Диригентът Йордан Камджалов: Ще успеем като нация само с човеколюбие и професионализъм


България няма нужда от изфабрикуване на постижения, защото те са в наличност

Индивидуалното вдъхновява, но ако не служи на колективното, е обречено

- Г-н Камджалов, вие сте относително рядко в България, как изглежда тя отвън?

- На първо четене, България изглежда абсолютно ограбена, на втори поглед - и хората изглеждат абсолютно ограбени. На трети поглед човек започва да вижда, че в тази държава има покъртителни природни красоти. На четвърти поглед виждаш какво голямо човешко богатство има този народ, колко много интересни, богати, оригинални, високообразовани личности има. И на пети започваш да виждаш феномените, хора, каквито никъде другаде на планетата не си виждал. Човек неволно иска да им се поклони, защото те завладяват и те карат да работиш за народа си.

- Вие сте човек, който е много зает, кога намирате време за толкова дълбок размисъл върху това какво се случва тук?

- Моята работа е да мисля - всеки ден от ставане до лягане, и то не само за България. Проблемите, успехите в България не са локални, те са свързани. Мисля, че е трудно човек да пътува между световете и да не бъде конфронтиран.

Страната ни може да бъде разбрана само в контекста на Европа и света като цяло. Всяко явление, гледано вън от контекста, е обречено да бъде видяно ограничено.

- Какъв образ на България представяте пред вашите приятели и колеги в чужбина? Има ли предразсъдъци и погрешни представи, които се налага да обръщате?

- Погрешните представи са безброй. Те са най-вече в Европа. В останалата част от света не може да се каже, че има грешни представи, поради простата причина, че изобщо нямат такива. Единствената държава по света с адекватно отношение към България е Япония, колкото и да е парадоксално. Това е държавата, в която страната ни има добър имидж и когато кажеш, че си българин, това е свързано с положителна асоциация.

Нека не се заблуждаваме, в Европа нещата не са така. Не казвам, че отношението е изцяло негативно, но има много потенциали, които не са разработени. Европа не знае нищо за историята, нашето близко минало, настоящето ни. Това е отношение, което не може да се обърне от един човек, нито от няколко, а е въпрос на цялостна национална стратегия.

- Повечето хора разглеждат постиженията на България основно в исторически план. С какво се гордеете като българин?

- Често казвам, че се нуждаем от съвременен Паисий Хилендарски, който да пише не само за славното българско минало, а и за славното българско настояще, защото има такова. Тези постижения са безброй - в почти всички области на живота, науката, изкуството, спорта. Да вземем например националния ни отбор по художествена гимнастика, математика, физика, българските музикални виртуози и т.н. Имаме нашите концертмайстори, велики гласове по най-големите сцени по света като Красимира Стоянова, Веселина Кацарова и други. Тук не става дума за патриотизъм, а за реални факти. Те трябва да бъдат споменавани и чрез тяхната светлина и успехи да се повдигне временно омаломощеният български дух.

- Говорите за България като за голям скрит потенциал, който трябва да се разкрие пред света. Какво липса за пълното му разгръщане?

- В България няма нужда от схеми и изфабрикуване на постижения, защото те са в наличност, независимо дали са вътре или вън от медийния поглед. Имаме лидерски позиции и отличия в международни научни институти, университети. Има българи професори в НАСА, в Харвард и Кеймбридж, в Берлинската и Виенската академия по изкуствата. Това са постижения и присъствия, които не трябва да бъдат подценявани.

Но пропастта между много лошото име и суперпостиженията става все по-голяма. Тя може и трябва да бъде запълвана чрез адекватна информация. Хората са толкова отчаяни и обезверени, защото за другата страна на медала - проблемите, се говори лесно, има много материал. Но липсва система за представяне на това, което може да изиграе решаваща роля за повдигането на самочувствието на този народ. Водени от това убеждение, през 2015 г. с водещи български учени и интелектуалци, представители на различни институции по света, създадохме сдружението “Възраждане на българския дух”.

- Има ли проблем, свързан със схващанията на различните поколения за България?

- Мисля, че да, но има и сериозно раздвижване в много направления. Има голяма любов към България, която може би не се усеща тук, защото идва от хората навън. Много от хората тук не си дават сметка, че голяма част от тези учени, музиканти, творци и спортисти, които са навън, всеки ден мислят за България и се връщат не само заради близките, а заради страната сама по себе си. Това не са българи, които са напуснали и са предали родината си. Те могат да бъдат възприемани както като нейни посланици, така в същото време и като страдалци. Много от тях биха се радвали да прекарват повече време тук, но има неща, които трябва да се променят ударно.

- Какъв е вашият отговор на въпросите „Защо в България?“ и „Защо не?“

- Аз съм роден тук преди 35 години и нещата са били предрешени. Има неща, които могат да ти се случат само в България, както и такива, които никога не могат да се случат тук, поне не в следващите няколко века. Това е в реда на нещата и за САЩ, и за Скандинавия, например.

Ние се развиваме при извънредно трудни условия във външен план и това никой не го оспорва. Но това е парадоксът - как може тук да има толкова много будни хора. Това е огромен комплимент за нацията, затова точно тези хора трябва да бъдат виждани, няма нужда да бъдат търсени с лупа. Това е шансът на България, това е един от най-големите й магнити според мен.

Сега стартира нов концептуален културен проект - Genesis Orchestra, който е идейно продължение на международния ансамбъл Innorelatio, който създадох в Берлин преди точно 10 години. Неговият смисъл се възражда сега на българска територия. Това нямаше да е възможно без изключителното сърце и професионализма на концертмайстора Чавдар Вълков, който ме окуражи в това начинание. Идеята е да се събере в едно органично цяло преимуществата на източноевропейското и западноевропейското изпълнителско изкуство и традиция.

- Къде е вашият дом? Бихте ли живели със семейството си в България?

- Никога не съм търсил дом, това не ми е тема. Питали са ме много хора, както и в семейството, и съм казвал, че моят дом е там, където мога да бъда полезен. Да живееш на едно място не означава, че милееш за него. Както и обратното. Примери такива има безброй.

- Определяте ли се като патриот?

- Тази дума не е в моя речник, аз съм човеколюбец.

- Как възпитавате децата си като българи?

- Възпитавам ги като човеколюбци.

- Какво имате предвид?

- Ако на тротоара има гладен българин и гладен немец, и на двамата давам еднакво хляб.

- Във вашия дом на какъв език общувате? Децата ви говорят ли български?

- Аз говоря само на български. Те са още малки, още ходят в детската градина. Кубрат е вече втори клас. Знаят много български песни, природата им е близка, както и за нас. Те се интересуват от всичко, във всяко дете е заложено космополитно мислене. Расизъм, дискриминация са съвършено непонятни неща за тях. Това са културни наслагвания, свързани с възпитание, които идват впоследствие и са опасни.

- Какво е мястото на националността в идентичността на космополитния гражданин?

- Националността като йерархизиране и като етикет на човека няма никакво значение, и не би трябвало да има. Все повече усещам като особен тип привилегия да съм от България, защото тя е неслучайна точка на планетата. Това, което тук се е разигравало през последните хилядолетия, е толкова парадоксално, фрапиращо, разчупващо клишета.

Проектът „Музикална лаборатория за човека“, създаден през 2014 г., е базиран на търсенето на иманентното от хилядолетия качество на българина да активира и отключва чрез силата на изкуството архетипни митични и природни пространствени пластове. Да, смятам, че е привилегия да си българин, но истинските неща си имат и цена. Тя е висока и ние всички я плащамe.

- Каква е вашата оптимистична и песимистична визия за България?

- Суперуспех след 50 години или след 500 г., но успехът е гарантиран.

- Какво е необходимо за успех след 50 години?

- В човешки план - човеколюбие, в технически - хиперпрофесионализъм. Две неща, нищо друго не трябва.

- Виждате ли движеща сила, която е способна да направи това? Има ли лидери за тази критична маса?

- Всички суперпостижения са били и ще бъдат колективни. Подвизите нито на Левски, нито на Ботев са били индивидуални. Нито пък постиженията на Бетовен, Коперник, Айнщайн или Менделеев. Всички тези неща са плод на колективно усилие. Критичната маса, за която питате, е вече достигната, но не е координирана и кохерирана.

Времето на личностите и явленията, извадени от контекста на цялото, отмина. Индивидуалното трябва да вдъхновява и ще го има. Но индивидуално, което не служи на цялото, е обречено.

- Скоро ще дирижирате ли в България?

- Да. На 6 април в зала „България“ ще бъде първият концерт на международния оркестър “Генезис”, който заедно с новия формат на “Музикална лаборатория за човека” ще изпълни Деветата симфония на Бетовен.

Освен това използвам възможността да напомня, че до 17 април продължава кандидатстването и за шестото издание на конкурса на фондация “Йордан Камджалов”. На 6 юни в рамките на фестивала „Софийски музикални седмици“ ще дирижирам концерт с лауреати на фондацията. Следва и концерт с Пловдивската филхармония на 9 юни по покана на международния фестивал „Дни на Балабановата къща“.

- Кое е любимото ви българско произведение за дирижиране?

- Аз съм на колене пред Димитър Ненов, една космополитна личност. Никога не съм търсил само музиканти или само учени, точно това, което ме е пленявало в Леонардо да Винчи, във Вагнер, ме пленява и в Ненов. Той е бил първокласен пианист, педагог, композитор, архитект, художник - емблема на българското, на космополитното. Такива явления е имало от време на време в различни народи. Той е нямал културното влияние и експанзия, каквато има един Микеланджело например, все пак е от Разград. Но Димитър Ненов е символ на истинската личност.

- Кое е най-българското и най-универсалното във вашия характер?

- Ако бяхте питали да назова най-българското и най-универсалното нещо, щях да назова Владимир Димитров-Майстора. Качествата са по-скоро универсални, те не могат да бъдат свързани с националност. Мисля си за Шекспир, например. Смятаме завистта и ревността за български качества, но преди колко века в „Отело“ Шекспир се занимава и изследва тази страна на човешкия характер. Ние казваме колко българска черта е, но един британец чрез героя си - ръководител на венецианската флота, обяснява качество, което смятаме, че е наше и присъщо.

В България има екстремни условия, които стимулират дадени качества като хиперпроява на воля например. Истинското изкуство, откривателство, евристика изискват тези екстремуми.

България генерира пространство за суперкреативност и иновации, което нямаше да е така, ако нашите условия бяха предсказуеми. Тези крайности тласкат хората да чупят клишетата и статуквото. Мисля, че това е, което можем да извлечем от тези парадоксални условия тук. И аз също съм ги извлякъл, дори без да си давам сметка, просто поради факта, че съм роден тук.

Има едно виждане, че едно от най-дълбоките качества на българина е да бъде благ. Смятам, че съм още далеч от търпението и благостта. Ако става дума за воля, риск и стремеж - да, имам ги, но не знам дали това е българско, или е в самия човек.

Нашият гост

Йордан Камджалов е роден през 1980 г. в Търговище. Учи дирижиране в НМА „Проф. Панчо Владигеров” в София и в Музикалната академия „Ханс Айслер” в Берлин, където и понастоящем живее. На 30-годишна възраст става първият чужденец, спечелил конкурса за генерален музикален директор и главен диригент на оперния театър, филхармоничния оркестър и фестивала Heidelberg Schloss Festival в Хайделберг. Преди 6 години заедно със свои съмишленици създава фондация „Йордан Камджалов“, която има за цел да подпомага млади български творци. На 6 април в зала „България“ ще бъде премиерата на водения от него нов концептуален културен проект Genesis Оrchestra, в който се събират избрани български музиканти от страната и от над 10 точки по света. През 2014 г. Международният астрономически институт и НАСА обявиха решението астероидът 52292 да носи името „Камджалов”.


Какво четем:

🔴 Жената с белия ореол - Лидия Ковачева

🔴 Самоук художник твори уникални картини

🔴 АХИЛ И БЪЛГАРИТЕ

Източник: Труд



Коментари



горе