Никола Вапцаров е заловен заради участие в нелегалната комунистическа партия
Никола Йонков Вапцаров е български поет, чието творчество
е предимно със социална тематика. Превеждан е на редица езици. Единствената цялостна
стихосбирка на Вапцаров („Моторни песни“) излиза през 1940 г. Сътрудничил на нелегалната
тогава Българска комунистическа партия и активен антифашист. През 1942 г. той
е осъден на смърт за терористична дейност по силата на Закона за защита на държавата,
заради минноподривни дела срещу немските войски в качеството си на ръководител
на Централната военна комисия при ЦК на БКП. Посмъртно е амнистиран. В съответствие
с политиката и директивите на Коминтерна и БКП е повлиян от идеите на македонизма.
Никола Вапцаров е роден на 7 декември (24 ноември стар стил)
1909 г. в град Банско, тогава все още в Османската империя. Негов баща е войводата
на ВМРО Йонко Вапцаров, а майка Елена Везева, протестантска учителка в струмишките
села. От друга страна като юноша той попада под силното влияние на д-р Борис Майлер,
който живее от 1919 г. в къщата на Йонко Вапцаров като белогвардейски емигрант,
оказал се (според по-късни улики) болшевишки агент на НКВД. Майлер дори успява
да се сближи с Ванчо Михайлов, но бяга обратно в СССР след провала на Септемврийското
въстание през 1923 г. Предполага се, че е внедрен да реализира проекта за създаване
на ляво крило на ВМРО, т.н. ВМРО (обединена). Неговият образ и влияние върху възпитанието
на юношата Никола в духа на комунистическата вяра ентусиазирано се изтъква във
всички мемоари на Вапцаровата фамилия, издадени след 9 септември 1944 г. От друга
страна къщата в Банско е посещавана от царствени особи като цар Фердинанд, Вилхелм
II, Цар Борис III и видни интелектуалци като поетите Пейо Яворов и Елисавета
Багряна, художниците Константин Щъркелов, Иван Пенков и др. От своя страна фамилията
Вапцарови през 20-те и 30-те години на миналия век има достъп в двореца, запазени
са групови снимки на юношата с цар Борис ІІІ и обкръжението му. Учи в гимназията
в Разлог (1924-1926), след това в Морското машинно училище във Варна (1926-1932),
по-късно наречено на негово име. Той е на практика първо на кораба „Дръзки“, а
през април и май 1932 г. с кораба „Бургас“ посещава Цариград, Фамагуста, Александрия,
Бейрут, Порт Саид и Хайфа.
Вапцаров постъпва на работа във фабриката на „Българска горска индустрия“ АД
в село Кочериново — като огняр и после механик. Избран е за председател на професионалното
дружество, защитаващо правата на работниците. Едновременно с това организира,
пише и играе роли в любителски театър. Уволнен е от фабриката през 1936 г. след
авария. Премества се в София, където дълго време остава без работа; тогава умира
баща му Йонко. В периода 1936-1938 работи като техник във фабриката на братя Бугарчеви
за кратко, след това като огняр в Български държавни железници и в Софийския общински
екарисаж. Успоредно издава стихотворения в различни вестници, спечелва литературния
конкурс на сп. „Летец“ със стихотворението „Романтика“.
Вапцаров става член и е един от главните активисти в Македонския литературен
кръжок в София. През 1939 подготвя единствената си стихосбирка „Моторни песни“,
излязла от печат 1940 г. Публикува и други стихотворения; както и разкази и драма,
които обаче не придобиват популярността на поезията му. Същата година събира из
Пиринска Македония подписи, в подкрепа на т. нар. Соболева акция. Заловен за това,
той е съден и интерниран в Годеч. След завръщането му от Годеч (септември 1941
г.) се занимава с минноподривни дела срещу немските войски, вече в качеството
си на сътрудник на “минноподривната комисия” към ЦК на БРП (к) с ръководител Цвятко
Радойнов. Организира снабдяването на нелегалните с оръжие, документи и квартири,
за което е арестуван на 4 март 1942 г. в рамките на процеса срещу ЦК на БРП. На
23 юли е осъден на смърт и още същата вечер — разстрелян, заедно с Антон Иванов,
Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов на Гарнизонното стрелбище
в София. Молбата на Вапцаров за помилване е представена на Борис III, но тя е
отклонена.
На конгресите на Световния съвет на мира в Париж и Прага през
1949 г. са учредени международни награди за мир, които да се раздават на изтъкнати
радетели и борци за мир срещу войната. Вапцаров е удостоен посмъртно с тази престижна
международна награда измежду десетки предложения от десетки страни. На 3 декември
1953 г. по време на Втория конгрес на мира почетният знак на наградата и грамотата
са предадени на майката на поета Елена Вапцарова.
Източник: Уикипедия
Какво четем:
🔴 Масово хоро извиха горнооряховчани на Националния празник🔴 Красивите кътчета на България: Деветашката пещера и Крушунските...
🔴 Християнката Захране иска да я връщат в Иран
Източник: Актуално
Коментари
Последвайте ни във facebook!
