Старият мост до с. Ненково


Притегателно място за отдих и туризъм е района на Източните Родопи. Планината предлага добри условия за това. Любителите на историята могат да посетят различни места и да се насладят на природните и културни забележителности. В близост до областния център Кърджали, на р. Боровица до с. Ненково се намира стар мост, който отдавна вече не се използва. Мостът има дълъг живот. Има предание, че в основите му някога е закопано имане и поради това, е бил обект на иманярска инвазия.

Дължината на моста е около 58 м. Състои се от пет свода, които са с различна големина. Част от него е разрушена от водата. Мостът е асиметричен, т.е. сводовете му са с различна дължина. В единия си край е дострояван и около него има поставени дървени талпи, вероятно за преминаване на хора и добитък. Подобна е и структурата на Дяволския мост до село Дядовци, намиращ се на пътя между Кърджали и Ардино. Той е свързвал Беломорието с Тракия.

В наше време мостът е неизползваем, откъснат от света, но не е забравен. Природата наоколо е величествена. Един от първите учени, които дават информация за този обект е кърджалийският археолог Иван Балкански. Той прави архитектурно заснемане на моста. Често се споменава, че е римски или средновековен. Особеностите на градежа дават основание той да се датира най-общо в ХVІ-ХVІІ в.

most

В село Ненково няма магазин, но има едноетажно училище, останал спомен от социалистическа България. Жителите са около 120. До селото се достига по нов мост, който е пешеходен. С кола може също да се дойде до тук през река Боровица, и ако не е много пълноводна. Къщите и оградите са изградени от камък и изглеждат старинно. Покрити са с каменни тикли. Често за замазка се използва глина. Улиците са калдъръмени.

Въпреки, че жителите имат прекарани още в миналото ток и вода, животът не е лесен. Създава се усещане, че попадаш в друг свят. Свят, който още не е покварен от новостите и предизвикателствата на нашето съвремие. Местните, не са особено разговорливи, но ако ги попиташ за нещо откликват. Трудно говорят български, но все пак комуникацията е възможна. Имам спомени от детските ми години, че тук съм виждал горски елени и кошути. Сега ги няма. В самият Кърджали допреди десетина-петнадесет години също се срещаха и разхождаха свободно, необезпокоявани от хората. Мистериозно изчезнаха. А Общината не прави нищо за да бъде възстановена популацията им. А не се изискват чак толкова средства и усилия. Въпрос на желание и памет е това.

Друга забележителност в района на селото са тракийски скални ниши. Те са разположени на различна височина и са използвани за култови цели, според учените. В скалите има изсечени жертвеници, жлебове, некропол. Подобни скални ниши се срещат и на други места в Източните Родопи. Науката не е дала още точно обяснение за какво са служили те, но най-общо е прието мнението, че та са част от култовата обредност на мегалитната култура, характерна точно за този регион.

Гостите на Кърджали могат да отседнат в самия град, а също и в с. Главатарци или в хижа Боровица. Възможностите са много, а усещането – незабравимо.


Какво четем:

🔴 Нова поезия от Георги Господинов излиза на 18 април

🔴 Божият мост – Жабокрек

🔴 Борисов във фейсбук: Всяко беззаконие ще бъде преследвано от закона

Източник: trio



Коментари



горе