Фермери спасяват бизнеса си с млекомат


Трима братя от планинското село Мухово намериха начин да съхранят бизнеса си - кравеферма, като отвориха първия за Пазарджик магазин с млекомат. Уредът на външен вид донякъде наподобява визията на кафе-автомат. И изпълнява същата функция, само че от него тече истинско краве мляко. Жената зад щанда го налива в бутилки за еднократна употреба и дава инструкции на купувачите: за разлика от продаваното в кутии и пликчета, това мляко не е пастьоризирано, така че трябва да си го сварите.

Млекарницата работи от началото на март. Съществуването  стана възможно, след като с една от последните промени в законодателството от Министерството на земеделието и храните облекчиха режима и дадоха шанс на агропроизводители сами да предлагат стоката си на пазара, избягвайки нежелано посредничество. Опциите за това са както набиращите широка популярност фермерски пазари, така и търговски обекти като новия магазин. Изискването е само стоката да минава през контрола на Агенцията по храните, за да е гарантирано безопасна.

Така тримата братя Терзийски и съпругите им стават първите, осмелили се да поемат по така отворилата се пътека. Обнадеждават се, когато разбират, че такива магазини са открити в София, Пловдив и макар да са единици, се радват на силен потребителски интерес. Засега собствениците на пазарджишкия са сдържани в коментарите дали очакват успехи, макар те вече да идват. Има дни, в които следобед млекоматът остава празен, всичко се изкупува. Тръгнахме с единствената идея да можем да продаваме собствената си продукция на по-нормални цени, казва една от дамите в екипа - Елена Терзийска. Мандрите предлагат много ниски изкупни цени, трудно е да се разчита само на тях.

Фермата им се намира в Мухово, на самия бряг на язовир "Тополница". В нея има около 130 крави, отглеждани на площ над 150 декара. "Специалната" оферта на преработвателите за нея, тъй като е от най-високата първа категория, са 60 стотинки за литър мляко. Останалите животновъди могат да получат по 50 стотинки. От млекомата потребителите го купуват за лев и двайсет литъра в шишета за еднократна употреба. Засега така се реализира само част от продукцията, тъй като тази търговия все още набира скорост.

Елена казва, че предлагат и продукция на други производители, защото колкото е по-разнообразна стоката, толкова повече шансове има магазинът да потръгне добре. На витрините има млечни продукти на 2-3 фирми. На челно място са обаче собствените продукти. Част от произведеното във фермата мляко (тъй като не може всичкото да се продаде като прясно) Терзийски дават на ишлеме в мандри в Козарско и Ихтиман. Оттам получават произведените сирене, кашкавал, извара и масло, които също са за продан.

Терзийска разказва, че във фамилията много отдавна обмисляли как да направят нещо подобно, но до миналата година нямало никаква законова възможност за това. Даже след регламентирането на такава дейност за фермери институциите тук се чудели, после обаче проверили, разбрали, че в други градове вече има работещи млекарници с млекомати и придвижили документите за пазарджишката. Жената обаче подчертава, че в Агенцията по храните са били изключително добронамерени и са направили всичко възможно регистрацията да стане в кратки срокове. Вероятно за това е помогнала и добрата предистория на фермата, която работи вече 10 години.

Преди да бъде превозено от Мухово до Пазарджик, млякото минава през две преработки. Първо се охлажда в шокова вана, после се филтрира през специални съоръжения. Хладилен бус го докарва в магазина, където млекоматът го поддържа с температура не повече от 3,5-4 градуса. Не се пастьоризира, затова е със срок на годност 24 часа, а не 72, както е за промишлено преработените млека в кутии, обяснява Румен Терзийски. Той се е заел да движи нещата с новия обект, така че да отговарят на държавните изисквания.

Ако вечерта остане нещо в машината, то се връща и се предава за преработване на мандрите. На следващата сутрин автоматът се зарежда с новоиздоеното. Не се предлага продукция от други животновъдни обекти, тъй като изискването на наредбата за фермерските магазини е те да предлагат сами собствената си стока, за чужда не е предвидена опция. Интересна е и самата регистрация - не с юридически статут на търговско дружество, а като земеделски производител.

Отварянето на магазина е струвало на Терзийски около 20 000 лева. Освен таксите по регистрацията се е наложило да купят някои допълнителни вани и съоръжения. Румен признава, че не са правили сметки кога ще могат да си върнат инвестицията. Убеден е обаче, че това е правилният начин, защото при 60 стотинки изкупна цена на суровината нито могат да осигурят прехраната на животните, нито да поддържат фермата. А след толкова години усърден труд са готови на всичко, за да си я запазят. Румен дори съветва и други животновъди да тръгнат по този път. Освен че така ще спасят собствения си бизнес, ще дадат възможност на хората да ядат истинска храна, казва той.

Така смятат и редовните вече клиенти. На същата цена хората купуват мляко от улицата, казва клиентка, докато вади портфейла си. Само че там не се знае дали е чисто, дали животните не са инжектирани с някакви лекарства и дали има остатъци от тях в млякото. Да не говорим, че краварите го наливат в каквито шишета им падне - втора-трета употреба. Аз не съм привърженичка на продуктите в магазина, искам да ми е истинско, но и да е под контрол. Затова идвам тук чак от "Устрем".

Парадоксално е, но редом с интереса към млечните продукти се появил и такъв за изделия от "палма". Така се наложило отделянето на специален сектор за тях на витрината. Явно при нас си има и потребители, които дори във ферма да влязат, ще попитат за имитиращи продукти.


Четете още:

🔴 Маковей и анатомията на червата

🔴 Безплатни прожекции на 20 март в Планетариума

🔴 Кметица осигурява евтин хляб за бедните си съселяни





Източник: Марица





Коментари

горе