Нашенци разтърсват Дубай с народни хора


Жарко слънце се отразява в горещия пясък и пари на петите, докато ходиш бос по арабския плаж, а горещите лъчи галят лицето ти, окъпано от дъха на солени вълни. В кристалната вода можеш да откриеш необятната красота на дъното, а крайбрежието на Персийския залив те оплита в магията на Изтока.

А когато решиш да обуеш босите си ходила и се върнеш в цивилизацията, пред теб в целия си блясък засияват луксозни небостъргачи и сгради, които те поглъщат в обятията на нестихващия обществен подем.

На това екзотично място икономическият устрем на днешния човек умело се съчетава с измеренията на ориенталското вълшебство на Близкия изток, за да посрещнат другоземците в топлата прегръдка на Дубай.

Подобен пейзаж би бил перфектното място за една мечтана почивка, но за част от българските емигранти слънчевите земи на арабския свят са всекидневен декор на забързаното им всекидневие.

Там, където екзотиката струи от всеки ъгъл, кипи динамичен живот, а за голяма част от намерилите втори дом в чужбина Дубай е апетитна хапка и шанс за по-добра реализация и перспектива. Жертвата за това обаче е голяма – далеч от всичко българско и родно.

Независимо какво е подбудило нашенци да емигрират в Дубай, едно е сигурно – в сърцето на арабския свят се таи малко кътче на българщината. Място, на което фолклорът и националното самосъзнание се вихрят с цялата си мощ.

По широките усмивки се познават отдалеч – това са българите от клуб „Здравец“-Дубай, които винаги са в готовност да посрещнат с хляб и сол, за да покажат родното гостоприемство. С типично позитивния си характер една малка общност пази традициите на своите корени, макар и далеч от родината.

Толкова положителна (колкото струи и от снимките) е и енергията, с която членуващите ентусиасти репетират неуморно народни произведения в кратките мигове, когато се откъсват от забързаното всекидневие на Дубай.

„Типично по български началото бе поставено на мястото, което винаги ни е обединявало и сплотявало като народ освен мегдана - на софрата“, шеговито сподели Десислава Кузева, съосновател на клуба, разказвайки как в тесен кръг, заедно със съпруга си Михаил и талантливия гайдар Тодор, преди около две години се заговорили за носталгията по фолклора.

Няколко дни след приятелската среща организацията била завършена, а истинска родопска гайда огласила Дубай и известила, че „Здравец“ отваря врати.

Според Десислава клубът е забавление и разтуха, едновременно с това дейностите са уважение към традицията и милеене по родното и българското.

За членовете на клуба хорото е еуфория и енергия, а българският ритъм изпълва душите им и кара сърцата да пеят. По време на репетиции „здравци“ разтърсват Дубай с право, чичово, дунавско хоро, разказа Виктория Захариева, художествен ръководител на формацията, а любителите на родното вече владеят повече от 20 традиционни хора.

Според танцувалния гуру богатият репертоар разтоварва от всекидневния стрес, като всяка репетиция започва със загрявка, след което се продължава с изучени танци или с усвояване на нови хора.

Около 30-те нашенци, които посещават клуба, помагат енергията на българското изкуство да завладее и хора от други националности.

Изненадваща се оказа любовта на колегите на Десислава към българската баница. Съоснователката на клуба заяви, че всички на работното й място знаят за традиционната ни вкусотия и с нетърпение чакат родните празници, за да вкусят от апетитната българска гощавка. Като добавка към богатата ни кухня, на която чужденците се възхищават, се включват и изящните традиционни български одежди.

Красивите български носии и китните ни песни и танци винаги будят възхищение и искрен интерес към страната ни в мултикултурния Дубай. Всъщност и самият клуб вече носи славата на интернационално място, тъй като може да се похвали и с няколко чужденци, които посещават репетициите. Най-често това са хора, опознали родните традиции чрез български приятели или пък спътници в живота от нашенски произход.

Съставът вече е откликвал на покани за участия, а танцовата група организира и малки концерти, посветени национални празници. Дейностите в клуба са едно малко бягство от натоварения работен график, както и завръщане по родните ширини за пазителите на българското в арабския свят.

Надя Шишенска живее и работи в Дубай от близо 3 години. Родом е от китната Северозападна България, където се е учила на народно пеене. Младата жена омайвала наред из Видинско с чаровния си глас около 9 години, но се наложило да стегне куфарите за арабското крайбрежие. Не след дълго обаче младата дама открила магията на фолклора в интернационалния град.

В „Здравец“ Надя е от основаването на клуба и с голяма радост говори за миговете, които прекарва там. Тя разказа колко прекрасни и дружелюбни хора е срещнала и как ентусиазмът, с който работят, е нестихващ. За откриването на клуба младата жена разбрала случайно и без капка колебание се впуснала в приключението.

„Няма да забравя, когато Тодор излезе с гайдата и засвири на откриването, направо ми се отвори сърцето… Когато живееш далеч, извън родината, и когато чуеш особено пък една родопска гайда да ти засвири, просто ти става мило, хубаво, мъчно едновременно“, разказа Надя, допълвайки, че мигновено осъзнала, че е намерила своето място в Дубай.

Според нея всеки посещава репетициите заради любовта към народното изкуство, а клуба олицетворява българщината, която липсва на емигрантската общност.

„Понякога се чувствам все едно съм на някоя сватба в България. Напълно забравям, че се намирам в друга държава, на друго място, толкова далече от родината. Настроението и атмосферата, която цари по време на танците, е неописуема и уникална“, сподели Надя.

За младата жена клубът е онази нишка, която свързва с българското, давайки заряда, който липсва на живота в чужбина.

Фолклорът за нея е сплотяващата единица, съхранявала идентичността ни през вековете и очертавала нашия облик, доказвайки, че във век, в който всеки може да бъде гражданин на света, народното изкуство остава онази искрица, която поддържа духа и крепи националното самосъзнание.

След този разказ за малката българска общност в арабското емирство, която вдъхновява и оглася цял Дубай под звуците на родопската гайда, не ни остава нищо друго, освен да си спомним за стиховете на Дядо Вазов и едно от най-българските произведения, на чиито строфи ни учат още в забавачката.

Защото всъщност това, което „здравци“ правят, означава да любиш, тачиш и милееш по всичко българско и родно, да се наричаш в радост българин и да береш с пълни шепи от богатствата на родната земя.

Досегът до хора като участниците в клуб „Здравец“-Дубай, макар през многобройните километри интерактивно и териториално пространство, зарежда с енергия и дава утеха, че традицията е жива и наистина ще пребъде през вековете, че има силата да завладява и че ще омагьосва още дълго попадащите в плена й.

"Човек, който не познава и не цени народното си творчество, е такъв, който е изгубил своето усещане за национална принадлежност и идентичност. Любовта и познанието на българските народни традиции и творчество ни носят усещането за това, че сме значими и принадлежим към народ, който е способен да създаде, съхрани и развие нещо толкова красиво и стойностно”, сподели Виктория Захариева.


Четете още:

🔴 Без "Робинзон Крузо" в училище

🔴 Немски благодетели направиха дарение за 6000 евро на Община Елена

🔴 Американец пита: Ако спечели Тръмп, да бягам ли в България? Заповядай, страната е като от бъдещето, отговаря негов сънародник





Източник: Новинар





Коментари

горе