Дяволският мост – магията, която всеки трябва да види


Едно от вълшебните кътчета на България е скрито в Средните Родопи над река Арда. Това е Дяволският мост, който повече от 500 години не е ремонтиран и си стои все така здрав и непоклатим. Е, не съвсем, защото съвсем скоро мостът все пак бе реставриран и консервиран, което преди всичко го осъвремени. Мястото е закътано, красиво и необичайно, но в това трябва да се убедите сами. Тук са снимани едни от най-силните кадри във филма „Време разделно”.


Намира се съвсем близо до Ардино. До него води асфалтиран път, който обаче свършва 2 километра преди самия мост. Ходенето пеша е част от неповторимото изживяване при докосването до вековната магия на Дяволския мост. В близост има обръщало и паркинг за туристи. Районът е благодатен за любителите рибари и за всички, които обичат да прекарват почивните дни сред природата. Тук може да се хване доста разнообразен улов. Като се започне от червеноперка, кефал, скобар, мряна, уклей и т.н. Близостта му с язовир Кърджали спомага за това разнообразие. Всичко, което може да се улови на язовира, го има и под Дяволския мост. В зависимост от сезона кълве различна риба.


Дяволския мост е построен през 1515-1518 г. от българския майстор строител уста Димитър от село Неделино. Изграден е от местен камък. Той не е претърпял никакви преустройства благодарение на висококачествения си градеж и отлично избраното място за ситуиране в хидравлично отношение. Има три отвора, от които един централен за преминаване на водата и няколко ниши. Дяволския мост е част от античен път, който впоследствие е използван и през Средновековието.


Според някои в един от камъните личи отпечатък от стъпката на Дявола, останал там след една от неговите разходки по моста. Тази легенда разказва, че самото място носи нещастие и смърт на всеки, дръзнал да се доближи. Друго предание гласи, че по време на османското робство в България един от турските водачи в областта се влюбил в българска девойка и решил да я направи част от харема си. Разбирайки за намеренията му, тя побягнала да търси спасение в планината. И така, тичайки по течението на река Арда, стигнала до моста с намерението да скочи от него и да се удави в буйните тогава води на Арда. Турците препускали на коне след нея и не им било трудно да я настигнат. Наближавайки моста обаче, те спрели уплашени. Точно в средата под централния свод във водите на реката видели дяволско отражение – лицето и рогата на дявола. Изплашени, турците се върнали назад, а момичето оцеляло. Сатаната спасил тази българска мома от сигурна смърт, явявяйки се на преследващите я турски конници. Оттогава мостът носи името “Дяволски”. И днес при слънчево време може да се види отражението му.


В миналото Арда била могъща и буйна река. Камъните под древния мост са безспорно доказателство за това. Години наред местните жители се опитвали да вдигнат мост между двата бряга, но всеки път буйните речни води разрушавали всичко, направено от хората. Дошло време, когато строителите решили да се откажат, приемайки, че мястото е прокълнато. Тогава с неосъществимата задача се заел млад майстор. Той бил готов, ако трябва, да пожертва любимата си, като вгради сянката й в градежа на моста. Ненадейно се явил Дяволът, който разкрил на майстора тайната на устойчивото строителсто, но срещу това му поставил условия. За да бъде мостът здрав и вечен, младият майстор трябвало да изобрази лика на Сатаната. Изображението трябвало да бъде едновременно видимо и невидимо, да можело да се докосне и въпреки това да не е материализирано. Даденият срок бил 40 дни. При неизпълнение на уговореното Лукавият щял да вземе душите на майстора и невестата му. За почуда на всички, включително и на дявола, зидарят изпълнил всички условия в срок. Скоро след това обаче се споминал и тайната на строежа му останала неразкрита. Факт е обаче, че Дяволският мост и до днес стои непоклатим вече 500 години, а злокобният образ наистина съществува.


Преди десетина година един български журналист разкрива тайната на образа. Ликът, който ту се вижда, ту не се вижда, който може да се докосне, а всъщност не е материализиран, е всъщност скалата във водата, точно под централния свод. Тя е отсечена наполовина, а другата половина е отражението й във водата. В същия момент над нея е арката на моста, която също се отразява във водата, оформяйки окръжност. Всичко е идеално огледално отражение. Образът на дявола се вижда само в един момент от деня – в интервала между 11 и 12 ч. Тогава позицията и силата на слънцето са такива, че мостът и отражението му във водната повърхност, т. е. мостът и сянката му образуват окръжност. Снимката ясно показва образа на дявола.


Какво четем:

🔴 Потресаващо видео, което криеха от нас много дълго! Вижте как се правят кренвиршите!

🔴 Чешмата с обицата

🔴 Важна промяна от 30 април за всички с мобилни телефони! Най- накрая хубава новина

Източник: trio



Коментари



горе