Ще се завърнат ли 300-килограмовите риби в Черно море?


Митичният сафрид оркинос, рибата меч и рибата тон за последно са забелязани през 50-те години на XX в., разказва рубриката "За риба с Цанко"

Има една опасна надежда - огромните риби, които някога са обитавали Черно море, да се завърнат по нашите брегове.

И тя е в глобалното затопляне, което може да накара пасажите от Средиземно море да тръгнат на север. Другата надежда, че морето ни ще се изчисти от боклуците на Европа, няма как да доведе до резултат. Поне засега.

“След края на 90-те години Черно море определено е по-чисто. Бяха спрени тежките отровни производства в бившия СССР, в Румъния и у нас. Европа построи нови пречиствателни станции по Дунав, такива станции се появиха доста и по черноморския бряг.

Все още обаче няма гаранция, че морето ни ще бъде по-чисто, както в края на 60-те години”, казва научният сътрудник в Института по рибни ресурси във Варна Константин Михайлов.

Като ихтиолог той се чувства ощетен от факта, че се е родил доста след появяването на последните големи риби. “Само съм чувал за тях, но никога не съм срещал такива екземпляри по време на дългогодишните си експедиции”, въздъхва ученият. Михайлов свидетелства, че от време на време се улавя по някоя дребна моруна, но риби по 300 кг от този вид не са се мяркали от края на 80-те години у нас.

Според рибарите аварията от Чернобил е довела до бягството на огромни моруни от реки като Дон и Днепър и тогава бяха уловени няколко броя до Ахтопол.

“Руснаците още хващат по техния бряг, защото и сега рибите излизат от реките им”, добавя ученият.

Последната голяма риба, хваната у нас, е митичният оркинос - име, което обикновено се дава на сафрида. Става дума обаче за огромния му праисторически събрат, който според мнозина е роднина на рибата тон и на скумрията.

Името на рибата означава на гръцки загадъчен, тайнствен и от хиляди години тревожи съня на рибарите.

И досега във Варна,

като хванат сафрид,

по-дълъг от 20 см,

гальовно го определят

като оркинос

Той обаче може да бъде истинско чудовище на морето. Оркинос и досега има край турските брегове в Егея. Рибари от Истанбул казват, че се предлага като деликатес в техните ресторанти, но всъщност месото му е доста кърваво и блудкаво и става повече за осоляване.

И няма нищо общо с вкуса на месото на рибата тон, което е деликатес.

Несебърски сайт коментира единствената снимка на тази риба, уловена през 1920 г. Фотосът е от колекцията на местния шеф на полицията Николай Манев.

“Митичният оркинос, тревожил съня и живял в мечтите на стотици риболовци по цялото ни крайбрежие. Изключително бърз и силен,

преследващ плячката

до пълно изтощение

Легендарна риба, за която се разказват още по-легендарни истории за обърнати и строшени лодки, разкъсани мрежи и атрактивни скокове във водата, е обвита в митове и свързана с богатия на риба есенен риболов, през който в миналото рибата буквално е вряла в морето. За последните 100 г. по нашите брегове са уловени не повече от десет оркиноса. А от 50-те години на XX в. вече дори не се и срещат, се казва в статията.

Разследването на сайта показва, че снимката е правена в Несебър, след като рибата е уловена на таляна “Чукалина”.

Материалът разказва и друга история на несебърски рибари, които са срещнали оркинос.

“Беше есента на 1953-1954-а. Целият град миришеше на печен паламуд и най-употребяваната дума беше паламуд. Ние с Кибока, макар че бяхме ученици, цялото си свободно време прекарвахме на морето, и по-точно до хангарите на Морския клуб към ДОСО.

Още си спомням този ден и как корабчето “Чайка” леко се поклащаше, швартовано на кея. А ние забърсвахме и почиствахме чепаретата, с които по-късно бай Паскал и Ноното ни бяха обещали да ловим паламуд.

Малко по-навътре, на около миля от фара, беше станало цяло село от лодки. Пуснахме чепарето и след малко вече имахме няколко риби. Унесени в риболовна треска, чухме вика на бай Паскал: “Оркинос, оркинос, оркинос!”, и сочеше с пръст встрани.

На около 300-400 м от нас една огромна риба скочи на височина 2-3 м и падна с грохот по цялата си дължина.

Още си спомням сребристото като метал огромно тяло и как се вдигат пръските вода. Това се случи на няколко пъти. От еуфорията не си спомням добре какво разказваше бай Паскал, но си спомням как казва, че това е “ловец с големи очи”.

Много рядко виждана и още по-рядко улавяна риба - на 10-15 г. веднъж.”

През 1994 г. рибар от Ахтопол твърди, че е видял оркинос да скача в морето. За последен път през 2005 г. гмуркач за рапани от Ахтопол свидетелства, че е видял труп на мъртъв оркинос на дъното край местното военно поделение.

“Бях с един приятел, с когото заедно ловим рапани. Той беше на сушата, а аз се гмурнах и видях нещо огромно да се полюшва в една цепнатина между скалите.

Побутнах тялото и видях, че е почнало да се разлага, явно огромната риба бе мъртва. Реших да се пошегувам с приятеля си и избутах оркиноса нагоре и над водата. Приятелят ми едва не припадна от ужас”, казва доволният рапанджия.

Местният писател и изследовател на рибите, ветеранът Георги Долапчиев, пък заяви, че последната му среща с оркинос е била през 1962 г., когато две риби, явно семейна двойка, скочили до лодката му по време на улов на паламуд. Разследване на “24 часа” показва, че оркинос е бил уловен успешно от рибарите в Бяла в края на 40-те години. За целта се е използвало дебело корабно въже с огромна кука в края. На нея се нанизвало кърваво месо и куката се отнасяла с лодка навътре в морето.

Краят на въжето бил вързван за дърво на брега, а после

уловената

300-килограмова риба

била влачена до

сушата с трактор

Според някои рибари, освен че скача, оркиносът издава тайнствени звуци и хвърля вода като кит. Гласовитостта на оркиноса го прави още по-митично създание, може би тя имитира сирените, които са замотали Одисей в пътуването му.

Според други рибари обаче на снимката е риба тон и твърденията са, че 50-килограмови екземпляри от този вид са се срещали често през 50-те години по есенно време, когато има паламуд за преследване.

Преди 2 г. във Варна плъзна слух, че на таляна на Траката са уловени 10 риби тон по 2 кг, но той не бе потвърден. За улавянето на риба меч по нашите брегове пък изобщо няма дори и една легенда.

Ясно е, че оркиносите преследват пасажите от паламуди. Изчезването и на този вид през последните години обяснява и отсъствието на праисторическите гиганти.


Четете още:

🔴 Тед Кочеф: Ако майка ми и баща ми знаеха, че ще се върна в България, как ли щяха да се радват

🔴 12 неща, които трябва да знаем за Великия пост

🔴 Плодовете и зеленчуците променени до неузнаваемост





Източник: 24 часа





Коментари

горе