Сбъдването на мечтата


Подп. о.р., д-р Красимир Стоянов,
летец-пилот от ВВС и космонавт-изследовател на Р. България

На 12 април отбелязваме Международния ден на авиацията и космонавтиката и всички ние ставаме отново съпричастни към едно епохално събитие на нашата цивилизация. Отделят ни 55 години от онзи априлски ден, в който пратеникът на човечеството полетя в Космоса на космическия кораб "Восток 1". Още звучи в ушите ни неговият глас, изрекъл по-силно от гърмежа на стартиращата ракета знаменито "Поехали!". Този ден, обикновен делничен ден преди, се празнува в света ежегодно от 1968 г., съгласно решението на 61-та генерална конференция на Международната авиационна федерация като Международен ден на авиацията и космонавтиката. А името на Юрий Алексеевич Гагарин стана негов символ.

На 12 април 1961 г., в 09 ч. и 07 мин. московско време, 27-годишният Гагарин полетя към Космоса. Човечеството напусна своята люлка - Земята, и с дръзкия полет на своя първи представител

даде израз на една вековна мечта

Развитието на науката и техниката в средата на ХХ век направиха възможно проникването отвъд пределите на гравитацията. Първият полет на човека в Космоса символизира стратегията за настъпателното и неограничено развитие на земната цивилизация, за проникването на земния гений в нови пространства и покоряването им в името на ускорения прогрес. Космическият старт на Гагарин има непреходна стойност. С тази велика космическа победа световното общество получи един от най-силните аргументи на своето ново самочувствие.
Ние всички сме свидетели на израстването на ново поколение, непосредствено свързано с космическата ера. Както младите съвременници, така и по-възрастните поколения не могат да си представят нашия живот без огромната работа в Космоса. Във всекидневието дейността в Космоса стана нещо обикновено, но необходимо за всички. Колкото повече се отдалечаваме от деня на първия полет, толкова по-остро усещаме великия подвиг и изпитваме възхищение към човека, по право наречен "Гражданин на Вселената" - Ю.А.Гагарин.

В историята остана думата "Поехали!"

Така Гагарин ни каза, че всички сме тръгнали по един нов, досега неизвестен път и че трябва да вървим по него смело. За него по-късно американските му колеги ще кажат: "Той всички ни повика в Космоса". А първият орбитален полет не беше лек триумф. Безмълвието на Космоса, отдалечеността от родната планета, 45-минутният кръговрат на деня и нощта, абсолютната физическа самота, космическите излъчвания, предполагаемите срещи с метеорити - тези фактори бяха все още слабо изучени, очакваното въздействие на някои от тях върху организма и психиката на първия космонавт респектираха дори опитни хора на науката.
Освен че е бил космическият първопроходец, Гагарин е бил и човек със забележителна душа. Само такъв човек може да внася в сърцата на обикновените хора идеите за мир, уважение към личността, прогреса и свободата. От височините на космическия полет той е успял да прозре главните земни грижи, а завръщайки се на Земята, той не забрави за тях, а завинаги запази космическата висина и благородството на своя дух.
На 12 април 2016 г. отбелязваме 55-годишнината от първия полет на човек в Космоса.  В негова чест на 11 и 12 април в Санаторно-оздравителния комплекс "Камчия" край Варна, има редица инициативи: Тържествено честване на 55-годишния юбилей, Дни на отворените врати на авиокосмическия център и планетариума, кинопанорама, изложби, тематични вечери, срещи... Нашето желание е достойно да отбележим юбилейната дата от полета на Гагарин, отворил пътя на човечеството към Космоса. Ние сме горди, че България е сред космическите държави в света.
Учени и специалисти от различни български институции приемат предизвикателствата за изследване и изучаване на Космоса и резултатите не закъсняват. През 1972 г.

България стана 18-та космическа държава в ранглистата на ООН,

пускайки първия свой космически прибор.  През 1979 г. с полета на първия български космонавт Георги Иванов нашата страна се включи в пилотирани космически полети и стана шестата държава в света, която има свой космонавт. Към  космическите победи е и осъществяването на полета на втория български космонавт Александър Александров през 1988 г. За космическия полет беше утвърден научният проект "Шипка", получил това име, тъй като "Шипка" е символ на историческата дружба между нашите народи - България и Русия. Той включваше научно-техническата програма и цялостната дейност по подготовката и провеждането на втория българо-руски (тогава съветски) космически полет и стана венец на научно-техническите постижения на България в космическите изследвания.
През 1981 г., чрез двата спътника - "Интеркосмос България-1300", изцяло оборудван с българска научна апаратура, и "Метеор-природа", е реализирана Националната космическа програма "България-1300". Особено високо се оценява участието ни в международни комплексни програми като проектите "Вега, "Интербол", "Природа", "Шипка". Едновременно с подготовката за втория пилотируем космически полет българските учени  успешно участват в международните програми "Венера-Халей", "Гранат и Фобос", "Активен", "Апекс" и др. И сега продължават активно да участват в изследването на червената планета Марс, както и в провеждането на редица научни експерименти с български прибори и апаратури на борда на Международната космическа станция.
За мое щастие бях одобрен, след подбора от около 300 летци от ВВС, да премина и успешно да завърша пълния курс на подготовка за космонавт-изследовател в Центъра за подготовка на космонавти в Звездното градче през 1987-1988 г. Всички сме чували за невероятните психически и физически трудности, сложности, проблеми и прегради, с които се сблъскват бъдещите космонавти, особено първопроходците. Да не говорим за изпълнението на космическите полети, тъй като всеки сам по себе си има своя характерна особеност и индивидуалност.
Информативно мога да спомена, че подготовката на всеки космически екипаж, както и нашата, се състои от два основни етапа - теоретическа и практическа, и продължава в зависимост от типа на експедицията (дълговременна или краткосрочна), от година и половина-две, та дори и три-четири. Който има желание, винаги може да намери по-подробна информация както за космическите полети, така и за самата подготовка, но не и в достатъчно подробности. Това ме провокира да опиша по-пълно една от съпътстващите тренировки, оставила спомен у мен завинаги. Разбира се, не мога да забравя неописуемите преживявания, общуване, срещи и разговори с летците-космонавти, а още повече с тези, които бяха в първия отряд (за съжаление много от тях вече не са сред нас). Но да се върна на темата. По време на подготовката за космически полет всеки един от екипажите, които минимум са два, а понякога и повече, провеждат тренировки за оцеляване при приземяване в сурови климатични условия и географски зони или при приводняване в море или океан. Понякога на екипажите се налага да преминат и през двете. Тъй като нашият втори българо-съветски космически полет предстоеше да се изпълни през юни 1988 г., двата екипажа преминахме тренировки за оцеляване при приводняване. Казвам тренировки защото има две възможности след приводняването. Ако евакуацията е срочна и не търпи отлагане, тогава

космонавтите ги херметизират в скафандрите

поставят им надуваеми пояси и те напускат спускаемия апарат, като предварително са изхвърлили във водата необходимите и поставени в херметични пакети документации. В случай, че условията позволяват, екипажът преминава към втория начин на евакуация. Спускаемият апарат с космонавтите, облечени в скафандри, се спуска от кораб в открито море (тренировката се провеждаше в Черно море). Позата, в която се намира космонавтът, наподобява тази на ембриона в утробата на майката. Пространството в спускаемия апарат е изключително малко, особено за трима души, а креслата са V-образно разположени. Пристъпва се към сваляне на скафандрите, които се обличат и събличат сравнително трудно, особено без помощ и съдействие. За целта, по определен ред, всеки член от екипажа ляга напречно върху другите двама и сваля скафандъра. Следва обличане на полетния костюм, топлозащитния костюм (осигуряващ нормална телесна температура при минус 70 градуса), водонепроницаемия костюм и поставяне на надуваемия пояс. Открито остава единствено лицето. Отваря се люкът и подред във водата скачат космонавтът-изследовател, бордният инженер и командирът на екипажа. Може да си представите формата на спускаемия апарат, която е пресечен конус или наподобяваща автомобилен фар. При спокойни води той е стабилен, но при вълнение започват колебания по трите му оси и се добавя и едно постъпателно движение нагоре-надолу.
 Нашата тренировка започна при спокойно море, но вълнението постепенно се усили и достигна 4,5 бала. При 4 бала по инструкция тренировката се прекратява, но ръководителят ни гласува доверие и продължихме до края. Иначе трябваше да я повторим на следващия ден. Тренировката и евакуацията продължиха 4 часа и половина - време, за което

загубих около 5 кг от собственото си тегло

Човек не би издържал в сауна дори и 20 мин., а ние в подобни условия успяхме. Лекарите твърдят, че човек, загубил 6 кг за такъв кратък период от време, загива. Не мога да ви опиша онова чувство на блаженство, което изпитах след напускането на спускаемия апарат, попадайки във водата. Само това, че лицето ми се намокри и разхлади, създаваше удовлетворение и усещане, че отново съм се родил. Трудно е да си представя как  обикновен човек без психическа и физическа подготовка би издържал всичко това. И силните колебания на спускаемия апарат, вследствие на голямото вълнение, и непредсказуемите удари по главата и крайниците, които трябваше да понасяме, и високата температура в апарата, и обилното потене заради липсата на вентилация в костюмите. Независимо от сложността и трудните моменти, тренировката премина успешно и нашият космически екипаж заслужено получи отлична оценка.
Вселената изпраща към нас предизвикателства и ние трябва да ги посрещнем мъдро, достойно, човешки. Защото това са благородните предизвикателства на бъдещето! С голямо удоволствие поздравявам всички с 55-годишния юбилей от първия космически полет на Юрий Гагарин и с Международния ден на авиацията и космонавтиката, като ви пожелавам много здраве, творчески и житейски успехи и нови космически висини за България!

При спускаемата капсула в комплекса "Камчия", от ляво надясно: Виктор Савиних (Русия), Георги Иванов, Владимир Ремек (Чехия), Станислав Хермашевски (Полша) и Красимир Стоянов
 


Ген.-лейт. Георги Иванов:
Полетяхме, благодарение на учените ни



Всички изяви, които са планирани за 12 април, целят да отговорят на обществения интерес към Космоса. Такъв интерес има, вече 10-ина училища у нас носят името на Гагарин. За съжаление, още не можем да се преборим да върнем името на столичното училище, което беше преименувано, но в него и днешните ученици тачат спомена за него, за подвига му и се интересуват от Космоса. 
Ние създадохме в разгара на Студената война заедно с американски астронавти Асоциацията на участници в космически полети, а днес уж в демократично общество виждаме конфронтация, която изключително много вреди на развитието на човечеството. Когато беше нашият полет с Николай Рукавишников през 1979 г., заедно с мен в Космоса носех българския флаг, пръст от старата българска столица Плиска и от връх Шипка - символ на героизма за Освобождението на България от османско робство. И, разбира се - космически храни, произведени в България. Заедно с мен в Космоса летя и "История славянобългарска", а сега имаше скандали и опити Паисий да бъде изгонен от училището. Това е част от обезродяването, което наблюдаваме вече 25 години. Абсолютно неправилна политика, и то не на българския народ, а на българските управници, които играят ролята на малки ястребчета, без да имат някакво влияние по света. И са едни послушковци пред чужди интереси. А ние имаме много основания да бъдем горда нация. Когато ходя из страната, виждам, че хората мислят същото като мен.
Малцина си дават сметка, че всеки полет на космонавт е свързан с научна програма, създадена в неговата държава. Българските учени създадоха две сериозни научни програми за два полета на български космонавти плюс космическите прибори за провеждането на експериментите. Някои от тях тогава нямаха аналог в света. Лошото е, че в последните две десетилетия науката ни е доведена до мизерия. Почти не идват млади хора в научните звена и така няма приемственост, губят се знания и опит на плеяда прекрасни наши учени. Науката ни все още се запазва, благодарение на традициите и на самоотвержената работа на нашите учени, които според мен са герои, че оцеляха в тези години и продължават да работят. Учениците на акад. Кирил Серафимов и на акад. Димитър Мишев работят самоотвержено, но на мускули, като всички изследователи у нас, според мен те са истински герои в тези условия. Разработват научни програми и с американски, и с руски колеги, и с учени от цяла Европа. Българска космическа апаратура лети и днес на Международната космическа станция, преди месец полетяха към Марс нови български апарати за измерване на космическата радиация - нещо, което е изключително важно за евентуални бъдещи пилотирани полети до Червената планета. Учените ни не разрушиха това, което разрушиха политиците.

Боряна Кадмонова,
Изп. директор на фондация "Еврика":

Децата мечтаят за звездите

Децата и учениците са тези, които най- често отправят поглед към небето, за да зърнат самолет и да помечтаят да полетят. Космосът е техният магнит, а ген. Георги Иванов е техен кумир - човека, на когото те искат да приличат. Доказателства за това има немалко в практиката на фондация "Еврика". Вече 18 години поред организираме национален конкурс "Космосът- настояще и бъдеще на човечеството". Началото поставихме доста отдавна с акад. Димитър Мишев, който ни помогна на старта. Всички знаем колко важен е той. Дори ние се изненадахме, когато започнаха да пристигат първите проекти. Те никак не бяха малко още в първата година.
За наша радост конкурсът придоби по-големи мащаби и продължава да се посреща с голям интерес, защото е с интригуваща тематика и широки възможности за изява на много деца - от изследователи и експериментатори до художници и поети. Миналата година в поредното издание на конкурса участваха 1419 ученици от 8- до 18-годишни, от големи и малки населени места, с общо 1377 проекта в пет тематични направления. Навярно част от успеха на този конкурс е и във възможността децата да контактуват непосредствено и с първия български космонавт.
Свои идеи представиха и защитиха 20 ученици в направлението "Идеи за научни и технически експерименти". Победители станаха младите астрономи Ирена Димитрова, Борислава Борисова, Цвета Коджабашева и Кристиана Момчилова от Народната обсерватория и планетариум - Варна, с  научен ръководител д-р Веселка Радева, които  изследват извънслънчеви планети чрез мрежа от малки космически телескопи. При тях проектите от много време са оценени високо и в международни конкурси, сред които и тези, организирани от НАСА. 114 ученици с 54 проекти се състезаваха в направлението за модели и макети на космически обекти. 245 са участниците в направление за графични произведения, създадени с помощта на компютър, 104 са авторите на литературни творби със 131 произведения, 936 млади художници от 97 училища и други извънучилищни звена. Зад тези числа стоят много детски мечти и интереси, които трябва да се стараем да развиваме. Успяваме, защото не сме сами. Заедно сме с патрона на конкурса, космонавта Георги Иванов, заедно сме с  българските учени, работещи в областта на  космическите науки - доц. Таня Иванова, проф. Цветан Дачев, проф. Йорданка Семкова. Те ни помагат и са сред децата със своите знания и постижения, гостуват в училища, разказват с увлечение за постиженията си. И това е през цялата година!

Проф. Тодор Танев:
Първият остава в сърцето!

Моята баба беше унгарка, от Будапеща, имаше спомени от Австро-Унгарската империя, там не обичаха Русия. Но когато излетя Гагарин в Космоса, тя се разплака и каза: "Браво!". После, когато Гагарин дойде в София, тя ме взе за ръчичка и ме изведе по пътя за летището. Ние сме вървели от последната спирка на четворката, която беше на "Ситняково" - от там вървяхме, от ентусиазъм. Застанахме там заедно с огромна група, бяха дошли отвсякъде хора. Аз съм бил на пет години почти. Чакахме, на мен ми се стори безкрайно, може би е било час. Аз успях да наскубя полски цветя, тя пак вика: "Браво! Знаеш ли как да ги хвърлиш?". Викам: "Знам".
И когато зеленият американски автомобил на тогавашното правителство, мисля, че беше "Бюик",    приближи с Гагарин в него, беше на три метра от мене, хвърлих цветята. Така, че му паднаха на гърдите. И той се обърна и ми се усмихна. Това никога не мога да го забравя! И сега, като го разказвам, тръпки ме полазват.
Човек в Космоса! В този момент не ни интересуваше - нито баба ми, нито мен като дете, дали има "Желязна завеса". Има върхови постижения на човечеството, които не засягат политиката. Трябва да бъдат уважавани! Дали, който е измислил как да укроти атома, е бил италианец; или този, който излетя в Космоса, е руснак; или съвременен Китай, че произвежда научни новости; или Японското чудо; или Германското чудо... Обикновеният човек иска да има върхове и това беше голяма крачка. Предполагам, че тези хора, които бяха там, на пътя за летището - хиляди хора от София, сами дошли там - го помнят този ден. Сами отидохме, никой не ни е карал. Знаехме единствено кога ще мине. Затова ми е мъчно, когато противопоставят в рамките на образователната система, в едно добро училище като 138-о, две големи имена - Юрий Гагарин и проф. Васил Златарски. Училището беше "Гагарин", преименуваха го на "Златарски". Нито единият, нито другият биха били съгласни на такова противопоставяне. Борчето, засадено от Гагарин, е още там и аз минавам покрай това борче. Не защото съм руснак, не защото съм русофил (не признавам онази система, от която впрочем руснаците най-много изпатиха). А защото имаше такъв човек, бяха го намерили, бяха го тренирали, бяха направили технологията, която и до ден-днешен е върхово постижение, крачка напред за човечеството. Ние усетихме крачката. Далеч преди американеца - евала и на него, че стъпи на Луната, който каза: "Това беше крачка за човечеството". Това е - единият направи крачка по един начин, другият - по друг начин, и аз ги приветствам всичките. И все пак, Първият остава в сърцето!               


Тържествата днес

Във фоайето на БАН днес в 11 ч. ще бъде открита изложбата "Високо над Земята" с 16 картини на художника Иляс Айдаров, които са пътешествали дълго в Космоса на борда на Международната космическа станция (МКС). Авторът сам ще представи изложбата, за която е вписан в Рекордите на Гинес.
В 12 ч. ще има церемония пред паметника на Юрий Гагарин в Банкя, на която руският посланик Юрий Исаков ще произнесе приветствено слово за юбилея. В Руския културно-информационен център пък в 12 ч. ще бъдат показани знаменитият игрален филм "Укротяване на огъня" и филм за Гагарин, а от 17 ч. ще се състои тържествена вечер, посветена на юбилея.  
От днес в комплекса "Камчия" край Аврен, Варненско, започва среща между писатели от България и Русия, която ще продължи през цялата седмица. Акцент в празничната програма е концертът "Невъзможното днес ще стане възможно утре" на учениците от СОУ "Юрий Гагарин" - училище, което е част от комплекса. На празника са поканени и директорите на 9-те български училища от страната, които носят името на Гагарин. В парка на "Камчия" ще бъде открита скулптурата "Излизане в Космоса", подарена от автора Валентин Сисоев. 


Какво четем:

🔴 Това, което прави тази жена с варените яйца, е чудесна идея за ВЕЛИКДЕН! Не можеш да не пробваш!

🔴 Ще узаконят ли ДОСТ?

🔴 Местан прегази българо-турската граница

Източник: Дума



Коментари



горе