, че ние се вглеждаме в утайката. Пишем за утайката, четем за утайката, правим филми за утайката. И ни се струва, че всичко е утайка, а то не е така“. Той е един от най-дълбоките, незабравими и великолепни гласове, които съм чувала. Той е топла прегръдка, мъдрост, широкоскроеност, която само най-големите притежават… Той е обич към България, без евтино патриотарстване… Той е е чувство за дом, пристан, огнище, уют, горяща камина, романтичната представа за Балканите, България, Отечеството… Той е от онези хора, които, колкото и клиширано да звучи, май вече не се раждат. Той ти е близък, без да го познаваш. Възхищаваш му се, без пряко да си се докосвал до него. Той е от онези Човеци, за които аз лично не мога да говоря в минало време. Джоко Росич. Джоко е моята България. Моята София. Винаги, когато минавам покрай любимия му пазар “Ситняково” и неговата кръчмичка, се усмихвам и си мисля за него. Джоко  е един от най-големите Българи. Въпреки че не е роден тук. Джоко е цялата мъдрост и топлина, събрана в един човек. Джоко е необятното сърце и топлата душа. Джоко е моята лична представа за непреходна мъжественост. Той е моето разбиране за мъжката обич – всички мъже трябва да обичат така, както Джоко обичаше неговата Лиляна. Той не е човек, той е учебник. По честност. Топлина. Вселенска обич. По живот. Днес трябваше да навърши 84. Но преди 2 години не издържа и “отлетя” при неговата Лиляна. Събраха се там, горе…

Обичам го, както се обича близък роднина. Без да го познавам. Знам, че е някъде около нас и ни изпраща цялата обич и всичката топлина, която този свят може да побере! И пие едно за наше здраве! А ние не бива да го забравяме! Аз лично винаги ще пазя място в сърцето си за него! Поклон!


Какво четем:

🔴 Англичани сменят Лондон с Елешница

🔴 НИМ отваря безплатно врати на 3-ти март

🔴 Поправка "Бияч": Затвор за бухалка и палка на пътя

Източник: shash



Коментари



горе