"Оркестър без име" отваря вратите на киното за Катето Евро


Българското кино има своите майсторски филми и „Оркестър без име“ със сигурност е един от тях. Историята зад него е толкова силна, колкото и тази от екрана. Станислав Стратиев пише сценария за 15 дни. Режисьорът Людмил Кирков измисля култовата реплика „за любов, раздяла и още нещо“, и снимките започват. Почти всички актьори влизат във филма без кастинг, което не е чудно за Людмил Кирков - участниците в лентите му винаги са любими негови актьори. За ролята на Рени, обаче, има кастинг, при това дълъг и изморителен.

„Не бях учила за актриса преди да участвам във филма, нито съм очаквала да получа такава роля. Тогава ми беше странно. Момчетата от „Оркестър без име“ гледаха много добре на мен. Харесваха ме, много ми помагаха, разсмиваха ме. Людмил Кирков много ми помагаше“, си спомня Катерина Евро.

Георги Мамалев пък е убеден, че е по-добре задето тя не е учила във ВИТИЗ. „Ти ако беше учила във ВИТИЗ, само щяха да те объркат. Беше толкова откровена, чиста. Това беше силата ти. Кирето много обичаше тази чистота, тази простота. Във ВИТИЗ се казваше: „Мисли сложно, играй просто“. Кирето искаше да играем много откровено, много чисто“, разказва за началото Жоро Мамалев.

На кастинга за ролята на Рени минават певици, балерини, танцьорки. Правят се проби, както тогава са се наричали снимките, но режисьорът не харесва момиче. Освен качества на актриса, бъдещата Рени трябва да изглежда добре и по бански, защото снимачна площадка ще има и на плажа. Заради това много момичета отпадат и търсенето продължава.

В същото време Катето Евро е манекенка и "царица" на всички софийски купони. Една вечер тя, вторият режисьор на филма Стойчо Шишков и приятели са се събрали в Народния театър и се стига до шегата, че „манекенките не са много умни и не стават за нищо“. Стойчо Шишков провокира Катето Евро да се яви на проби за филма и тя се съгласява само, защото става въпрос за главна роля. Манекенката се заинатява, че ще покаже, че не е глупава. И наистина печели ролята. После идва друга спънка. Въпреки че е избрана измежду десетки момичета, тя се отказва от ролята във филма. Причината е, че по това време е влюбена в бъдещия си съпруг, гаджета са и не иска да се разделя с него за три месеца, докато траят снимките от страх, че отношенията им може да се разпаднат. А снимките са на морето – в Созопол. Тогава режисьорите се срещат с гаджето на Катето и в крайна сметка тя тръгва със снимачния екип.

 

 

Що се отнася до Жоро Мамалев, то „Оркестър без име“ не е първият му филм. Той се снима от 19-годишен. Но сам не предполага, че ще участва в такава продукция – легенда за няколко поколения. „Не съм очаквал, че ще се снимам във филм, който е символ за България, каквато е Лили Иванова. Тя е вечна. И този филм ще е вечен. Това е късмет. Може да снимаш много филми, но още по-добре е да снимаш във филм, който е знаков, емблема на поколения. Много хора не знаят филмите, в които съм участвал, но ми стига да знаят „Оркестър без име“. Той и до днес се гледа, обсъжда се и се правят предавания за него. Радвам се, че и младите хора са го гледали“, радостен е актьорът.

Много зрители са любопитни дали актьорите наистина свирят, а Рени – пее във филма. Истината е, че те сериозно се готвят за ролите си, за да са максимално автентични на снимачната площадка. Велко Кънев например можел много добре да свири на акордеон. Жоро Мамалев пък учил 3-4 месеца партитурите си, за да свири на барабани както трябва. Борис Карадимчев следял подготовката на актьорите за изиграването на сцените, в които те свирят. Той направил и записите на песните на Рени. Умишлено избраната певица ги изпълнявала леко провлачено и глезено. И Катето Евро научила италианските текстове. Актрисата си спомня как на един неин рожден ден след години й се обадила певицата, изпълнила нейните песни във филма. Така и не се запознали на живо.

По време на снимките актьорите имали и трудни моменти. За да изиграе по-реално ролята си на пиян мъж,  Филип Трифонов наистина се напива, но пада и си разбива лицето, заради което влиза в болница, и снимките спират за десетина дни. Но в това време другите ходят на плаж и купонът не спира.

„Целият филм беше купон - и на снимачния терен и извън него. След работен ден всички се качвахме по колите и ходехме по дискотеки, правехме нощни къпания, даже имаше полицейска гонка. На мен и на Жорето ни беше последното „ергенско“ лято“, спомня си с умиление Катето Евро.

 

 

Премиерата е е много емоционална за всички. Случва се през февруари 1982 година.

След снимките режисьорът кани Катето Евро за участие в „Равновесие“. „Да те покани Людмил Кирков за втори филм беше нещо голямо“, казва актрисата.

Години по-късно Станислав Стратиев написва продължението на „Оркестър без име“, но по това време Людмил Кирков вече се е отказал от киното. „Имаше предложение друг режисьор да направи филма, но аз чувствах, че трябва да съм вярна на Людмил Кирков. Усетих като предателство да работя с друг режисьор. Казах на Филип Трифонов, че не искам да участвам в продължението. Отидохме у Кирето и му съобщихме, че няма да се снимаме в такъв филм. Той каза да направим каквото ни идва отвътре“, си спомня Катето Евро.

„Този сценарий беше по-слаб от предишния. Почти половината филм трябваше да се направи в Германия. Да се снима толкова дълго в чужбина беше фантазия, неосъществимо“, допълва Жоро Мамалев.

В крайна сметка никой не се съгласява да вземе участие в продължението на „Оркестъра“. Вероятно още една причина „Оркестър без име“ да остане легенда.


Четете още:

🔴 Свободата е българско желание

🔴 "Граница - 2016" – армия и полиция тръгват. Мигранти, треперете!

🔴 За 10 лева дълг продават апартамента ви на безценица!





Източник: afish





Коментари

горе