Санстефанският договор в британския печат от 1878 година



newspaper

В Англия живея в два свята. Единият е с познатите ми улици в Лондон, английския език, хората от всички страни около мен. Другият нося в себе си, дори не е нужно да затворя очи, за да видя майка си и баща си в България, любимата си улица “Граф Игнатиев” в София, паметника на Шипка или замръзналите войници на едноименния проход, познати ми от картината на Верешчагин “На Шипка всичко е спокойно”.

Русские позиции на Шипкинском перевале.jpg

Лондон често ме връща към България. Англичаните пътуват от векове по целия свят и следят какво се случва в България. Това е отразено в самия Лондон. Знаете ли, например, че в Лондон има две улици Плевна. (Plevna Road в Северен Лондон и Plevna Street в Южен, до Canary Warf – един от центровете на световния бизнес). Плевна е руското име на Плевен, а улиците са кръстени така по време на Руско-турската война, благодарение на новините за обсадата на града. В цяла Великобритания има 16 улици Плевна.

Удивително лесно е днес човек да открие информация за миналото. С няколко натискания на клавишите на компютъра, мога да науча защо улицата ми е кръстена по определен начин. За това информация има на сайта на общината ми, а ако няма – мога да поискам да ми бъде изпратена по имейл от общински служител.

Онзи ден имах час и половина свободно време между две срещи. Понеже бях в района на Британската библиотека, реших да вляза в нея и да прочета какво са писали през 1878 г. британските вестници за Санстефанския мирен договор.

Отне ми точно 3 минути след като седнах пред компютъра в отдела “Периодика”, за да започна да чета вестниците от онова време. Между другото, дори от България човек може да прочете британската преса от онова време, защото тя е дигитализирана и достъпна чрез интернет.

Имаше много репортажи за договора в Сан Стефано в британските вестници, публикувани на 4 март и в следващите дни. Имаше дописки и в индийски и американски вестници.

Репортажите в британските вестници идваха от самия Сан Стефано, от Петербург, от Виена, от Белград, Атина и Константинопол (британците през 19 век използват старото име на Истанбул).

През 70-те години на 19 век голямата част от англичаните са можели да четат. Четенето на вестници се било превърнало в страст не само за висшите класи, но и за средните и по-долните класи. За това говори големият брой издавани вестници. Във вестниците хората можели да прочетат не само новините за света, но и пътеписи на пътешественици, както и произведения на известни писатели от Викторианската епоха. Романът на Дикенс “Оливър Туйст”, например, излиза първо като притурка на списание.

По време на Руско-турската война идването на новините от фронта до Лондон е било възможно, благодарение на телеграфа. През 1851 г. Пол Юлиус Ройтърс създава Reuter’s Agency, а по-късно – Telegram Company, която доставя новини, чрез телеграф от цял свят, за да могат да търгуват работещите на Лондонската стокова борса.

Ето няколко новини от 3 март 1878 г, които открих в британските вестници:

Ройтърс предава от Константинопол на 3 март, 11.15 вечерта – “Мирният договор между Русия и Турция е подписан. Великият княз Николай проведе преглед на руските военни части в Сан Стефано днес и обяви на войниците новината.”

Ignatiev signing treaty.JPG
Подписване на Санстефанския договор

Ройтърс предава от Петербург на 4 март: “Великият княз Николай е изпратил телеграма до Императора, датирана от Сан Стефано, неделя, 3 часа след обед:

“Имам честта да ви поздравя Ваше Величество за сключването на мирния договор. Господ ни дари с щастието да завършим свещеното дело, започнато от Ваше Величество и с края на мюсюлманското робството на християните.” Кореспондентът разказва как улиците на Петербург били изпълнени с ентусиазирани тълпи, които отивали към Императорския дворец, за да поздравят с възгласи императора. Последният се появил на балкона. При вида му тълпата запяла националния химн и всички свалили шапките си.

Вестник Daily News, създаден през 1846 г. от самия Чарлз Дикенс, който е и негов първи редактор, има обширен репортаж от Сан Стефано на 26 февруари. Генерал Игнатиев, Сафвет Паша и други участници са описани много живо.

Сафвет Паша и генерал Игнатиев имат много цивилизовани отношения. Пашата подава оплакване срещу безчинства на юг от София на черкезите (кавказците) от руската армия. Генерал Игнатиев обещава да бъдат наказани виновните.

Кореспондентът пише “Всеки беше в отлично настроение, радостен че е сменил калните улици на Адрианопол с красивото село Сан Стефано, на брега на Мраморно море.”

Княз Николай, главнокомандващ на руските войски, очаква турската войска да получи заповед за отстъпление от Сан Стефано. Изпратено е съобщение по телеграфа, но отговор няма. Затова Князът изпраща Тахир Бей, турският офицер, който отговаря за разделителната линия, да отиде до началника си Мухтар Паша и да му каже, че ако не отстъпи, сраженията ще продължат. Тахир Бей взима локомотив, за да стигне по-бързо.

Турците се бавят и княз Николай, който е “възбуден и ядосан” пита граф Игнатиев какво мисли. А последният “в характерния му безразличен стил” казва: “Според мен, Монсеньор, ние ще трябва да се бием с Англия.” Тази реплика е във връзка с пристигането на британския флот в района на Истанбул, който се е намирал на 50 км от руските части. В отговор на граф Игнатиев, княз Николай плюе “както всеки руски селянин прави, когато нещо не му харесва.” “Това е най-големият израз на недоволство и яд”, пише репортерът.

В крайна сметка турците отстъпват и руската армия влиза в Сан Стефано. Кореспондентът описва мястото така: “Сан Стефано е много чист и светъл, след всичко което преживяхме в България. Времето е прекрасно, кеят и морският бряг придават на атмосферата живот. Офицерите са с величествени униформи, жените и населението се разхождат напред-назад по улиците, слушайки музика, която звучи през целия ден. Много е приятно да се гледа блясъкът на слънчевите лъчи над Мраморно море, планината Олимп в мъгливата далечина. Многобройни лодки и птици оживяват пейзажа, както и шарените групи на казаците, които къпят конете си. Граф Игнатиев се е настанил в красива вила, чиито стени се мият от вълните, а от прозорците му се виждат в далечината минаретата на Света София.”

Не намерих информация за българи в описанията на Санстефанския предварителен мирен договор. Това не е случайно. Българите не са участвали в подписването. Британската преса описва събитието като въпрос от значение за Великите сили и как ще изглеждат отношенията им след края на Руско-турската война. Няма никакво съмнение, че всички Велики сили гледат на Санстефанския мирен договор  като на предварителен договор. В българските училища сме учили какво става в крайна сметка.

Днес ще отбележа националния празник като подготвя следващата срещата на нашата група за Разходки из Лондон. Планираме да се съберем и да правим мартеници този месец, а след това да ги раздадем на жителите и минувачите на някоя от улиците Плевна или пък на улица Варна. (В лондонския квартал Фулъм има улица Варна.) По-късно ще се срещна с братовчедките си от Америка, които в момента са в Лондон. Те са родени в Америка и знаят малко български. Тъй като е 3 март, планирам да им разкажа за Руско-турската война. Ако им доскучее, ще им предложа да посетим някой стар лондонски пъб – например, Ye Old Chesire Cheese близо до катедралата Свети Павел. Този пъб е от 17 век. Негови клиенти са били известни писатели. Докато братовчедките ми пият бира, ще си представя, че до мен седи Артър Конън Дойл, авторът на книгите за Шерлок Холмс. Дойл е бил един от посетителите на пъба и е чел вестниците през 1878 г. Бих обсъдил с него новината за края на Руско-турската война и репортажите от Сан Стефано.

В къщата на семейството на Симеоноглу е подписан Санстефанският мирен договор

Къщата, в която е подписан Санстефанският предварителен договор



Какво четем:

🔴 Това е България за нас, българите

🔴 Гълъби решават съдбата на Свищов

🔴 Дойдохме, за да видим Светинята...

Източник: bulgariansinlondon



Коментари



горе