Бивш машинист майстори пушки и саби на царе и войводи


78-годишният Трендафил Борисов от монтанското село Дългоделци живее в две епохи. Вечер бай Трено, както го знаят в половин България, гледа с жена си новините, ядосва се за бедността и неоправията в държавата и чака да се обадят децата от София. А сутрин, грейне ли слънцето на двора, отива в работилницата под навеса и се връща два-три века назад.

С чук, нож и длето сръчният пенсионер дяла приклади, монтира цеви и произвежда пушки и пищови, с каквито са гърмели навремето хайдути и опълченци. Къщата му - на метри от центъра на северозападното селце, е съчетание между стар оръжеeн цех и музей на бойната слава. Под сайванта и из сандъци са подредени ръждясали щикове, спусъци и затворни механизми, а по стените на стаите висят пушки кремъклийки, чифте пищови и саби френгии, достатъчни за въоръжаването на цяла чета хайдути.

Бай Трено е дългогодишен член на Националното дружество за история на оръжието и известен ценител и производител на стари пушкала. С излезли от ръцете му оръжия са въоръжени част от клубовете, които правят възстановки на исторически битки из България. „Оръжието не е само средство за убиване. За мен то е красота и история!“, казва бай Трено. Белокосият мъж с лице и мустаци на филмов актьор от средата на ХХ век по професия е локомотивен машинист. Тридесет години е управлявал влакови композиции из цялата страна, но най-вече по линията София - Видин. „Превозил съм по мои изчисления около 7 милиона пътници - цяла една България. На практика съм возил поне по веднъж всеки българин!“, усмихва се бай Трено.

От дете обаче бил влюбен в оръжието. „Вкъщи винаги имаше пушки. Баща ми беше кантонер, а до 9 септември 1944 г. кантонерите носеха служебно оръжие - пушки „Манлихер“. Татко беше и ловец и чифтето му стоеше в стаята. Блясъкът на цевите и извивките на приклада направо ме омагьосваха!“, спомня си ветеранът. Докато пътувал по релсите из страната обаче, Трендафил Борисов нямал време за любовта си към пушкалата. Поддържал интереса си само със събиране на книги и албуми за оръжието. Но когато се пенсионирал и се прибрал в родното си село Дългоделци, донесъл събраната оръжейна библиотека, заровил се в нея и започнал сам да майстори пушките и пищовите, които харесвал най-много и дори сънувал нощем. „Не се интересувам от новите марки оръжия, произведени серийно, без собствени особености и без душа. Занимавам се само със стари ръчно изработени оръжия от ХVІІІ и ХІХ век. Там всяка част трябва да мине през ръцете и очите на майстора.

Всеки екземпляр е неповторим - отразява както изискванията на клиента, така и вижданията на майстора!“, обяснява бай Трено. Негова най-голяма слабост са пушките и пищовите кремъклии. Те се пълнят с шомпол отпред, зад цевта им в специална човка, наподобяваща птича глава се монтира кремък, който при удар в метална пластина произвежда искра и запалва подсипания барут. Следва изстрел и облак дим, който обвива стрелеца и близката околност като гъста мъгла. „Не е изстрел, а цяло приключение!“, обяснява бай Трено.

След 1830 г. кремъклийките претърпели известна модернизация, вече не се подсипвал барут, а капсул възпламенявал патрона, механизмът обаче останал почти същият. С кремъклийки са гърмели хайдушките чети в Балкана, а с капсулни пушки „Крънки“ са били въоръжени руските войници по време на Освободителна война през 1878 г. Българите са ползвали „Крънки“ чак до Балканската война - тогава доброволни отряди, за които не стигнало по-модерно оръжие, грабнали пушките на дядовците си, разказва майсторът. Той е бил десетки пъти във Военноисторическия музей, разлиствал е събраните албуми и справочници от цяла Европа и е направил над 100 пушки и пистолети от ХVІІІ и ХІХ век. „Всичко работя на коляно. Търся орех за прикладите, за да са здрави и красиви, режа телешка кост за облицовка на дръжки и за украсите. По-големите мераклии от клиентите ми носят и седеф, и бронз!“, реди ветеранът. Пушките и пищовите на бай Трено са като бижута - дървените им части са осеяни с розетки и фини като паяжини инкрустации от мед и месинг. По металните детайли пък са изрязани тънки инкрустации, очертаващи цветя или животни.

В част от старите пушкала са вградени и оригинални детайли, намерени по мазета и тавани и възстановени от стария майстор с вещина. Един пищов се изработва за около месец-два, а пушка може да се прави и година. Цените им вървят от 500 лева за пистолет до над 1500 лева за пушка, обяснява майсторът. Оръжията на бившия машинист красят сбирките на колекционери у нас и в чужбина. Два от кремъчните му пистолети са стигнали чак до САЩ, споделя той. Сред експонатите му има чифт красиви пищови, които през ХVІІІ и ХІХ век са ползвани за дуели. Те се правят еднакви на дължина и тежина, за да няма нито един от противниците предимство, разказва оръжейникът.

Една от най-ценните изработки на майстора е окачена на видно място край камината му. Кремъчна пушка с дължина 1,53 м е било основното оръжие на армията на Наполеон. С тези пушки французите разгромили австрийците и руснаците при Аустрелиц през 1805 г., а после стигнали и до Москва, но се върнали безславно, реди като урок по история старият машинист. За да опознае добре френското оръжие, бай Трендафил през 2005 г. ходил до Бърно, за да види грандиозната възстановка на битката между съюзниците и Наполеоновата войска. Купил си и миниатюрна пушка сувенир, по която изработил копие на легендарното оръжие. „Планирам да направя и руските пушки, стреляли срещу Наполеоновата армия!“, споделя майсторът. В оръжейната му колекция има и цяла дузина саби - казашки, кавалерийски, бойни и парадни. „За всеки цар при качването му на трона се изработвала специална сабя с неговите знаци, по която след това се правели и саби за войската!“, обяснява бившият машинист. И показва сабята на цар Фердинанд с надпис „С нами Бог!“, корона и буква „Ф“. Той е изработил копия и на сабята на цар Борис III - с лъвска глава и буква „Б“, както и сабята на малолетния цар Симеон II, станал после български премиер. Въпреки достолепната си възраст бай Трено не подвива крак - майстори пушки и пищови и почти всеки месец пътува из цяла България по сбирки на любителите на оръжия. От време на време излиза и на лов с дружинката на Дългоделци, но рядко стреля. Радва го досегът до оръжието и раздумката с приятели. После се връща под навеса и подхваща поредното пушкало.

„Историята на всеки народ е свързана с две важни неща - с оръдията на труда и оръжията. С плугове и сърпове хората са осигурявали прехраната си, с ножове и пушки са защитавали семействата, домовете и държавата си. Трябва да познаваме и уважаваме оръжието, с което дедите ни са воювали за свободата. Така повече ще ценим историята и повече ще обичаме родината си!“, казва белокосият майстор.


Какво четем:

🔴 Правителството дава щедра сума за Световното по волейбол през 2018 година

🔴 България измества Тунис за почивка на море

🔴 Преди 15 години Емил Костов става първият българин световен шампион по карате киокушин

Източник: Труд



Коментари



горе